Прокобата

Шарлот Бронте

Някои книги ти казват много повече за авторите и времето , в което са писани, вместо да те занимават с някоя сравнително интересна, но не винаги идеално разказана история. Прокобата е една от тези книги . Писана от младата Шарлот като част от цикъл приказки за невинни викториански девойки, напомнящи ми странно на Лора Фей на Русев като връзка, най-вероятно пламенно рецитирани пред бумтящата камина в студената каменна къща, забита на някой веещ се хълм из сивата стара Англия, като верни и критични слушатели са несъмнено Емили и Ан – нейните също толкова талантливи сестри, станали символ на женската класическа литература, която сега така позорно сритваме в глезените с определения като кифленски чик-флик и писмени безмозъчия на килограм. Но сега и жените са ни различни, едно време всички фемини са били непорочни девици и достопочтени лейдита, а сега са певачки, мутреси, златотърсачки , бг-мами или офис-кучки. Различно време, различни нужди. Морално остарялата ни малка Шарлот Бронте е създала кратко описание на най-интересните и вълнуващи преживявания, върхът на социалния живот и представянето във висшето общество за викторианска Англия, чрез кратка прозаична а-ла Шексирова пиеса с готически уклон, минус репликите и декора, плюс романтичния патос и пресилените чувства.  Странно преживяване, оценимо по положителен начин само и единствено от извратили се поради постигнат чудовищен коефициент на интелигентност естети и познавачи. За случайни зяпачи това едва ли ще се окаже приятна загуба на лично време, тъй като витиеватостта на израза и емоционалната наивност идват в повече. В много повече. Началото и края имат малко общо със средата, героите имат по шест имена, използвани в случайни комбинации, всички са роднини, и никой не разбира какво се случва. Малко като в арт анимация е сетингът ,  има много рев, веене с кърпички и тръшкане. Но и лека ирония, осъдително бърчене на вежди и тъмни викторианско-пубертетски страсти. Освен ако не сте решили да правите дисертация на тема „Жените – писателки вчера, днес и утре „, честно, не виждам причина да я четете. Или ако сте болен Бронте фен – но дори и тогава има някакъв слаб смисъл.  Във всеки случай не разчитайте много на сластни интелектуални удоволствия.