Мозъчна нощ

След Гробищен танц, ето и още една брилянтна компилация от разкази, носеща странния мирис , освен на вехтошарски кашони, а и на онези времена, когато не се знаеше кой какво превежда, кой издава, откъде идва корицата и кой реално е автора на каквото и да е. Добрите стари времена , когато авторско право бе странна чуждица,  която малцина  знаеха съвсем точно какво значи, НСБОП май се занимаваха с по-важни неща от това да търчат по покривите на блоковете да търсят нелегални сървъри, а Криско вместо да гепи колите на невръстни мацки в мола, вероятно още е бил похотлив блясък в очите на потенциалния си баща.  Но това не пречи в смутните времена преди двайсет години да се пръкнат на българския пазар някои изключителни попадения и истински удоволствия за наострените читателски сетива за добро фентъзи, фантастика и хорър. Мозъчна нощ определено е едно от тях, и макар и чудовищно трудно за намиране, и обичайно в трагично състояние и за огромни пари, си заслужава всяка страница и секунда от времето ви.

Титулният разказ е български – на Радослав Райков, и е блестящ пример за минимизиращия ужас с необясним произход, цели и край, намиращ те сам и изпиващ най-ценното от обвивката наречена човешко туловище. Робърт Хауърд има чудесно включване от дните на Ктхулу кръга с разказа Чудовище на покрива, изцяло в готически стил и с тихо древно послание да си дочитаме книгите преди да се хвърлим в кацата с катран. Главата на Джулиан Кинг не е съвсем хорър, а  доста интелигентна история за бъдещето, банките и лекарите, и как днес трябва да си остане само тук и сега, а утрешният ден просто не ни е писан да се случи понякога. Изключително стряскащ е и психологическия ужас на Маргарет Клер разказващ за Картините на Леля Мюриел, след който не искаш да виждаш никой от далечните си роднини, особено тези вманиачени в рисуването. Хилъри Робинсън представя много добър фентъзи разказ с тъмни елементи и малко фантастичен привкус Чудовището от Белмара, който за мен ще остане любим с меланхоличното си спокойствие. Ал Викърс и Ор Форли се включват с доста прилични фантастични разкази, акцентиращи върху хуманизма, обречеността и геройството в моменти, когато човек трябва да надхвърли своята същност в името на неопределимото – съответно Нощта на Алтернатора и Зеленото общество. Черният хумор не липсва и тук, в Ден Първи от Пърл Джонстън и още една трактовка за началото на битието с много усмивка, и Случаят с психопата на Бари Мартин, който пък детайлно разглежда едно планирано убийство с трагикомичен край и може би заслужено назидание. Като говорим за правосъдна отплата такъв е и случая в Доверие на Алън Мюър, където убиец и жертва си разменят местата и все пак са равни до края. А като си помислим за този неясен баланс между палач и подсъдим е просто задължителен премного гнусния Гренада, 5 минути до полунощ на Бентли Литъл, който просто плаче за режисиране от някой наистина откачен гор режисьор. Сборникът завършва със странностен и приличен на титулния разказ на Сара Джоунс – Забавленията му, за необяснимото , краят и липсата на сила пред боговете.

За финал мога само да съжалявам, че вече почти никой не прави такива подборки, подчинени на жанра и добрите образци от него, навързани с редакторски усет и тематична нишка , сетивна само за ценители. Считам , че пазарът изпитва огромна нужда от добри и четивни разкази, подбрани от близо и далеч, от български автори и чужди такива, избрани заради качеството на написаното, а не заради имената, които евентуално ще привлекат някой и друг заблуден читател, като ги изтипосаш с огромен болднат шрифт на корицата. А някъде там на запад всяка година излизат и са излизали прекрасни приказни антологии под редакцията на великолепни автори и редактори от нивото на  Маргарет Вайс и Елън Датлоу, някак пренебрегвани и непотърсени от българските читатели. А кратките форми са толкова чаровни, самодостатъчни и удовлетворяващи по начин, който много романи така и не успяват да постигнат напълно. Липсват ми добри разкази , наистина.