Арсен Люпен срещу Херлок Шолмс

Морис Льоблан

318018

Поради гигантската сила на спящата дислексия поне половината от вас са прочели в заглавието името на велик Дойлов герой – детектив, който напоследък бива изигран най-впечатляващо от извънземно-драконовски-красивия Бенедикт Кърбъмбач, или както там решите , че му се пише името, показващ коравия свръхинтелигентен социопат Шерлок като … ами същото, ама готин, че даже и закачлив с някои девойки. Но истинският детектив Холмс си е в повечето време един зрял, улегнал и прелюбопитен джентълмен, който се забавлява искрено да разкрива чуждите слабости и провинения, пропускайки своите. Но това не е готин образ , особено за телевизията, която направи от гангренясалия дебелак с хипертония Хенри 8 един Джонатан Рийс Майърс, който е еманацията на съблазънта по Уди Алънски.

Та значи, изяснихме, че заглавието не е това , защото едно време разни неща като авторски права са предизвиквали истински творчески войни, и франзуцинът Льоблан и англичанинът Дойл са имали повече от един милион причини да се мразят и в червата така, че да не си ползват , поне официално и напряко, взаимно героите си. Но хитрият дядо Морис се изшмекерил и разменил две буквички, попроменил горкия сайдкик Уотсън на Уилсън, и ето ти архиврага на престъпленията срещу символа на веселото и безочливо ограбване на благороднически блага – авантюристът с милион лица Люпен. Доста националистично четиво , но направено съвършено изящно и не влизащо в конфликт с пословично добрите истории за откраднати бижута, странни убийства зад затворени врати, объркан от собствените си очи персонал, измъкващи се през стените съмнителни субекти и прочие.

Шолмс е доволно суховат, ако и много съобразителен, почти стъпва на врата на Арсен, но естествено френският флаг се вее на финала , прокарвайки малко еретичната идея , че великите законопазители имат нужда от достатъчно интересни и изобретателни закононарушители , за да им е достатъчно вълнуващо да се борят с редовата криминална гмеж на ежедневно ниво. Между другото тази книга е издадена преди повече от 20 години в над стохиляден тираж, което не че е някаква гаранция за качество, но приключенията на Льоблановия герой заслужават всеки читател, който се впечатлява от добре написани фабули във времена на джентълмени, дами и интелигентни хора , каквито днес уверявам ви, виждаме твърде, твърде рядко. Само мога да си мечтая за едно цялостно издание на Арсен Люпен, за което си бленувам от годинки, но надеждата не угасва, ще.