Хрониките на Амбър

Роджър Зелазни

Това ми е първия досег до един от безусловно признатите  от всички фен клики гении на фантастиката и фентъзито. Да, знам, неадекватно е да съм такъв почитател на фентъзито като жанр, и да се насочвам към класиците на приказната фантастика едва сега. Но така ми върви четящото настроение, а то ми е безкрайно неадекватно и своенравно по дефолт. И чак сега нагазих в блатата на майстора на словото и световете на сенките, и не ми се излиза оттам.

Хрониките са великолепно епично произведение, една и съща история , развита в десет тома приключенска магия, с ярки и противоречиво силни характери, чиито имена са аватари на някои от главните „експерти“ – читатели във фендъм средите. Фонът е в непрекъснато развитие под формата на стотици паралелни светове, управлявани от еквивалента на гръцките богове в съвременна форма. Всичко ужасно много напомня на Светът на нивата, но Фармър все пак в бил първи и се усеща разликата между различните генерации магьосници. Всяка от десетте книжки си има своя строго индивидуален облик и допринася различно, но напълно логично за общото темпо на историята и внушенията и. Наред с магиите и екшъна се изливат цели пасажи с поучения за етика и морал, в комбинация  с авторовите размисли върху психологията, логиката и самото съществувание извън контекста на земната сянка и човешките ограничения. Първите пет книги редуват екшън ърбън фентъзи с дворцови интриги и фантастични елементи за пътувания между световете и измеренията, докато втората е по-скоро смес от хард приключенско фентъзи, класическо куестене и постмодернистични сюрреалистични етюди. На мен втората пенталогия за Мерлин ми е някак по-близка от първата за Коруин. За повечето хора е точно обратното. Не ме изненадва. Магията на Амбър е силна и действа по различен начин, но резултатът е един и същ – тотално влюбване в Зелазни. И не вярвайте на това , че поредицата няма край. Край си има, просто не е лесно смилаем, всичко остава там , докъдето стигат и нещата в живота – нищо никога не може да завърши, просто се изменя и продължава в следваща фаза, която може и да не сме живи да проследим, но  я чувстваме и в последния си миг с абсолютна сигурност как ще протече. Просто усетете книгите с онова вътрешното си сетивно читателско чувство. Магията на Амбър и по-добрия, истински Авалон си заслужават всяка страница.