Червената Соня

Джейсън Силбърг

ELFI-FBS-018XELFI-FBS-021XELFI-FBS-019X

Първо да уточним – това не са истинските истории за червената Соня – или иначе казано женския Конан с огнените коси. Не съм и все още сигурна кой е Джейсън Силбърг, но не е никой от оригиналните ѝ творители Дейвид Смит и Ричърд Тиърни. Книжките излизат в началото на века под флагмана на Елф – единственото строго специализирано и може би затова и за съжаление отдавна загинало издателство, представящо на читателите си само класическо приключенско фентъзи, което завинаги ще си остане моя любим поджанр във фентъзийните светове. Но не винаги става дума за пълноценни преводи при Елфа, а по-скоро за дописване и доста творческа редакция на оригиналните текстове, или както мисля, че е в случая – пълнокръвен фенфик от наш си автор, отдаващ смирен трибют пред величието на Соня. Само че този експеримент, за разлика от Конановите колаборации и алтернации, не се е получил.

Въпреки, че основният герой би трябвало да е прекрасната Соня, тя е само схематично представена и с по-малко от нужната дори за този жанр мотивация да е това, което е. Намеква се, че е избраната от богинята Пантера, може би един вид прероден Конан, най-големия герой, но екранното време обичайно се дава на друг – мъжът ѝ, брат ѝ, някой минаващ наблизо лош магьосник, или добър магьосник, или поне нещо с камбанки под платнището, което минава за дреха в онези времена на изгубени цивилизации. Въобще на Соня ѝ е отредена в най-добрия случай поддържаща роля, предназначена да бъде изиграна от нещо много красиво и атлетично, но кухо като пробита лейка – Меган Фокс да речем? А това нямаше да е толкова лошо, ако поне мъжките герои ставаха за нещо. Но не, и техните камбанки се веят тъжно на вятъра, Сончето ги измъква от кашите, но накрая пак бива оставена в сенките, далеч от смисъла и центъра дори на ефектните финали.

Историите за Соня са по-скоро повести, отколкото романи, но дори и така са със стотина и повече страници по-дълги, отколкото е било нужно. Има няколко много добри момента, оставени обаче абсолютно неексплоатирани за сметка на глупави разговори и разтакавания – мистичен град насред джунглите, немъртви богове, адски двери, кунг фу нинджи, върколаци – но всичко само изтича през пръстите, и спомените, които остават след срещата с червената фурия са по-скоро скептично вдигната вежда и леко прицъкване с език относно поредното изгубено време. А колекцията ми на Елф е най-важната и трудно събираемата в цялата ми огромна библиотека, и всяко разочарование от нея силно боли. Ех, дали някога ще видим истинската Соня на български, или поне професионалните трибюти на големи имена за нейната вдъхновяваща личност? Мечтите са поне безплатни.

Advertisements