Търся нещо за… История и любов

Новите предложения в импровизираната ми рубрика обхващат странната комбинация от История и Любов. Сега, точно аз книги, в които да се разказват любовни истории в исторически сетинг някак не чета, но малкото изключения, които съм допуснала в живота ми, си заслужават качествата дори, ако ги погледнеш просто като уникални истории, демонстрации на стил, идеи и заиграване с правила и емоции по практически неустоим за гладния и търсещ мозък начин.

* Аленото цвете и бялото на Мишел Фейбър е рашкошотия по викториански, богато и ексцентрично четиво за нрави и предразсъдъци с куртизанки, съчетани с най-близкото подобие на любовна история между хора, чиито сърца са практически неспособни на класическа чистота и искреност:

Ревю на Аленото цвете и бялото

* Опасни връзки на Шодерло дьо Лакло е декадентска френска епистоларна история за страсти, интриги, пъклени кроежи и внимателно планирано разрушение на добродетелта, в която добри герои липсват, но очарователните са прекалено много:

Ревю на Опасни връзки

* Един аристократ в Москва на Еймър Тауълс е топъл и уютен разказ за руската действителност в началото на падението на една империя и въздигането на едно червено чудовище, в чиито уста все пак интелигентните, елегантните по душа и адаптивни хора могат да намерят начин да живеят достойно, че даже и обичат, и да бъдат обичани напълно заслужено:

Ревю на Един аристократ в Москва

Реклами

Опасни връзки

Шодерло дьо Лакло

203336_b

Изяществото на словото като най-прецизния инструмент за съблазняване. Остротата на думите като най-жестокото оръжие за погазване на човешки съдби. Писмата като единствена утеха и поражение за създаващата човешка душа. Безкрайно неразбираеми неща за днешното поколение, насвикнало на свалка с две водки, пакет салфетки и оправяне на прическата в огледалото на тоалетната. Не, че преди двестатина години предците ни са били кой знае колко по-сдържани в лъстивите си помисли или спънати в похотливите си желания, но поне са го правили достойно красиво по начин, умеещ да вдъхва естетическо удоволствие от покварата, а не просто съвременното безразличие или псевдо морализаторското тихичко ломотене на заден фон.

Опасни връзки е епистоларен роман – разбирай роман в последователни писма. За по-младите -писма са нещо като разпечатани мейли, които трябва да предадеш лично на получателя, защото същият има проблеми с нета очевидно. Писането на писма си е цяло изкуство през 18 век, състоящо се в издигане в култ на умелия подбор на думи, цитирането на поезия или създаването на кратки поетични форми в името на това да убедиш другото лице в комуникацията в кажи-речи всичко, което поискаш. Личните разговори са доста одумвана и лесно забелязвана форма за ордите клюкари , дебнещи по ъглите на светските салони, но писмата са лесно горими , и все пак – лесно запазими, и носещи много от личността на пишещия, важна в разни интимни ситуации. И най-вече – са страховити уличаващи документи за разбиване на репутации и животи.

Който е гледал едноименния филм е наясно с фабулата за отегчените благородници, решили да се позабавляват с млади, невинни и непорочни за момента жертви чрез елегантна , и все пак обичайна измама, водеща до фатален и ужасен край за всички замесени във фабулата по равно. Същата история през погледа на писмата е доста по-интимно преживяване, вливане  както в душите и умовете на великите измамници, така и в нежните влюбени съзнания на жертвите, а също и хвърляне на кратък поглед към лесно заблудимите, ако и доброжелателни странични лица в драмата. Нещо като да гледаш катастрофата през очите на бъдещите трупове в нея, и да усещаш наближаването на края след сладостта на телесното преживяване на емоционалната скорост. Незаменимо хартиено, дори и от монитора на киндъла с помощта на Читанката.