Шерлок Холмс

sherlock

За всички влюбени в изпитите страни на зашеметяващо красивия глас на Смог – Бенедикт Къркембач ( или както там му се произнася името ), или подвластни на палаво-шантавия поглед на вечно железния Робърт Дауни Джуниър – истински планирания образ на Шерлок Холмс има толкова общо с тях, колкото Меган Фокс с Майка Тереза. Да, голямо разочарование и перфектен режисьорски трик за завладяване на дамски и нежни мъжки сърца, но удивително необективен и предполагам възмущаващ коравите  фенове на Шерлок Холмс. В действителност, колкото може да бъде реална една литературна фикция , разбира се, образът на великия детектив може да бъде описан с едва няколко и то съвсем неласкателни човешки думи – интроверт, меланхолик, гениален, вероятно биполярен, асексуален, със собствено разбиране за справедливост и често явно незачитане на закона, ако е в разрез със собствените му псевдо морални норми.

Уотсън от своя страна е добрия апотеоз на злия гений, държащ мизантропията на Холмс под приятелски ключ, но самия той е доста глуповат и наивен в съвсем човешки граници, често дразнещи нечовека – детектив в почти извънмерни количества. Но на всеки странник в човешкия свят му трябва поне един приятел от този биологичен вид, за да оцелее в определеното му време, а аз съм твърдо убедена , че Шерлок е бил я пътешественик през времето в авария, я елфски наследник с амнезия, или нещо друго като подвид на вселенската биология, нямащ нищо общо със слабостите и съмненията, които ни владеят ежесекундно. Да се върнем на кино игричките. Айрин Адлър не е никаква любима на Холмс, тъй като последният е напълно неспособен на подобен тип емоции поради спецификата на мозъчните си импулси  – тя е просто част от набързо приключен случай, който наистина впечатлява нашия герой за малко, но до там. Мориарти е наистина гениален противник, вероятно от същата планета като Шерлок, само че е или по-стар модел или по-навътре врязъл се човешкия вид типаж, та бива сравнително лесно победен и заличен, и въобще слабо акцентиран в историите на Дойл. А, да , и няма куче, който вечно да бива отравяно и съживявано. И да, има хероин, но не и неконтролируема наркомания, а свиренето на цигулка е прилично, а не убийствено некадърно. И Холмс не е професионален боксьор , отдаващ живота си в ръцете на лондонските главорези при пристъп на отегчение. Колко филмови мита още да развенчаем… Ще го оставя на вас.

Но защо да се чете за господин Холмса ? Защото това са прекрасни криминални истории, напълно логични и едновременно с това съвсем невидими в степен на абсолютна неразрешимост за бедния читател, до последния финт на Шерлок и разяснението му с блеснал поглед на поредното предизвикателство в иначе доста празния му живот. Мистични убийства в тихия английски пейзаж,  мистериозни дами под ръка със зловещи господа, притискащи нрави в съчетание с безнравствени криввания отвъд нормалността, разкриване на неразкриваемото с перфектно отношение и справедливостта на личния морал пред общото право. Дух на епохата, в която технологията тепърва се ражда и развива като тихо пеленаче, докато властващият биологичен вид продължава да поддържа господството се все по-изкуствено над отстъпващата до стената природа. Дойл е велик майстор на словото, и то читаемото такова, нямащо нищо общо с летните трилърчета на конвейр или глупавите екшънчести недоразумения излизащи под индиго всеки божи ден в книжна и филмова форма. Интелектуален пълп, който не те оставя виновен, че си чел класика, пък си съвременно мислещ човек.

Изображението е от адрес: www.rebeccashapirodesign.com