Страната на сънищата

Юлия Спиридонова – Юлка

  4963466_b156662zStranata-na-sunishtata-Iglata-na-Labakan

Нека ви разкажа за една прекрасна поредица от разред фентъзи за млади възрастни и подрастващи, която може не просто да съперничи, но и да подмине с много обиколки стотици високо акламирани чуждоземни творения, които някак намират преводачи и издатели по нашенските земи. А си имаме толкова добра родна фентъзистка като Юлка… Но нека да не бъда голословна и да подкрепя хайването ми с нещо като теза и с още малко възторжени писъци.

Историята е наистина добра, ако и да не е от най-оригиналните – момче от нашия свят се оказва попътечо – водител на сънуващите, живеещи зад ръба на измеренията, в страна населявана от съноводачи, кошмари и нощни съновидения. Момчето носи прозаичното име Иво, но не живее по нашите ширини, и все пак му е присъдено да изпита изключително достоверно , кофти училищно детство, с все първите любови, насилието, учителския произвол и смъртта на роднините в най-неподходящия за детската душа момент. И изведнъж му е зададена величавата задача да спасява няколко свята едновременно, щото е избрания или по-скоро единствения останал потомък на поизгинал царски род със специални сили. Клишенце – да, но в изпълнението е най-добрата част от работата на Юлка – героите не се учат автоматично по ускорения курс за младши спасители на светове, а се развиват постепенно – по пътя на страха, отрицанието и смутеното приемане на висшата роля, тъй като няма кой друг, а посланието е ясно и едно от най-трудните за възприемане – ако вярваш в себе си , ще повярват и другите.

Въобще посланията са изключително важни и неочаквано правилни като идеология в тези книги – бъди уверен и половината успех е до теб, но трябва да работиш усилено и да се промениш, за да завоюваш другата част; няма как да определиш кои са приятелите ти и кои – враговете, но всички са хора и първо следват своите интереси, а след това ги е грижа за останалия свят; никога не прощавай измените, тъй като опростените рядко си заслужават и се завръщат почти винаги за отмъщение; добротата и наивността си имат своята цена, и тя трябва да се осъзнае; всяко действие има своите последствия и причини; дори роднините и най-близките ни не са безгрешни и често правят ужасяващи неща… Мога да продължавам до безкрай. Всичко важно, трудно за споделяне, още по-трудно за разбиране, въобще цяла една философия на порастването скрита зад няколкостотин страници наглед изключително простичка и доста прилична детска историйка. Няма как да не съм впечатлена.

Е, не всичко е цветя и рози. Имам голям проблем с третата част, която се различава рязко от първите две – изглежда сякаш е писана под натиск от издатели и читатели, а не като израз на силен творчески импулс. Все пак историята е имала нужда от финал, който обаче не е идвал някак от само себе си, и затова са включени разни клишета като злите от човешкия свят се опитват да изхвърлят токсични отпадъци във фентъзийния ( много тип Капитан Планета, мхм ), героите започват мистериозно да се мотаят и да си разказват приказки и легенди на сто народа, а цар Иво започва някак странно да се държи отново като съседското хлапе, а не като спасител на вселени. Не казвам, че не е добра книгата като цяло – когато говорим за автор-майстор като Юлка, дори и тази книга е неимоверно добра, но същевременно много назад от първите две и малко разочарова на общия фон на поредицата. Все пак като цяло книжките са страхотни, и няма сила във вселената , която да ми попречи да ги препоръчам на читатели от всяка възраст. Понякога имам нужда да прочета нещо толкова добро с българско име на корицата, ей така, някак патриотично ми разцъфтява в глобализаторската душица.

Advertisements