Сенки над Бейкър стрийт

Какво би се случило, ако пипалестият свят на космически страх и необясними писъци в тъмнината на Лъвкрафт се срещне с желязната логика и изпреварващото с космическа скорост умствено господство над масите на Холмс? Ами някак елементарно лесно се завихрят тъмни сенки над скромната обител на Бейкър стрийт 221, и от ъглите изпълзяват немъртви и неживи, плюс няколко определено вечни и доволно количество твърде дълго дишали призраци на хора и не съвсем, за които престъпленията, свързани с някоя и друга локва от кръв и черва като последствия, са нещо толкова нормално, колкото изконния чай в пет часа. Кръгът Лъвкрафт среща кръга Дойл, и резултатът е нещо, което би харесало еднакво на любителите на класическия елегантен хорър на усещанията и думите, както и на почитателите на заплетените мистерии, този път леко пристъпили ръба на невъзможното, а разрешаването им зависи само и единствено от острата стомана на ума и адамантното хладнокръвие пред лицето на гарантирано болезнената смърт, собственост на превеликия господин Шерлок.

Менители на лица ще използват Лондон за собствен месарски цех; странен култ ще строи многоизмерни стаи в старите провинциални имения, прогизнали от стара кръв и стари демони, а мъртви ще се възкресят за подобие на живот, отворили вратите към селения на сила и смърт. Некрономикон в ръцете на Мориарти може би е само една идея по-лошо от Некрономикон в ръцете на Холмс; пазителка на вратите към древните ще събуди интереса на най-великия ум за пръв път след Жената насам, а създателите на трупове понякога ще търсят закрилата на пазителите на реда, щом от другата страна ги чакат повече от неземни създания. Съмнителни фигурки ще разпространяват или унищожителна проказа, или нова еволюционна вълна; следите от истинската история лесно могат да бъдат покрити с достатъчно плътен слой от разложение, а мечтите за съвършенство са най-жизнеспособни щом призраци и демони са по петите ти.

Най-мрачните тайни на сътворението чакат, както в забравените пясъци на пустините, населени от саможиви тайнствени племена, така и в телата на невинни девици, загниващи без смърт в лондонските предградия на бедните и обречените. Духовете на древните прескачат из телата на уж избрани, а всъщност измамени в жаждата си за вечност души; портали се отварят с технологии, твърде напреднали за нас, твърде забравени за онези, другите, а под краката ни се възражда цяла една забравена цивилизация от дънуички ужаси, напълно готови да измамят окото достатъчно, че да се впуснат безнаказано в кървав танц насред Лондонското сити. А Холмс и Уотсън се възправят смело във въртопа от космически ужас и вдишан писък, и някак успяват въпреки всички дадености на вселената да извоюват още една незначителна победа над еманацията на злото.

Една от онези комбинации на идеи и умове, пред които можем само с благоговение да сведем чела и да впрегнем силите на всемогъщий чичко Гугъл за още подобни противоестествени, но впечатляващи съединения на сюжети и светове, чиято колизия ражда чудеса, ако и да са малко пипалести и злонравни. Холмс прегръща Лъвкрафт, Мориарти – Ктхулу, а за Уотсън остава някой и друг Йог – Содот, и сред тази любов – омраза се въздигат кошмари за цял живот. Прелест, казвам ви, прелест читателска, мътнородна и тъмнофентъзийна. Обожание е слаба дума.

Advertisements

Шерлок Холмс

sherlock

За всички влюбени в изпитите страни на зашеметяващо красивия глас на Смог – Бенедикт Къркембач ( или както там му се произнася името ), или подвластни на палаво-шантавия поглед на вечно железния Робърт Дауни Джуниър – истински планирания образ на Шерлок Холмс има толкова общо с тях, колкото Меган Фокс с Майка Тереза. Да, голямо разочарование и перфектен режисьорски трик за завладяване на дамски и нежни мъжки сърца, но удивително необективен и предполагам възмущаващ коравите  фенове на Шерлок Холмс. В действителност, колкото може да бъде реална една литературна фикция , разбира се, образът на великия детектив може да бъде описан с едва няколко и то съвсем неласкателни човешки думи – интроверт, меланхолик, гениален, вероятно биполярен, асексуален, със собствено разбиране за справедливост и често явно незачитане на закона, ако е в разрез със собствените му псевдо морални норми.

Уотсън от своя страна е добрия апотеоз на злия гений, държащ мизантропията на Холмс под приятелски ключ, но самия той е доста глуповат и наивен в съвсем човешки граници, често дразнещи нечовека – детектив в почти извънмерни количества. Но на всеки странник в човешкия свят му трябва поне един приятел от този биологичен вид, за да оцелее в определеното му време, а аз съм твърдо убедена , че Шерлок е бил я пътешественик през времето в авария, я елфски наследник с амнезия, или нещо друго като подвид на вселенската биология, нямащ нищо общо със слабостите и съмненията, които ни владеят ежесекундно. Да се върнем на кино игричките. Айрин Адлър не е никаква любима на Холмс, тъй като последният е напълно неспособен на подобен тип емоции поради спецификата на мозъчните си импулси  – тя е просто част от набързо приключен случай, който наистина впечатлява нашия герой за малко, но до там. Мориарти е наистина гениален противник, вероятно от същата планета като Шерлок, само че е или по-стар модел или по-навътре врязъл се човешкия вид типаж, та бива сравнително лесно победен и заличен, и въобще слабо акцентиран в историите на Дойл. А, да , и няма куче, който вечно да бива отравяно и съживявано. И да, има хероин, но не и неконтролируема наркомания, а свиренето на цигулка е прилично, а не убийствено некадърно. И Холмс не е професионален боксьор , отдаващ живота си в ръцете на лондонските главорези при пристъп на отегчение. Колко филмови мита още да развенчаем… Ще го оставя на вас.

Но защо да се чете за господин Холмса ? Защото това са прекрасни криминални истории, напълно логични и едновременно с това съвсем невидими в степен на абсолютна неразрешимост за бедния читател, до последния финт на Шерлок и разяснението му с блеснал поглед на поредното предизвикателство в иначе доста празния му живот. Мистични убийства в тихия английски пейзаж,  мистериозни дами под ръка със зловещи господа, притискащи нрави в съчетание с безнравствени криввания отвъд нормалността, разкриване на неразкриваемото с перфектно отношение и справедливостта на личния морал пред общото право. Дух на епохата, в която технологията тепърва се ражда и развива като тихо пеленаче, докато властващият биологичен вид продължава да поддържа господството се все по-изкуствено над отстъпващата до стената природа. Дойл е велик майстор на словото, и то читаемото такова, нямащо нищо общо с летните трилърчета на конвейр или глупавите екшънчести недоразумения излизащи под индиго всеки божи ден в книжна и филмова форма. Интелектуален пълп, който не те оставя виновен, че си чел класика, пък си съвременно мислещ човек.

Изображението е от адрес: www.rebeccashapirodesign.com