Войната на душите

Маргарет Вайс/Трейси Хикман

Така и не можа да ми се повтори онова невероятно усещане от първата трилогия ,за мен, прашинката в един необятен фентъзи свят, който се случва и ще се случва много преди и след , че и по време на мен, и просто не е човешко да видя с очите си всяко помръдване на листо от валеново дърво, колкото и важно да е то. Да, отначало тук, все пак, макар и за малко го има това усещане, но причината е доста по-прозаична – не са издадени свързващите книги за Войната на хаоса на български език, а нещо ми липсва мотивация да си ги чета на английски. Та отново сме по средата на вихъра… но вихърът е доста войнстващо вятърче. Децата на героите от първата трилогия не могат и не могат да стигнат родителите си по симпатичност, а който е останал жив си му личи, че се е поизчерпал откъм героичен потенциал. Като оставим настрани торбата с очакванията, всъщност трилогията си е доста прилична, и главната героиня си ми е по вкуса. Но как да я оставим настрани тая торба…


Легенди за Драконовото копие

Вайс/Хикман

Казват, че тази поредица е най -добрата от света на Драгонланс евър, и вероятно е така, но причината да е тук, а не при любими е прозаична – просто първата за мен лично си остава невероятна точно заради кусурите си, които тук конкретно са надлежно премахнати, загладени и лустросани за вкуса на широката публика. Преводът , казват, е несъмнено по-добър от първата трилогия, но на мен и първата си ми харесваше на български. Героите тук търпят развитие, променят се, изненадват, и това е хубаво. Но липсва духа на първата трилогия някак. Няма пропуснати, прескочени събития, които те карат да се чувстваш капчица от водовъртежа на света на Крин – всичко вече си е обяснено, следва си стъпка по стъпка основната рамка, макар и с изненадващи и приятно настройващи те обрати. Въпреки, че тук става дума за най-якия и „най-верния като замисъл фентъзи герой“ Рейстлин, и най-дразнещия , но вече не все така весел кендер Тас, нещата се губят… Има любов, и то такава, за каквато ми се чете – несподелена, ама пак нещо издиша… Прекалено пипнати книги за вкуса ми – времевото разпростриране вчера, днес и утре ми е някак по-малко привлекателно от  пространственото тук, там, ейййй там, леле, до там не съм си и помислял. Това не прави трилогията лоша – просто я прави сравнима, а аз обичам  да ползвам под път и над път термина несравнима. Но въпреки това – винаги съм за Драгонланса по подразбиране.