Цветът на магията

Тери Пратчет

1266_max

Продължавам пътешествието си през света на Пратчет , който преоткривам и започвам да оценявам подобаващо , подскачайки от искрена радост , че най-накрая улучих правилното време да се срещна с един гигант на фентъзито без предразсъдъци и с искрено отворени очи и усмивка до ушите. И това не е случайно – Цветът на магията е откровено монументална ебавка с всичко класическо за времето си, и то по толкова анимационен – ама – за – възрастни начин, че няма как който и да е читав читател с малко повечко жизнен опит и солидно количество прочетени заглавия зад гърба си ( като мен ) , да не оцени подобаващо разбираемия за всички фентъзи фенове интелигентен хумор и положително отношение към колегите – творци фентъзисти.

Светът на Диска е всичко, което не може да се случи в нормалния ум на един що-годе уважаващ себе си писач на фентъзийния жанр – омесват се всички легенди, вери, архетипове и класически герои ,  за които се сетите , че някой друг някога някъде е измислил, и каквото се получи, се оглежда критично и осмива с изгаряща ограниченията ирония. Конан си е както трябва безмозъчния як тип с омагьосана сабя с подчертано хомицидни фантазии. Фафрд и Мишелова са си симпатичните крадци, минаващи кротичко и без излишни геройства да отсеят златото от плявата на потъналия в пламъци и наводнения Анкх – Морпорк, еманация на всички градове от книжния и реалния свят. Драконите от Перн са си измислени говедца , яздени от полуголи извратеняци магьосници с неясно отношение към света, семейните отношения и умирането по принцип. Боговете са събрани от кол и въже изпадняци в много лошо настроение от няколко вселени наведнъж, а горкичкият Смърт е най-свежия образ въобще, с емпатичното си свиване на раменца и боботене на предложения за мъчителен край към нежелаещия да погива апотеоз на всичко магично, което някак си се е провалило с гръм и трясък – Ринсуинд. Към екипа от унищожители на логика и смисъл се присъединяват и оперирания от чувство за самосъхранение първи турист на Диска – дребния застрахователен агент Двуцветко и най-злото чудовище , изпълзяло встрани от всичко свято лъвкратианско – Багажът , умеещ да да подава чисти чорапи при поискване и разфасова разбойници с еднаква лекота.

Мисля, че чувам как всичките ми емоционални нервчета се търкалят цвилейки от приливна вълна серотонин , а злото критично гласче в главата ми мълчи смутено и рови с крачка наоколо, опитвайки да се захване за нещо дразнещо или недоизпипано в целия този абсурд, наречен умилително оригинална „пратчетка“ от милионите си фенове по света. И не може да се намери нищо, което малко или много му лази по нервите, ама с тая всичката психосоматична биодрога на щастието в организма ми, самосъздала се от наличието на толкова гениален автор, няма какво да направи , освен да поквичи в общия хор на свръх хайпа. Дали е от великолепния превод, дали от страхотния текст, уникално високата четивност и прецизен ритъм на редовно подаване на окръглящи очите чудатости – Пратчет си е моя човек, и няма да се спра, дорде не обърна и последното ъгълче на Диска, до което мога се докопам.

Advertisements