Царят със златната маска

Марсел Швоб

Марсел-Швоб-Царят-със-златната-маска-и-други-фантастични-истории

Издателство Сонм винаги предлагат нещо различно, нещо изящно, не за всеки вкус, или по-скоро – само за хора с прецизно изтънчен вкус за текстове, носещи послания и смисли , понякога твърде трудни за откриване и разбиране от средностатистически читател. Нещо като да се вторачиш в абстракция за няколко милиона, и да усещаш, че не можеш да вденеш защо очите на модела са в десния горен ъгъл, но предполагаш, че е много, много важно да са там. Най-новата им селекция за по-особена фантастика от европейски автори за мен започна малко зле с твърде странната дори за моя вкус Пътуване до Висбек, но Царят със златната маска се оказа нещо доста по-разбираемо, макар и доволно естетически отнесено, като за читател с претенции, но и с остатъци от  здрав , прагматичен разум.

В този сборник подредбата на историите е също толкова важна, колкото самите разкази. Вървящи по двойки, тройки и сонмове, даващи поглед отвъд , отгоре, отляво и отвътре, пред очите на наблюдателя се нареждат уникални образи, странни места, почти абсурдни завръзки и често липсващи финали, спускащи завесата над най-уникалното човешко представление може би една идея по-рано , отколкото ни се иска, за да можем да спим спокойно след като затворим и последната страница.

Героите на Швоб са меко казано неразбираеми, оставящи усещането за липсваща част от обща култура, която може да ни обясни дали преследваме лични съновидения или нечии хартиени деца, избягали от книжните си домове, за да ни направят съпричастни към приключенията си. Маскирани, чумави, пирати и престъпници; вещици, екзотични балсаматорки и тъжни евнуси; царе, просяци, сирачета и моряци. Има от всичко по малко, съчетано по начин, говорещ на тъмното и обратното на реалното в нас. Меланхолично, тъговато и смутено – греховно. За нощи пълни с дъжд и облаци над слънцето, а чучулигите да пеят в клоните на тъмни дървета някъде далеч. Красиво, и за споделяне.