Екс орбита

Васил Георгиев

Мен с дистопия не можете да ме подмамите, най-вероятно ще ме откажете и леко разочаровате, щом ми споменете бъдеще, катастрофа, и края на света, какъвто го познаваме. Та по-скоро дяволът тамян ще пропуши, отколкото аз да се занимавам с някакви срутени идни дни, в които нещата в нашата бедна kleta majka balgariq са се влошили още по-осезаемо, ако и това да ви се вижда обективно невъзможно. Но, идва и онзи ден, в който съвсем случайно ми се пъхна в ръката точно тази книга, след едно много интересно четворно литературно четене – ходете по тия места, ще се учудите колко интересни неща пропускате, и ето ме мен – насред прецаканото утре, в мешавица от технологии, религии и бежанци. Да, никога няма да свършат.

Според съвсем естествените исторически процеси, идващи след малко намекнат период на свръхконсумация (дето е сега, сещате се, злите онлайн магазини и пръскането на пари за всичко дето не ни трябва), България е разпарчетосана наново, с почти официализирана местна власт на бабаитска основа, с добре организирана престъпност и лошо организирана държавност. Засега – нищо неочаквано, просто най-лошите ни очаквания са станали реалност. Бежанците се заселват из отдавна опустелите села и градчета, създавайки си свои реали, в които всъщност е по-скоро приемлива системата за оцеляване. А наоколо щъкат дъновисти, техноманиаци и класически християни (последните са само циганите – евангелисти, други просто не са останали), и поради някакви причини всички са обожествили не особено прикрития образ на Людмила Живкова, тук наречена кодово Княгинята. Което ще се окажа поредната добре организирана масова заблуда, сравнима само с онзи номер с водата и виното.

Брат и сестра се завръщат в родното си селце, уж за малко почти селски туризъм, но всъщност предизвикващ доста сериозно разместване на пластовете между групировките с някакви желания да властват на разградената локва от нечистотии, дето е май нашата мила родина в бъдеще време, авантюристичен такъв. Сестрата мистериозно изчезва, и братът естествено тръгва на обречен опит да я намери из доста злокобната обстановка, напомняща на Лудия Макс, ама без пясъка, и се навира между шамарите на самото съзидание, докосвайки се до доста приемливата форма на Бог, след което просто развръзката избухва в стил Терминатора среща Матрицата, и всички отиват да пият кафе у Вечният блясък на чистия ум. Впечатляващо е, да.

Абсолютно непридвидимият сюжет, повече от странните герои, които се мятат от добри до лоши за няколко страници време, динамичното разказване до степен леки щрихи на моменти и доста кинематографичния подход, който този път наистина ми се ще да видя филмиран от шепата ставащи да си четат аутокюто родни актьори, са добра рецепта за четивност, дори и за леко предубедените читатели, особено към смрачаващите се бъдещета на живота, отишъл за цигари и забравил да се върне. Ако ви се чете доста оригинален, изненадващ, съвременен бърз роман на абсурдизма в дистопична форма – Екс орбита е нещо, което ще ви направи деня наистина интересен.

Advertisements

Малък наръчник по Хюга

Рядко чета не-художествена литература, съвсем никога наръчници или съвети за по-добър живот, себепознание и/или откриване на тайната как да си оближеш лакътя с минимално количествено изкълчвания, скъсани мускули и отправени към неизвестен получател сквернословия. Но тази малка книжка, излъчваща вълни от топъл позитивизъм дори и само с една картинка в интернет, ме грабна и отведе на едно пътешествие за откриване на хюга – еманацията на уюта, спокойствието и вътрешното равновесие, в компания на любими хора, или просто сам, на място, което е твое, защото там е твоя баланс, а не защото го дължиш на някоя банка. Северните народи знаят много повече от нас, уж горещите балканци, за това какво е щастието. Може би, защото прекарват едно прилично време у дома, на светлината на свещи и камина, с нещо бавно врящо на печката и хубава книга в ръце, вперили поглед в сърдитото небе, което не депресира, а стимулира съществуването на вътрешен живот.

И преди всички вкупом да си вземем билети за Дания, Холандия, Швеция, Норвегия и въобще всяко място, където говорят някаква съскаща и хрущяща форма на немски, и повечето коренни жители са бледи, но ведро изглеждащи гиганти на колела, гледащи те с искрено уважение, но недопускащи да се напият с теб още в първата нощ на познанството ви – нека ви разкажа за една толкова лична философия, че тя не подлежи на обсъждане, разискване, дебати с излишни страсти, а си заслужава един кротък приятелски разговор на голяма чаша какао в тихо кафене, или гушнати в прегръдката на домашния диван, който може и да е малко избушен, но пък някак ни помни.

Хюга не е просто модел на поведение, това е модел на мислене, който е в датската кръв. Стремеж към щастие и удобство, към балансирано ежедневие, към откриване на тайната как може да работиш и кариерстваш до 17 часа най-късно, и да се върнеш при семейството си не изнервен като акула с трънче в перката, ами като любящ и помагащ партньор, с когото животът по двойки плюс малки детски екстри ще е наистина едно приятно приключение, а не изтерзаващ душата кошмар. Датчаните обичат да работят, но не и да се преработват. 100 крони повече не са направили никого щастлив, но виж – 1 час повече с любимите същества често е напълно безценен.

В дома на истинските хюга хора има винаги богатство във свещи, защото светлината не е нужно да е със силата на прожектор, за да се почувстваш сигурен от тъмното навън. Да се готви е забавно преживяване за цели групи хора, а не досадно задължение на индивида с полата в двойката; тишината в компания е много по-важна и от най-голямото и диво джамбуре на Слънчака, а кроткото съзерцание на пукащите съчки в камината върши сто пъти повече работа от всички психоаналитици, антидепресанти и йога асани от другата страна на съвременния свят. Не, датчаните не са мудни, или мързеливи, или кисели хорица, които ви мразят от малки, защото сте чужденци. Те просто обичат своя собствен живот, намиращ се зад вратата на дома им, и се стараят да го направят по-пълноценен и красив, вместо да губят часове и дни от същия, обсъждайки какво някой не е успял да направи, къде се е провалил и кой колко е надебелял или обеднял след поредния удар на съдбата. Хюга е лично и общо, но само за тези, които имат уважение и обич първо към себе си.

В страните на най-екстремните метъл групи е толкова нормално дори татуиран от ушите до пръстите на краката рокер да ви даде доста любезен съвет за най-уютното хюга кафене, в което можете да се скриете от негостоприемното време навън. Не всички са приятели, но всички са хора, и ако сте от тяхната душевна кръвна група, и покажете истинско уважение към личния живот и опазването на общия комфорт – ще ви поканят в своите тесни хюга кръгове, където думите семейство и приятели имат точно онзи топъл смисъл от филмите. Коледа е най-прекрасното време в годината, но съвсем не е лежерно или отпуснато, просто се намира начин и най-обичайно затормозяващите и изнервящи действия да се направят приемливи и нискостресови, просто защото се правят за правилните хора.

Хюга е топъл хедонизъм по северняшки, и може да ви се стори малко хладен, неразбираем и скучен, но вероятно е до въпрос на нужда. Нужда от равновесие, смисъл и принадлежност към общество, в което не се страхуваш, в което уважаваш, в което се съобразяваш, но не си подчинен на друго, освен на общото желание за хюга щастие. А сега нека всички се замислим дали това приказно пеещо отвътре усещане за духовна красота си заслужава да замени южняшкото ни слънце. И няма ли начин да постигнем този прекрасен митологичен сън за щастие дори и в нашите условия. Вероятно няма, но поне мъничко можем да направим – намалете осветлението, запалете свещ, гушнете се на топло до любимия човек, може и някой домашен любимец да присламчите към вашата компания, и на чаша кафе, какао или чай, и нещо сладичко, по възможност, си поговорете или помълчете, ей така – заедно. И ще откриете, че може би има и спасение от стреса, който не струва почти нищо, защото идва отвътре. Хюга моментите спасяват много, много неща, опитайте.