Цахес – WTF???

WTF. Това е думата или словосъчетанието или каквото за бога е акронима на What The Fuck, която ще използвате над 200 пъти по време на поредното киноматографично блудство по български, на което станах волен и скъпоструващ свидетел , изпълнен с очаквания, оптимизъм и огромна фентъзи любов. И като очевидец на изключително болезнена визуална катастрофа, бих искала да нахвърля само няколко кошмарни характеризиращи факта за буквално изродчето Цахес, преди да се отдам на безсилно хлипане в ъгъла и не дам кръвна клетва български филм да не наближавам на по-малко от 10 км:

-повече от дървеняшки диалози сякаш преписани мултисъвестно от Уикипедията – толкова непоправимо неадаптирани за екранна реч, че чак болеше на моменти и избиваше на показ, как писмената реч понякога облечена в глас е едно от най-ужасните мъчения за редовия зрител, когато сценариста и режисьора вятър ги вее на бял кон. Поетиката и красотата на Хофмановите алюзии се губеше с рев от устите на чепатите кукли наречени актьорски състав, които обаче ми е крайно невъзможно да реша дали толкова си могат или режисьорът ги е натискал твърде малко и на погрешните места, че резултатът е достоен повече за дипломна работа на 20-и-кусур годишна хлапетия , току що завършила нещо като режисура в Нов Български, отколкото да се свързва с името на иначе изтъкнат и кадърен интелектуалец като Анри Кулев.

-много размятащи се цици, малко от тях красиви и заслужващи се експозицията,  макар че Касиел изглежда покъртително добре легнала и разпищолила се. Права и поприкрита е на другата крайност. Имаше и някаква принцеса, попипваща безсмислено напъпилите си пеперудки пред огледалото, след което много разстроено се гмурна гола по сатенен чаршаф в ложето си , докато стария и баща я утешаваше разсеяно, като сцената финализира с още плач и разгърдване, за което не намерих истинска логика или каквато и да е връзка с действието,  а поради повече от скромния размер на актрисата,  даже не беше носител на някакво загатнато плътско удоволствие.

-на двайстата минута има сцена, в която главният царски съветник оправя на задна прашка главната фея Касиел в неоправдано близък план. Да, сериозно. Съвсем. Не се ебавам. Хич. И имаше музикален етюд,  на който дори Хачо Бояджиев щеше да завиди – феи-проститутки с разгърдени корсетчета, отъркващи се у млади предървени селяни, изпълняващи песни в стил Измислици-премислици на бате Влади. Именно.

-актьорска игра колебаеща се между театрален моноспектакъл и регулярно безжизнено дървенеене. Най-добрият и средно адекватен актьор бе рошавия Бахаров. Това ще ви стигне за определяне на средното емоционално ниво. Останалите явно не правят никаква, ама абсолютно никаква разлика между театър и кино като изисквания за игра, или си даваха вид, че въобще не практикуват принципно каквато и да било актьорска игра. В келешите по ТВ 7 има около 200 пъти повече талант, отколкото в така нарочения за актьорски състав тук. Което за незнаещите значи нещо твърде, твърде лошо.

-операторската издънка с огромни, орязани глави в близък план, в латино стил а-ла „Имам да ти казвам нещо много много важно – аз съм баща ти/майка ти/учинайко ти, скъпа Алехандра дел Тобоска“, ужасна цветова палитра на отдавна умрели и изгнили цветове, странни ъгли и прочие шит, от който нищо не разбирам, но бе толкова зле, че и на мен ми направи впечатление.

-музиката почти не се забелязваше, но се компенсира разкъртващо с финалната песен  на български световно неизвестен рапър от нивото на Криско и компания, и поне каквото чух беше за някакви кинти и зелено. WTF, честноооо???

Най-красивото, ако щете вярвайте, бяха ефектите – нежни, пестеливи, но достатъчни, и костюмите и декорите – красиви, богати, отговарящи на предполагаемата епоха, но с тая пепелна гама на камерата почти нищо не се усеща като въздействие.

Леко ми се искаше да отида да си върна парите със скандал, но размислих с надеждата, че от моята лепта ще дадат нещичко на отговорника по декора и гардеробиерката, плюс екипа по ефектите, че само те горките, свършиха някаква приятна за окото дейност, и парите дадени за тях не са отишли в никакъв случай нахалост. Но актьорският състав и сценаристите веднага да депозират обратно хонорарите си. Хофман е безкрайно магичен разказвач на хартия, и не е за всяка уста и режисьорско око. Похвално усилието, омразно изпълнението.

Advertisements

Цахес – ново българско фентъзи

Противно на очакванията ви това не е ревю на книга, а споделяне на огромната ми безпочвена радост от нов български фентъзи филм с направо абсурдното заглавие „Цахес“, който поне по реклама ми напомня някак на „Тринадесетата годеница на принца“ – може би най-любимия ми кинематографичен спомен от така далечното свидно детство.

Сега, ясно ми е че със смешен бюджет и класически дървеняшки актьори чудеса не би трябвало да очаквам. Главният принц е Бахаров с голата тиква ( не много силно различаващ се от Бахаров рошавия по диапазон на мимики и емоционални жестове, като същия между другото също се помотва във въпросната лента), който ако не заплаши главната принцеса на десетата минута с брутално изнасилване, докато я държи на мушка с 22 калибър, ще ми е безкрайно странно, но като се има предвид , че въпросната принцеса е супер статичната трагедия Мимето от ужасяващия ме сериал за селските столичани, а изключително симпатичната шаврантия Касиел Ноа Ашер май го играе палава фея, се надявам да не се подхилвам твърде необуздано на неудобно шашави сцени, които го раздават много арт . Та в събота съм на кино. И се самоубедих да си взема приказните сборници на ЕТА Хофман .

Ето и малко повече за филма, писано от по-запознати с темата:
Цахес