Шанара

Тери Брукс

Защо чета основно фентъзи напоследък?
Заради сънищата. Това е единственият начин да сънувам живот, толкова различен от моя до степен да забравя собствения си такъв. Умирам често насън, бия се, раняват ме, разкъсват ме, но сетинга си казва думата – не се събуждам с вик, с всяка фибра от мен изтръпнала от необоснован страх за живота, душата и разума ми, а просто с въздишка казваща – другия път няма да се дам тъй лесно на тия орки. Уверявам ви, че това сънищата да ме оставят на мира в действителността към момента значи много за мен.
Шанара е добър съноваятел. Има и по-добър, за него след няколко дни. Класиката си има причини да се нарича класика. Колкото и клиширано, или преписано, или изсмукано от пръстите, или разводнено, или елементарно и не стилно да е написана тази поредица, магията си е магия – хваща те, ако си умерено непредубеден и жадуващ за нереални сънища. Като мен.
Всяка книга започва по един и същ начин – добрия/лош Аланон се появява в един слънчев ден пред вратата на поредната издънка на Омсфордови, и с класическо мрачно изражение им съобщава, че ще се мре. Тоя човек веднъж не се усмихна бе, веднъж не се зарадва на нещинко. То бива толкова да се носи тежестта на света, вековете и друидската магия, ама можеше на моменти да си овладява холеричните пристъпи. Които обаче в голямата си степен са оправдани, защото всичките Омсфордови са такива задръстени слабоволеви хлапета, че на поредната фраза „Защо аз, аз съм никой“, последвана от мрачното кимване ( запазена марка ) на Аланон и фразата „Защото няма друг“, ми се иска да кажа „Абе верно ли бе, сигурен? Ама съвсем?“ . Дразнещото е, че всяко поколение полу елфски запъртъци са безумно изненадани като виждат Аланон и чуват, че им се налага да спасят света / отново /. То беше ясно още от Ший , че рода Шанара ще са пичовете дето ще вадят кестените от огъня с голи ръце, но защо той. имащ вече това знание , не се е постарал да предупреди и подготви наследниците си? Всеки здравомислещ човек ще си възпита децата да са поне нинджи, за да се справят с поредната шитня поднесена им от поредните поддръжници на магия, демони, черепоносци, или каквато там поредна мизерия се пръкне да завлядява и без това изтерзания свят с претенции на бивша Земя.
И въпреки всичко споменато по-горе, Шанара си остава велика поредица, балансирана като съдържание, приятно последователна, доволно дебела, със сравнително отговарящ на вкуса ми баланс между епични битки и самостоятелни пътувания до целта, и най-важното – надарена с изключително добри съноваятелни качества. А това за мен има повече смисъл от всякакви коментари от типа „Клише“, „Детска приказка“ или „Пълни глупости“. Ще продължавам да си купувам всичко за бъдещето на Шанара, но не и за миналото, тъй като то подозирам няма да ми донесе така лелеяния спасителен сън.
Какво ли е сънувала Спящата красавица цели 100 години? Какво ли е да не можеш да се събудиш и от най-грандиозния си кошмар, и от най-болезнения спомен, и от най-отвратителното си прозрение…

Advertisements