Розата и ключът

Шеридан Льо Фану

 159052z

Изпитвам силно влечение към тъмните текстове писани преди век-два, от достопочтени господа или прикрити дами с нечисти помисли, създавайки забранени истории за скритите страсти на съвременниците си. За съжаление подобни книги често страдат от прекомерна мудност, считана от някои за твърде внимателно изграждане на образите и прекалено обстойно въвличане в действието. Шеридан определено страда от подобни лоши навици, които правят писанията му меко казано трудни за четене, особено ако умът на читателя е от заетия тип и разполага с достатъчен брой алтернативи с привидно повече потенциал за четивност. Според мен силата на Фану е в кратката форма, където разливането и неяснотата на действието придават мистичен, но не и отегчителен облик на текста, а дългите му романи изискват наистина специфични емоционални условия у четящите го, каквито към момента не намирам. Изникнала от нищо любов, властни майки, месмеристи, лудници, зловещи отмъщения и болни съзнания – все хубави неща, които импонират на мрака в мен, но толкова разлети и изгубени, че лигата на отегчението протече от ума ми и не ме допусна да харесам за пореден път една прекрасно звучаща готическа приказка. Но няма да се предам, и ще продължавам да очаквам Фану да ме очарова с нещо несрещнато и непреведено.

Advertisements