Опасни връзки

Шодерло дьо Лакло

1472

Изяществото на словото като най-прецизния инструмент за съблазняване. Остротата на думите като най-жестокото оръжие за погазване на човешки съдби. Писмата като единствена утеха и поражение за създаващата човешка душа. Безкрайно неразбираеми неща за днешното поколение, насвикнало на свалка с две водки, пакет салфетки и оправяне на прическата в огледалото на тоалетната. Не, че преди двестатина години предците ни са били кой знае колко по-сдържани в лъстивите си помисли или спънати в похотливите си желания, но поне са го правили достойно красиво по начин, умеещ да вдъхва естетическо удоволствие от покварата, а не просто съвременното безразличие или псевдо морализаторското тихичко ломотене на заден фон.

Опасни връзки е епистоларен роман – разбирай роман в последователни писма. За по-младите -писма са нещо като разпечатани мейли, които трябва да предадеш лично на получателя, защото същият има проблеми с нета очевидно. Писането на писма си е цяло изкуство през 18 век, състоящо се в издигане в култ на умелия подбор на думи, цитирането на поезия или създаването на кратки поетични форми в името на това да убедиш другото лице в комуникацията в кажи-речи всичко, което поискаш. Личните разговори са доста одумвана и лесно забелязвана форма за ордите клюкари , дебнещи по ъглите на светските салони, но писмата са лесно горими , и все пак – лесно запазими, и носещи много от личността на пишещия, важна в разни интимни ситуации. И най-вече – са страховити уличаващи документи за разбиване на репутации и животи.

Който е гледал едноименния филм е наясно с фабулата за отегчените благородници, решили да се позабавляват с млади, невинни и непорочни за момента жертви чрез елегантна , и все пак обичайна измама, водеща до фатален и ужасен край за всички замесени във фабулата по равно. Същата история през погледа на писмата е доста по-интимно преживяване, вливане  както в душите и умовете на великите измамници, така и в нежните влюбени съзнания на жертвите, а също и хвърляне на кратък поглед към лесно заблудимите, ако и доброжелателни странични лица в драмата. Нещо като да гледаш катастрофата през очите на бъдещите трупове в нея, и да усещаш наближаването на края след сладостта на телесното преживяване на емоционалната скорост. Незаменимо хартиено, дори и от монитора на киндъла с помощта на Читанката.