Български народни приказки

Ако не го практикувате това нещо чувството за хумор, живеете в сайтове за отглеждане на бебета с вегански пюрета, направени с изричното разрешение и тридневни ритуали за омилостивяване на лехата с моркови и бакла, или сте от искрените фенове на разни политически групички с атакистки наклон на срамотиите – по-добре не продължавайте четенето, че ще се обидите, разфучите и получите некой и друг апоплектичен удар. Аз това не искам, честна хелсова.

След Гримовия хорър от миналата година, Дежа бук и Сиела решиха отново да хвърлят по някой и друг интелектуален камък в бг мама вдъхновеното блато на живота и читателите с изряден маникюр, като зарибиха обществеността с чудовищно красива корица на мома – асасин и дракон – змейовец под прикритие, сякаш в началото или на особено усложнена и люспеста любовна игра, или току пред битка на живот и смърт, която може и да завърши с деус екс макина под формата на случайно прокапала от тавана жива вода, или на сапун. Между другото, интересно познание от стари времена – ако варите достатъчно дълго човек в казан с водичка, ще получите богат материал за био сапун с аромат на хипстърийска мас. Не, че давам идеи за бизнес, не, не и не.

Та, подлъга се народът и се зареди с по едно томче хем красота, хем някак една такваз патриотична, че да може да се наснима с байряка и риза с шевица до него, и да си мислят хората, гле’й го Х какъв родолюбец, че и интелектуалец се извъди. Но после дойде момента с антропоморфното лайно, дето се бута в манджата, крещи от корема на нечифтокопитни и копитни животни, и се свива да спи на топло у гащите на създателя си, и всичко избухна в дъга от кафяви конфети. Мда, всички си спомняме за Клан-клан-недоклан, но нито сготвеното куче, нито домашното насилие, и още по-малко говорящите екскременти с остра семейна привързаност не бяха част от топлия спомен на Каралийчевите версии на народни приказки.

Сега, ако сте гледали Саут Парк, то вас с говорящи купчинки дарадонки не могат да ви помръднат, заради Духа на коледното лайно, награждаващ всички яли доволно количества фибри еврейчета в навечерието на Ханука, но за останалите вероятно е била една неуханна изненада. Аз лично се покикотих в купчина меки възглавници и слава богу нямам нищо бастунесто да подкрепя гръбначния ми стълб по пътя на дебелите черва, и приех нещата както си трябва – с чувство за хумор и ясната представа, че и нашите прапра баби и дядовци са се въргаляли предбрачно в сеното, правили са си лайняни шегички и са си били чистокръвни Бийвис и Бътхед с пояси и фусти, колкото и да се опитвате да си ги представяте всичките като смели и горди ортаци на комитите. Някои може и да си били такива, признавам, но по-голямата вероятност е за нормални хорица, търсещи разтуха с глупави и страшновати историйки по седенките.

И като изяснихме произхода на ужасяващия милиони майки момент с врещящото лайно, нека ви разкажа, че всъщност кървава сеч и хитроумно будалкане ви очакват в останалите към хиляда страници почти автентичен поглед към онези нрави, за съжаление по данни оцелели само от последните няколко века робия, а не от гордите хански времена и царствата на по три морета, които са далеч по-приказен източник, но каквото останало – останало. Та, пригответе се за бащи, готвещи бебетата си, за да направят вечеря на Господ (и преди да сте скочили на бран – проверете си Библията, историята на Авраам), синове, избождащи очите на майките си, и майки, които никак не се посвеняват да си затрият отрочетата от странната позиция, че им е прескочена волята при избора на булка; родители, планиращи да си заколят наследниците, докато ги мият и бръснат, за да могат да си направят романтична вечеря на свещи; заравяне на хора в ями до шия, зазидване в мостове, разкъсване с коне, поливане с катран и палене, бутане в каци и ковчези в реки, варене на живо в гореща вода или мляко… и все така изобретателно и кърваво върви. Братя Грим могат да си циврят с нахапан претцел в ръка в ъгъла, щото бугарите го вадим дългия списък с упражнения по затриване, и си отбелязваме всяко по-креативно убийство с шарено байряче.

Откъм мръсотийки обаче няма да сте доволни, но има достатъчно компилации от автентичен еротичен фолклор, който ще докара някоя и друга въздишка, изпълнена с нега по отминалите времена на всяка една от онези неуспели ЦРУ агентки пред блоковете в старите квартали, че и техните майки, баби, и така нататък. Тук нещата освен кръвожадни, са доста премерени и учтиво загатнати по сексуалните теми, но домашното насилие, използването на жените за бездушна разменна монета, и приравняването на непълнолетните девойки до утроба, храна или две кози и три ярета от роднини, съседи и антропоморфни влечуги а.к.а. змейове, обаче са си тук, и оставят малко горчив вкус и лека засраменост дори и у не особено активно феминистично настроено същество като мен.

Ще ви направи впечатление вероятно и твърде подозрителната близост на нашенските истории до много западни и източни приказки, които някак са се довяли до нашите ширини. Тук са и Пепеляшка, и Красавица и звяра, и Аладин, и Танцуващите принцеси, и Принца с дървения кон, че даже и Барон Мюнхаузен. Което потвърждава за пореден път, че то оригиналните идеи не се случват толкова често, и просто се преразказват с различна степен на възпитание и жестокост в умовете на подрастващите слушатели по цял свят. Почувствах се като напреднал изследовател – етнолог, който открива у нашенско куп познати елементи от легенди и епоси, вдъхновили немалко световни съвременни писатели – фентъзисти, и за мен цялото преживяване около Българските народни приказки на Слави Ганев си бе напълно положително и усмихнато, с премерени дози възхита и гордост, че дори и Чума нас да не ни е газила тъй сурово, както Европата, сме си корав народ, кръвожаден и безпощаден, но и героичен, хитроумен и най-важното – оцеляващ.

За хора с правилен подход към живота и света, без очила на трибагреник, политкоректно настървени детски спомени и затвърдяване на стените в задните отверстия по рождение. И се надявам тази Коледа смелите създатели на спорни проекти – дежабукци, да отворят още веднъж вратите адови  и да ни зарадват с още едно – надявам се чисто естетическо – червено, дебело томче с чудовищно добра корица, сбрало истински фолклор от още по-забравени времена. Траки, прабългари, славяни, чернокнижници, богомили, византийци, боляри, невидели османлии – паметта им чака.

Advertisements

Призраци за Хелоуин

Още една елегантна книжка с истории за страшните дни, в които тропането по прозореца, неясните стъпки в нощта или резкият вой на неустановено животно могат да ни докарат, ако не един хубав инфаркт, то поне остра нужда от тоалетна или хапчета за гърло, уморено от пищене. В тази красива колекция ни чакат отново познати и непознати автори, съчетали се за среднощно четене на злокобни истории, така напомнящо на онази бурна вечер, когато в група гениални писатели се е родило и чудовището на Франкенщайн. Льо Фану, Улф и Бенсън срещат Мидълтън, Колиър и Уортън, и ви очаква някой и друг час в здравословно треперене, пред камината най-добре, а ето и за какво ще ви разкажат…

Ричард Мидълтън ще ни разходи по едно вечно шосе към средата на живота в Лондон, което приютява не само живите окаяници, но и мъртвите такива, които като вечни духове на мизерията и аватари на болката ще се скитат до края на света, а може би и малко след това. Шеридан льо Фану посещава замък, така и ненапуснат от вече нежеланите си предишни обитатели, отказващи да се потопят във светлината на отвъдното, които въпреки, че всъщност са грижливи и милозливи същества, искащи само да дадат малко утеха на живите, май само успяват да намерят нови попълнения за армията си от бледите светлини на смъртта. Джон Колиър ни отвежда в една будка на умерено интелектуална гледачка на карти, във време, когато разните му свръхестествени методики се считат за научни дисциплини, но с едното ограничение да не се прилагат върху практикуващите ги. И ако правило се наруши, вселената сама ще си нареди нещата по силата на безмилостната, хладна логика.

Е.Ф. Бенсън ще се повози на метро, в което билетчета не трябва да таксуват само най-изтлелите пътници, които намират в подземната железница не просто средство за транспорт, ами и отклик на най-отчаяните им молитви за спасение от тегобите житейски. Вирджиния Улф се включва за малко и много кратко с объркано, хаотично, но много реалистично усещане за неземни сили, от онзи тип, които плашат и будят любопитство, особено подчертано нездравословното към отвъдния свят на непознатото. И за финал Едит Уортън разказва една почти обикновена американска история с все студенокръвните капиталисти, разорените семейства, самоубийците от нищета, но и техните призраци, които идват да съберат вересиите от живите си врагове, ако и това да не донесе нужното спокойствие на живите си любими.

Красиво издание, елегантен подарък, изящна колекционерска вещ, но и събрала в себе си страховити класически истории, и да не забравяме и страхотните илюстрации на Петър Станимиров. Подарете си малко страх от добрия вид, понякога може и да е приятно изживяване.

Призрачният дилижанс

Изящното книжле пред вас съдържа няколко класически разказа на ужаса и призрачните срещи от третия вид, без особено много кръв или спец ефекти, но с онази неподправена атмосфера на безпомощност пред неземното и неразбираемото, която вече трудно се постига и още по-трудно достига правилно до читателите си, които да оценят есенцията на страха, а не неговата най-първична физична проява. Авторите са както лично за мен познати класици на ужаса като Ходжсън, Бенсън и Джеймс, така и някои доста по-непознати имена от рода на Едуардс, Джейкъбс и Суейн, но всички предлагат едно – топла порция пълзящи гадинки по гърба, страхливо взиране в мрачните ъгли и подскачане на около половин метър в секунда при всеки странен звук на утихналата къща. Защото всичко може да е там. И да чака. И ако не се сещате точно какво би могло да бъде – ето ви и няколко идеи.

У.У.Джейкъбс разказва за силата на желанията и демон, скрит в маймунска лапа, който може да носи богатства и да вдига мъртвите от гроба, но всъщност учи само да не искаш повече от това, което имаш. Но някои уроци идват твърде късно, и само почукването в самотния здрач напомня за изгубеното дадено в замяна на алчно придобитото. Амилия Б. Едуардс ни качва на един страховит дилижанс, тръгнал към гибелта и празнотата на битието, обречено да се повтаря отново и отново последните минути на своите пътници, кухи обвивки на заковани за преизподнята души, така и недочакали освобождение. Уилян Хоуп Ходжън ни прехвърля на палубата на мистериозен кораб, покрит със странна субстанция, прилична на мухъл, плесен или цял-целеничък нов живот, събудил се след хилядолетия океански сън, неясно от кой и кога изкопана, но гладна, о, колко гладна.

М.Р. Джеймс ни отвежда в красивата английска провинция, където реновиращите планове на една напориста лейди за създаване на градина с рози – победителите на ботанически изложби се сблъсква с доста противоречивия състав на пръстта, приютила не едно и две тела, обвинени заради неудобството си от този или онзи с власт, каквато само призраците имат. Е. Ф. Бенсън ни заключва в предсмъртните хрипове на поредната жертва на добрата стара алчност, която застава на вратата между реалността и ада, и страда по равно и от двете страни, било от презрението на живите или омразата на мъртвите събратя по съдба и обреченост. А за финал Е.Г. Суейн бива обсебен в безсънието си от старите обитатели на уж сигурния си дом, забравяйки всички предпазни мерки и класическо британско твърдоглавие, подчинен на обсесията на една кост, останала от неподходящите хора на неподходящото място.

Проходът към отвъдземията изглежда никога не е съвсем затворен, а завесата между реалностите е по-рядка и от копринен шал. И почти никога по волята на живите мъртвите не отговарят, ами сами си искат своето, и си довършват делата, обикновено тъмни като неспокойните им души, независимо дали в процеса ще създадат някой и друг техен събрат по неживост. Идеалното четиво за Хелоуин или за ледена зимна нощ, с бясна виелица и бял ужас навън. И една запалена лампа, поне.

Реката на мъртвите и Безименният убиец

Франк де Лорка и А.Ф. Морланд

Една изключително апокрифна книжка отпреди двадесет плюс години, излязла почти неясно къде, от кого, написана от непознати имена, вероятни алтер егота на български автори, уж част от приложение към непознатия криминален дайджест Хикс, принадлежаща на библиотека Приключения, представител на особения вид демонични романи… Въобще много вълнуващо и обвито в мистерия книжле, побиращо два чудесни мини романи, които си заслужава да прочетете, въпреки на места спорния превод – ако е превод, а не добре прикрит опит на автора да се направи на преводен такъв. Но какво всъщност да очаквате зад този ококорен череп с маска на плувец, усмихваща се почти приветливо на случайния си читател?

Реката на мъртвите ни отвежда в същински Бонд среща Досиетата Хикс остров, някъде из далечните източни земи, където неща като ред, закон и справедливост са неразбираеми чуждици. В почти диваческото общество се почитат повече от древни богове, като един от тях, вероятен убиец на откриватели от зората на човечеството досега, май си е съвсем жив и здрав, и практикува странните медицински изкуства на безкръвните операции, където малки черни човечета си напъхват напълно нехигиеничните нокти някак дълбоко в телата на пациентите си, и вадят от там камъни, тумори, плужеци, или каквото са успели да си завъдят нещастните почти жертви на магията на изцелението. Малкото идилично местенце представлява интерес обаче и за външния капиталистически свят заради наличието на огромни перли, скрити в недрата на кристалните му заливи, обитавани обаче и от странни морски чудовища, някак имащи твърде много общо с ходещият древен островен бог. Спокойно, ще дойде американеца с големия патлак и уверената вяра в прогонването на духове, и нещата ще се объркат доста, преди да достигнат някакво бледо подобие на край. Макар че, ако беше филм, по време на крайните надписи със сигурност щеше да мине някоя тъмна и многозначителна сянка току пред очите на прибързано поотпусналите се зрители, помнете ми думата.

Безименният убиец ни отвежда в южна Африка на красив залив с мрачна слава, където смел американски екип се опитва да снима следващия модерен а-ла Хичкок филм, но се срещат със странно лъвкрафтианско присъствие в дълбините, което хем разяжда душите отвътре, хем покрива телата с неземен метал, през който не може да проникне никое човешко оръжие. Актьори и работници губят ума си и стават безволеви убийци, принасящи в жертва на морския бог своите близки колеги и приятели, докато очакват награда от отвъдното. На помощ се притичва местния Хари Дрезден и неговия опитомен сребърен демон, с което историята силно намеква да е част от една много по-голяма схема за детектив със свръхестествени способности, но за съжаление не мога да намеря нищо повече за нея или за автора, така че оставам си само с изгладнялото за сюжетно развитие мозъче. Но да се върнем на книжката. Океанското зло се оказва малко големичка хапка за странното ни дуо от магьосани същества, ама в края всичко ще се оправи, макар и с мини планина от трупове, щото понякога и правилните хора си отиват по жесток и кървав начин. Та оправдани бяха и огнените акули, и червената вълна от сярна киселина, и черните метални пеперуди – вампири, и металните зомбита, вервайте ми.

Ако сте от онзи специфичен вид книжни аргонавти, които са способни с часове да ровят из сайтове или директно в странните кашони по разни спирки, то най-вероятно сте се натъкнали на тази двойна книжка от длъжки новели, които гарантирам ви – ще са добра находка и чудесно прекарани няколко часа в забавление с хорър приключения и черни магии. Добрият стар пълп винаги си носи минутката щастие, ако ме питате.

Бляскавите инди светове на фантазията – част 1

Кой е Джеферсън Смит? Канадски автор от онзи особения инди вид, което не значи, че майка му е индийка или баща му индианец, а че пише за каквото иска, когато иска, където иска. Обикновено това в България се превежда самиздат, но всъщност на запад някои хора получават пари за думите си, и покрай свободно публикуваното си творчество, понякога успяват да намерят и съвсем истински си издатели, даже от оня тип, който плаща, и правят задоволително количество пари, за да продължават с това, което обичат. Но Джеферсън също така практикува и функцията на читателски лакмус – в своят сайт за креативно хакерство на действителността http://creativityhacker.ca/immerse-or-die/, създава проект наречен Завладей или умри, който представя една гениално проста, ако и сурова технология за отсяване на инди автори, която самата аз практикувам, макар и в малко по-дългичка форма. Самата идея е – една книга получава 40 минути четене по време на сутрешната му разходка, за да бъде преценена като ставаща или не; има три страйка – тоест момента, в които намираш за по-интересно да изследваш това, което си извадил от носа си, отколкото да прочетеш за съдбата на героя в ръцете ти, и биваш определен като нейн автор или за ходещ смъртник, който трябва да пакетира покупки в местния супермаркет до края на живота си, или за завладяващ думотворец, в който има много повече потенциал, отколкото си представя. Аз давам 50 страници време за същото, да се знае, щедра съм.

От този доста интересен, ако и вероятно струващ кофи нерви проект на своя създател, защото най-трудното нещо е да кажеш на горящ от желание да бъде четен автор, че всъщност май-май няма качества за тая работа, излизат засега два сборника с някои от най-завладяващите писатели, които са накарали чичо Джефри да си удължи малко сутрешното мандахерцане, щото просто не може да не разбере какво става в книгата в ръцете му. Ммм, сладостното усещане от добрата история, знаете какво е. И тези сборници са безплатни. Да, напълно безплатни и невероятно качествени, служещи за изключително добро представяне на майсторството на истинските инди автори с голямото ТМ. Подборката е толкова детайлна и безкромпромисна, че обещанието на кураторите ѝ – да, защото това ми ти сборниче може да се възприеме и като пълноценна изложба на фантазията, а именно изречението „Гарантираме, че не съкват“ този път е вярно и си има направо воден знак за качество.

Но какво съдържа всъщност кесията с нови-новенички, бляскави, лъскави инди светове?

Миша Бърнет представя една невероятна одисея в космоса за търсач на нови светове, принуден от времевите ограничения на вида си да бъде прераждан толкова пъти, че да постигне почти божествен статус, и да бъде напълно забравен. Което неизменно ни кара да се замислим за нашите си създатели и нашите наследници, и как вероятно в някакъв момент далечното минало и далечното бъдеще ще съберат краищата си някъде по опашката на великата змия. Миша има и цяла поредица Книгата на загубените врати за доста насилствен контакт между хора и извънземни от доста по-различен от популярния във филмите вид, можете да я откриете в нейния блог https://mishaburnett.wordpress.com

Джей С Морин продължава със странна история за начинаещ магьосник, потърсил неразумно помощта на древни демони, но проявил достатъчно изобретателност, за да излезе от многопартньорска сделка за жалката си душа, като естествено на свое място дари някое и друго чуждо съществувание, за което може и да поплаче малко, може би не. История без нито един добър герой, като поглед в некромантските школи, раждащи всички зли магове, дето си мрат да покоряват света ни от време оно в игри, книги или просто кошмари. Въпреки това си дарк фентъзи залитане Джей е по-скоро отдаден сай-фай автор, и можете да видите книгите му на сайта https://www.jsmorin.com – поредиците Роботска генетика, Черен океан и Греховете на ангелите ще се харесат на активните почитатели на космическите приключения, а Хрониките на близнаците ще се понрави дори и на моя милост със своята сериозна мрачна епичност.

Ричард Левеск се включва с изключително морбиден кошмар за наследяването на едно царство, внимателно подготвено от местните последователи на великия Месмер, но с помощта на някои специални съставки, можещи да върнат душата в оковите на тялото, но не и разума, а една неразумна душа е твърде тъжно или твърде зловещо явление, според зависи нивото на чувствителността ви към зомбита и привнесени в жертва красавици. Самият Левеск е автор на фантастични уиърд истории с подчертан ноарен привкус, което си е стил, от който вярвайте ми – всички имаме нужда, дори и само заради освежаващата си странност и злокобно пощипване по сивите мозъчни клетчици. На неговия сайт https://richardlevesqueauthor.wordpress.com/ ще откриете истории като Ръката на мъртвеца, Неразчистени сметки или Вземи си утрето, предизвикателство за всеки почитател на по-различното във фантастиката.

Греъм Сторс пък ни отнася в далечното, или не толкова, бъдеще, където умът ще може да се пренася във всякакви тела от механично-изкуствен характер, но дали с него пътува и онази частица личност, която бива обичана и липсва на любимите ни хора дълго след като си отидем, или само една съвкупност от спомени, умения и познание за идентичност не стига, за да се каже, че сме се преродили. Философско, фантастично, социално и драматично, и може би нужно замислящо ни за вечното човешко желание за безсмъртие. Самият автор си е подчертано отдаден вярващ в идеите на сайфаистите, и ако споделяте това му космическо увлечение, можете да откриете от него няколко поредици като Канта Либре, Рик Силвър и Таймсплаш в Амазон.

Дейв Хигинс ще ни смути с една гротескна история за призраци, египетски мумии, странни събития и кърваво отмъщение, издържана в изключително класическия стил на липсата на добър край, герои отвличащи ни вниманието в очевидни лъжи, докато истинското грозно лице на отвъдземното дебне някъде в мрака, готово да ни замъкне в тъмното си селение от болка и безнадежност. За самия Дейв можете да научите повече на сайта му http://davidjhiggins.wordpress.com, където освен да се полюбувате на визията му на професионален илюзионист, ще откриете съществуването на лично мен заинтригувалата ме поредица Дракони и магия, с елементи на книга-игра, или може би своего рода иронизация на същата, както и сай-фай приключението Зелена звезда, книжния фентъзи сериал Седемте камъка, и колекциите му от мрачни истории от разнообразни жанрове и с особено смущаващи корици.

Кристофър Руз впечатлява с екзотично и абстрактно пътешествие до омагьосана кула насред пълна с опасности пустиня, която методично убива гостите си по завидно изобретателни начини. Сюжетът е малко хаотичен, леко объркан, като съновидение по изгрев, когато въображението е най-активно и най-смахнато в изграждането си на злокобни светове, в които да се изгубят душите ни. На сайта му http://www.ruzkin.com можете да откриете много забавни експерименти, като шпионската му серия с еротични елементи за супер секси женския аналог на Бонд, в случая Олесия Андерсън, дарк фентъзи поредицата, продължаваща сюжета от разказа му за Кулата на мравките, наречена Векът на пясъците, хорър сериалът в книжна форма Ръжда или сай фай уиърд книгата за Осемнайсетте отмъщения на доктор Милан. Свеж и разнообразен поглед върху жанра, във всеки случай.

Брет Адамс допринася със шпионска-футуристично-апокалиптична история, която поради комбинацията си от интер-жанрови стилистики, е единствената може би от всичките петнадесет, която просто не ми допадна. Брет не е и особено активен автор, но има поне още две книжки в същия миш-маш от ноар, фантастика, съвременост и трилър, която вероятно ще допадне на страшно много хора, но не и на мен, твърде реалистично ми е.

Брайс Андерсън балансира с поредната особена, оригинална, и лично на мен – изключително допадаща ми история за неустановено време и място, странен култ, мистериозен артефакт с твърде много живот отвътре, и една доста човешка история за намирането на място в света, когато си различен, и дали трябва да се сливаш, когато си роден да изпъкваш. Отговорът е не, но никой тийн няма да ви повярва, за съжаление. По темата за феминизма, израстването и различността Брайс има още размисли на сайта си http://bannedsorcery.com, където ви чака един трансдеменционален ню уиърд Неправдоподобното извисяване на едно необичайно момиче и Остин с вампири – Вампирът от Нортангър. Човек не може да не се зачуди дали все пак зад това име не се крие някой с различен пол, хм.

Белинда Мелор изненадва много приятно с една почти поетична история за съзтезание на бардове, с много странични малки човешки драми, епична проблематика на света и една доста лична история за оцеляване в неинтересни, нетохнологични, нееманципирани, неравностойни, не нищо си времена, в които даже магията е под съмнение. Фолклорните мит-поетични сюжети са специалност на Белинда, и ако посетите сайта ѝ http://forestdreaming.com ще се запознете с поредицата за Силваните – горски духове, вероятно вариант на дриади, и тяхната любов с човеците, които просто си живеят обикновения си живот в обикновените, средно утежнени условията на времето си. Въпреки не особено осезаемата привлекателност на това обобщение, самият Джефесън Смит признава, че просто бива неусетно увлечен в разказа, което подозирам е от онзи вид спокоен майсторлък , напомнящ ми на за съжаление не винаги добре приемания от редовите читатели, мой стар любимец Модезит.

Ръс Линтън влиза рязко с особено мрачна картина на доисторическо общество, вече успяло да се поквари и да обективизира жените като разменна монета, но на истински буйният дух понякога и природата с все още живите си призраци може и да помогне, признавайки едно специално момиче за част от черното си лоно, и давайки шанс на една особено силна душа да има живот, а не съществуване. На сайта му https://russlinton.com можете да намерите и продължението на тази впечатляваща легенда, развита в нужната си епична пропорция в сагата за Буреносното острие, както и постаполиптичната сага Аленият син, включваща супергерои, роботи, прокси войни, и всякакви такива благинки, за които ще си платите да ги гледате на кино.

Самият велик куратор Джеферсън Смит ще внесе малко горчива усмивка в леко иронизиращата обичайния сюжет за избрания от богове и магьосници млад герой, който ще спаси света, като този път героят ни е доста остарял, белият му кон е откровено казано откачена лама, а бива повикан като получава алкохолно отравяне, маркирало го със златна пеперуда над горната устна, която го задължава да служи до края на вероятно краткия си живот на мистична древна вещица, наречена за кратко Вдовицата. Която се оказва амбициозна и весела лелка, дето май-май току-що е открила феминизма. Заслужава си да се направи цяла поредица по темата, но засега все още няма, Джеферсън се е съсредоточил по-скоро върху сюжети от младежкото фентъзи, отколкото на тази малко по-зряла и цинична на моменти тема.

Бека Милс ни въвежда в необичайно градско фентъзи с демони и борци на светлината, които по Коледа лесно могат да уравновесят разногласията си над купчина шоколадови рудолфчета, и кой знае, може и някоя междувидова любов да припламне, и да се постигне по чисто биологичен начин равновесието на силите в битието. Или ще се избият, задавени с трохи от сладки, зависи. Ако сте от феновете на ърбаните, посетете и сайта на Бека https://the-active-voice.com/beccas-books/, където ви очакват продълженията на настоящия разказ в поредицата Еманации, и може би ще оцените сериозността на поредната битка за бъдещето, миналото и настоящето на света ни. Или просто ще прочетете една добра градска история.

Ван Алън Плексико хвърля читателите си насред битка между наследник на салемските вещици и древните демони на предисторията някъде в далечния изток, където тайни гробници, подземия и изгубени градове пазят обиталищата на неназовими дяволи с библейски пропорции, които унищожаване нямат, само спиране за малко и ограничаване на злините им над човечеството. Ван Алън има особено отношение към битките на живот и смърт, с особеното участие на специални герои и още по-специални лошковци, което сам определя като пълп, и на сайта му http://www.whiterocketbooks.com/plexico/ ще видите цяла серия от комикси Сентинелите, сай-фай приключението Алфа Омега, космическата опера с божествен привкус Легион и още куп пълп съкровища за ценителите на леките четива с агресивно-справедливи послания.

Реджина Ричардс внася малко женственост в странната обстановка на свят с обитатели, братовчеди на Аватар, разделен от ивица светлина, като обитателите от двете страни на луната си не могат да преминават при съседите, поради гарантирана смърт – дали заради специалния въздух, или безкрайното количество чудовища от всеки размер и вид, но с необичайно повишена смъртносност, сред които само твърде особени индивиди могат да направят повече от една безопасна крачка.  Но понякога, само понякога, веднъж в годината, се случват чудеса, и дори се ражда една истинска и топла любовна история насред океана от смърт. Реджина си има своя вкус към романтични истории, в които се замесват вампири в романа ѝ Кървава сватба, но лично аз предпочитам продължението на историята за синьокожите ѝ герои от сборника в целия ѝ формат Адските дълбини на синия бриз.

Карпов Кинрейд поставя финала на брилянтната подборка с изключително дарк фентъзи за легендарни герои в морски схватки с чудовища, по-злокобни от Ктхулу митовете, и пирати, по-безмилостни от всички кръвожадни главорези, за които сте чували наведнъж. Семейство Карпов-Кинрейд, защото всъщност става въпрос за двама таланти, сработили се в тежката задача да създадат същинско писмено чудо, продължават идеите си  в началото на поредицата си за Разпръснатите острови, но не са за изпускане и ърбън трилогията за Забранените, Вампирските момичета, както и дистопичната поредица за Смрачаването.  Повече за тях можете да откриете на сайта им http://karpovkinrade.com.

С две думи – ако си търсите нестандартно четиво, с нови и непознати имена, но с чудесно изпълнение и оригинални идеи, или просто се оглеждате за нов книжен любимец, и ви се иска някое пробно четиво – това малко сборниче върши цялата сериозна работа по това да ви впечатли, зарадва и задоволи книжното дяволче, свряло се в сърцата на всеки отдаден читател. Аз повече от това в една книга, честно, не търся.

Отвъд стената на съня

Х. Ф. Лъвкрафт

Великият майстор на здрачното слово Лъвкрафт, преведен от непрежалимия чародей на преводаческото изкуство Лазаровски, с корица от невероятния Петър Станимиров – не можете да си позволите да нямате това съкровище на издателство Ибис в библиотеките си, ако сте поне малко ценител на добрите и изпипани до съвършенство книги, съчетаващи текст, оформление и превод в комбинация, достойна за тихо обожание. Разказите в сборника са познати, четени преди години, разхвърляни във всякакви странни компилации, но на едно място някак добиват допълнително значение, като части от тъмен пъзел за викане на чудовища от непознати селения, които не просто се интересуват от душите ни, но и от всяко парче месо по нас, способно да бъде откъснато, смачкано, сдъвкано и изплюто в лицата ни.

За тъмнината в думите на Лъвкрафт, откриващи пътища и двери към измерения на злото и страха е много говорено, включително и от мен. Периодичната архаичност на изказа само помага за подхранване на атмосферата от ужас и безизходност, обхващаща всеки неподготвен за култа на Ктхулу и вековете скрита история, за които говори автора с онази потискаща лекота на обречената на вечност душа. Детайлността на преживяването твърде много намеква, че може би не говорим за въображение, а за видения, спомени или може би предупреждения от някое далечно бъдеще за това, което ни очаква твърде близо, твърде бързо и твърде болезнено в идещия мрак. За каквото и да говорят лъвкратианците, твърде е смущаващо, твърде обезоръжаващо откъм надежда, твърде отчайващо за една атавистично скрита в нас частица, която разпознава вярното.

Дали ще надникнем в далечното бъдеще на последния, нелепо загинал човек; или ще се върнем в доисторическото минало, за което доказателства няма, но спомените са твърде силни, а може би ще посетим онази зловеща къща с неясно минало, която умира да докаже лошата си слава по безкомпромисно ясен начин. Възможно е да се отправим на пътешествие по петите на странен ерудиран изследовател на древни текстове, сам не съвсем от човешкия вид, или ще се пробваме да сключим договор с дявола, или неговия истински образ, преминаващ границите на времето и пространството с лекотата на сутрешна разходка в парка, а котките от един далечен град ще ни научат на това-онова за божествеността си. На една далечна планета ще се окажем жестоко изиграни от късмета и местните наследници на древни цивилизации, а на собствената ни едва ще се измъкнем от колония на деволюирали подобия на хора от една страна и купчини безлични, но твърде материални призраци от друга. В тъмнината ще ни чакат доказателства за различните ръкави на вероятностите, по силата на които се наричаме хора, но често не бива да ровим в миналото твърде дълбоко, за да не научим истина, която ще е твърде трудна за приемане и от най-ерудирания ум. И книгите могат да дават безсмъртие, щом душата се обрече на правилното място, а цели улици добиват свои етерни отражения, ако достатъчно хора вярват в тяхната сила и власт над живота им.

И още, и още сюжети, даващи не просто материал за размисъл, а храна за кошмари, опиум за съновидения, причина за парализа на здравия разум и основание за бавно губене на вяра във всичко познато и обичано. Лъвкрафт знае какво да ви разкаже, и кога да спре, точно разбунил душите ви, тъкмо открил страховете ви, току отворил машината за ужас в изкривените ви от недоверие към реалността лица. Майсторът на здрача, когато най-тъмно е преди разсъмване, и най-опасно след залез, когато гладните се вдигат и жадните се настървяват, а плячката сме само ние, дишащите, изпълнените с кръв и божествена частица същества. Подгответе се за падането на мрака и въздигането на царството на древните, които отварят вратите и са вратите към всичко. И не забравяйте – Ph’nglui mglw’nafh Cthulhu R’lyeh wgah’nagl fhtagn.“ Кой знае, може и да потрябва някога, някъде, някак.

Стиймпънк Пени Дредфул

Стиймпънкът е любимата заигравка на какви ли не модерни режисьори, създатели на игри, творци на сериали, криейтиви на модни решения или просто търсещи вдъхновения арт хора. И въпреки, че бройката на тези, които наистина знаят какво е стийм, какво е пънк, и как двете живеят заедно без външни влияния, е много, ама наистина много малка, е винаги приятно да прочетеш истории с алтернативна история, причудливи машини, обновени митове и приказни легенди с технологии, ама не от бъдещето, а от нова несбъднало се минало, за което упорито сънуваме, че и мечтаем, и сме си почти сигурни, че в някой много по-добър ръкав от време-пространстовто там някъде всъщност се случва, и всички се забавляват чудовищно.

Но да се върнем в реалността, обсипана с фантазии. Настоящият сборник спокойно може да се нарече инди, онлайн достъпен, съдържащ принципно непознати имена на неколцина добри майстори на словото, до които в рационалното ни ежедневие едва ли ще се докоснете. Но пък е чудесен източник на вдъхновение, и ми се ще някога да има и български стиймпънк, който да подхване добрата ни стара история някъде от около Възраждането или Византия, и завърти родината ни в истинска Балканиана готика, съперничаща си по всичко на Викторианата такава, и вместо кокошкарене на дребно и разни комунистически упражнения по разорение, да срещнем Левски как бори стотиците турски потери с метални ръце-къртечници или Ботев на борда на диржабъла Радецки да освобождава раята с напалм и самонасочващи се куршуми. Е, вероятно подобни истории ще стигнат до клоаките на журналистическия анализ по телевизиите, събрали вегани, скинове, бг мами, мис Силикон и Слави Трифонов на едно място да обсъждат упадъка на патриотизма и разгула на модерното общество, но без това няма как. А за какво всъщност бленуват братовчедите от отвъд океана, щом стане въпрос за голямото питане : Ами ако беше ето така…

Дали ще сме в дебрите на дивия Запад, където зомбита, демони, киборгизирани престъпници и теракотени армии от автоматони ще чакат подобрени вампири, механизирани каубои и обикновени авантюристи, заменили някой и друг крайник или орган със съотвеното му метално приспособление с хиляди зъбчати колелца, навместо божествената искрица на сътворението; дали ще сме в недрата на Европа, където летящите кораби на Отоманската империя решават спора за това докъде ще се простира владението на Мохамед, или може би ще се отскочим по китайското крайбрежие, осеяно от технология за цунами, срещу която белите дяволи на запада и жълтите демони на изтока нямат шанс – стийм технологиите на метала, парата и понякога магията завладяват реалността по един логичен, научен и едновременно романтичен начин.

Да, машините понякога имат сърца, и душа, и отмъстителна същност. Ако вървят с кръв – кръв ще бъде изпита, ако вървят с болка – то болка ще бъде причинена. Не, в истинския стиймпънк хората са богове – създатели на нови отрочета, които твърде бързо престават да вярват в съзидането и търсят своята метална справедливост и живот. Ужасните истории за по едно пени, разказващи за мистични сили, духове и чудовища в мрака се събират с блясъка на полираните до съвършенство остриета на металния под-вид алтернативни автоматони, и така навлизаме в територии на съчетание на мит и възможност, приказка и нощен страх, легенда и скрита реалност. Бъдеще апокалиптично, минало алтернативно, съвремие покрито – само въображението спира създателите на компилацията да стигнат до вашите собствени сънища. А може би не, може би вече успели са? Вдъхновете се от чуждата вариативност на мислите, и може би все някога от тунела ще ни изведат нашите проблеснали съзнания, способни да погледнат и малко нагоре и настрани от скутовете и паниците. За вдъхновение, определено.