Хоризонтите на лудостта

Донко Найденов

cover-donko-front

С българските автори ми е винаги малко трудно да бъда обективна – далеч по-лесно ми е да прощавам някоя и друга стилистична грешка, ако ме запленят с идеи; леките накуцвания в ритъма на думите се преглъщат при наличието на наистина впечатляващи главни герои, а понякога леко неуместното изскачане на финала от гардероба с артистично Бу! се възприема като целеви ефект, когато … е, май това е най-непростимия грях, в който един автор би се провинил под присвития  ми взор. И е нещо, което дълго време смятах за част от личния стил на Донко Найденов, докато не попаднах на поредното шедьовърче от колекция Дракус, доказваща че добрият редактор може да се сравни с истински магьосник, когато работи върху спорни, но несъмнено интересни текстове като тези в Хоризонтите на лудостта.

Признавам, че гледах внимателно за всякакви недостатъци, често клатех глава над някои пасажи, които аз лично бих искала да прочета различни, и се замислях сериозно дали дадена дума не ми е малко в повече, или недостигаща, за да се постигне ефекта на кошмара в ежедневието, който разбива обичайността и налага правилата на абсурда и терминалния край върху дори най-кротките и нормални странични свидетели на света, сдобили се вече със статута на жертви. И който гледа – естествено намира. Много сюжети са напълно предвидими, героите са често само незадоволително, дори и за мащаб на кратък разказ, скицирани, но това в крайна сметка, вярвате или не – няма никакво значение. Увличате се, трескаво прехвърляте страниците, приветствате с уморена, но изпълнена със задоволство усмивка останалите живи на финала, и се чудите какво бихте направили вие в подобна ситуация, започваща в един напълно обикновен ден, бързо превръщащ се в адски кошмар за напреднали хорърфили.

Ще се разходите до къща, използвана като наказателен дом на родната ни мафия; ще се запознаете с един доста жалък, но не по-малко от обичайното опасен вампир, а призраци ще танцуват заключени в собствения си времево – пространствен джоб на болка до края на вечността. Дупки в материята на вселената ще се отварят точно там, където си ги спомняте, макар че още не сте запомнили собствените си спомени; невинни болници  ще се окажат полета за месмерични експерименти, надминаващи всякакъв помен от здрав разум, и ще започнете да внимавате повече със сайтовете за публикуване на лично творчество, защото не знаете кой се крие зад другата страна на екрана. Въобще, запленяващи идеи, прилично кърваво изпълнение и доволни развръзки, изпълнени със страх и надежда едновременно. Гледайте положително на нещата.

Advertisements