Човекът, който правеше чудеса

Хърбърт Уелс

1354910929_chovekt-koyto-praveshe-chudesa-hrbrt-dzh_-uels_-1971

Въпреки всичко, което сте чували, едно време се издаваха и хубави книги, и дори и облечени в обичайно отвратителни корици, преводите бяха на ниво, разнообразието от автори от различни националности бе покъртително, а хората четяха като луди, и дори и най-посредствените кравари можеха да минат за интелектуалци в разговор с някоя съвременна кифла и гаджето и футболистче. Е, може и да е малко пресилено през погледа на носталгичната забрава и възрозовите ми спомени на детството, но наистина съвсем малко. А Хърбърт Уелс е сред класиците , за които и бабите ви знаят, но не и хлапето на съседите, което даже минава за умно, щото има очила и може да разцъка произволен модел таблет за около три секунди.

За Уелс съм писала доста пространен очерк при Трубадурите, в който изразявам стоманеното си мнение, че истински великите думосъздатели не могат да бъдат филмирани като хората, както и изпадам във фенски екстаз от разнообразието на идеи и свърхчовешкия полет на мисълта на един автор, провидял далеч след собственото си, че и нашето, време. Хърбърт  описва видяното така елегантно и интелектуално – джентълменско , че доставя изящно удоволствие дори след десетилетия на преекспониране на името и имиджа на един от най-великите фантасти на жанра. Такива книги не са създадени да се четата само от учителки по литература и Денки-лайк типове с претенции и меки стави на китките, а са за всички, имащи вкус и очи за наистина хубавите текстове.

Истории за джентълмени, можещи да спират земята, но не и да планират последствията от разгулните си деяния; злокобни морски чудовища и подводни народи, хвърлили око и по кило стомашен сок къмто сухоземните си безхрилни побратими; невероятни изобретения , които се обръщат към създателите си , вдъхвайки богоговение или неудобство според публиката, пред която се развиват; странни обрати на съдбата, които вместо да разрушават съдби, връщат любовта към живота. Сякаш ежедневни истории , целунати от свръхестественото и ненормалното , предизвикващи тръпки ужас и големи естетски усмивки. Всичко нужно това е да е била вашата любима книга преди някое и друго десетилетие. Със сигурност е щяла да бъде и моята, ако се бяхме срещнали тогава, но и сега срещата ни е топла и благодарна за минутите добра литература за ценители. Усещането е така уютно, че трябва да се сподели в някоя виеща зимна вечер, когато няма какво да попречи на другите светове да навлязат в хола ви и да ви отвлекат към по-добри и правилни места. Де го този късмет…

Невидимия

Хърбърт Уелс

За световете на твърде много подранилия във времето Уелс, съм ви разказвала и друг път, и на друго място – при Трубадурите, но благодарение на хм… различните от законова гледна точка сайтове, откривам все още неизследвани дълбини на абсурдните, или вече не толкова, идеи на един от най-оригиналните умове на литературата, поне сред тези, които ми допадат на емпатично ниво. Благодарение на все по- древната соц поредица Световна класика, от времената , когато дори и бабите ни са имали възможността да се докоснат до странното и напредничавото в лицето на книжните творения на мистър Уелс срещу няколко кила хартия за вторични суровини ( разбирай рециклиране по новому ) , макар и най-вероятно подкрепено от задължителните партийно-ориентирани предговори от одобрени във времето си критици. Възможно е и самите текстове да са били леко осакатявани или поредактирани в частите си, които биха могли да се сметнат за ласкави към големия западен свят, но каквото е останало е страшно добро, и прочетено в правилния момент и нагласа може да те накара да се влюбиш в отдавна отлетялата творческа душа.

Невидимият е перлата в колекцията Избрани съчинения на тази поредица, изключителен роман или новела, или повест – както искайте го възприемайте заради обема, истински социален хорър за отхвърления от света интелектуалец, подчинил немислимото в науката за постигане на неясни цели, мислени да донесат неизмеримо щастие и богатство, а всъщност поднесли само болка и смърт на създателя си. Историята вече е банална с многото римейкове , разкази,че и песни посветени на идеята да си невидимо ненаказуем и господар на света, но Уелс разкрива неудобните битови истини, свързани с недоизкусуреният властови подход на придобилия от нищото сила и способности, явно непредназначени за неговите възможности и морални лимити, човечец. Умът не е гаранция при вземане на правилните решения, защото твърде често върви ръка за ръка с егоизма, социопатията и лудостта на косъм разстояние от усмивката на побъркания гений. Краят е логичен, както е и самото действие. Хората се предават, нараняват, отказват да разберат значимостта на всяко действие, което е новаторско и не е извършено от самите тях. Прогресът не е за всички, особено за изпълняващите го.

В сборника има и редица разкази, както и още един роман-повест, но те леко угасват в блясъка на посланието на Невидимия. Все пак имаме готическа приказка за недодялани призраци – масони, биографични бележки за несполучливите прехвърляния в млади тела от учени богаташи, почти есеистични разкоствания на закоравелите викториански ( или едуардиански , не съм специалист ) нрави, романтично-гротескни етюди, комични описания на владеещата деня аристократична интелигенция, смехотворни пътешествения в диви географски ширини, кърваво-огнени истории за изневери, и въобще цяла плеяда от малки съкровища , написани с брилянтно чувство за хумор и лек цинизъм към целия свят и всичко останало във вселената. Имам понякога чувството, че интелигентни текстове са се писали само и единствено преди времето ми, а сега всичко, което се продава, е чисто и просто обуквовена пошлост и разплути низки страсти, елегии на тема възвишеност на простотията и възвеличаване на малодушието. Не ме корете , че все гледам назад и настрани в невъзможното -истината ми е винаги била някъде отвъд моето минало, в някакъв вариант на неслучило се настояще, за което обаче си спомням понякога. Реалността ме бие все тъй упорито и лепкаво през лицето всеки ден, но все така не ми харесва. Може би се замислям за варианта с невидимостта. Или невиждаемостта. Различни неща са.