Хроники на Дерините

Катрин Курц

Не , че са лоши книгите, просто не са това, което очаквах. Почвам така, от края, леко фрустрирана, леко читателски натъжена, може би и малко отегчена. Винаги става така, когато търся дадени книги много време, намирам трудно последни бройки на невероятни места и космически цени, и когато свръхнаточена почвам да ги чета, разочарованието ме напада от сляпото петно, и после що съм пишела толкова негативни  и хейтърски ревюта. Ами не може винаги да е цветя и рози работата, в повечето случаи е бурени и някоя култивирана люта чушка фентъзийната литература. Но не се оплаквам, и най-шитавата фентъзийница е с много обиколки пред която и да е реалистична натюрелка тип 250 цвята сиво, макар че за много издатели разлика особена няма между жанровете.

Дерините е повече рицарски роман, отколкото фентъзи, нещо ката Д’Артянян на магически анаболи, но не е за нефенове на семейството на Дюма.  Има разни политически конфликти, някакви благороднически междуособици, епични сражения с 30 души, невръстни наследници и претенденти за короната, смели защитници, зли духовници, загадъчни красавици. Да, точно, само дето я няма сладката петниста френска кобилка. Има и магия, да, но толкова религиозно нагнетена, че не доставя удоволствие.

Признавам, че имам сериозни проблеми със всички заглавия, които преплитат твърде активно в повествованието си реална религия. Бог е твърде лично нещо, и получавам лицеви временни деформации всеки път , когато чета за откачени фанатици, покварени духовници и религиозно заблудени неграмотни хорица. Много реализъм ми идва. Тук имаме вечното противопоставяне на обичайно  наплашената от неразбираемото и новото  църква и особена раса хора, наречени дерини, които се предполага разполагат със спешъл скилс,  държат се като здрачни вампири в повечето време, и си мечтаят за отдавна загубено световно господство. Разбира се, повечето им поданици, които и двете страни явно или полу-скрито презират, са отдавна претопени дерински копелета, но кой го е еня, важното е да се мрази и преследва различния, и да има някакви боричкания за власт. От такива неща основно се прозявам и тропам отегчено с краче. Но Курц си е име в жанра, а историите за Дерините са част от доста големишка поредица, така че явно фенове има всякакви. Може и вие да сте от тях, особено ако пичове със шпаги и магия , борещи се срещу злостни дребни графчета и уродливи попове в карминени мантии ви е представата за идеален фентъзиен свят. Не, определено не е моята, опитах се съвестно.

Advertisements