Хазарски речник

Милорад Павич

Религията според мен е един от огромните ужаси на обществото. Забележете – не вярата, вяра трябва да има, както има и Бог, но освен израза че „Бог е навсякъде“ ,останалото от милиарди доктрини за мен е пълно безумие. Не съм игнорант на тема религия – направила съм си труда да потърся така наречената света истина във почти всички признати религии, но никъде в тях не намерих Бога. Намерих думи и идеи, в които даже тези , които са ги писали не вярват, а тези , които изричат от амвони не чуват. Светите хора са изчезнали преди векове в горите, а съвременните набедени светци са по-лоши и от обикновените ходещи грешници. В такъв случай как може да ми хареса една откровено религиозна и порядъчно езическа книга като речника?
Много просто. Тази книга не ми хареса. Никак, въобще, изобщо. Но се впечатлих просто до безумие. Тежка, мудна, бавна книга, развиваща се непрекъснато, нявсякъде, обезсмисляща понятия като край, начало, добро, зло, вяра и езичество. Може и да не бе отровна, но безумно натоварваща – определено. Наглед малка книга, но носеща в себе си библиотеки познание и усещания. Може би не бях е настроение, може би духът ми бе ужасно муден и повърхностен за подобно четиво, но освен огромно впечатление за вселенска мащабност натикана в дребно псевдо кокоше яйце друго не ми остана. Има слаби духове, които колкото и да ги облъчваш с истината и тайните на космическия порядък те все ще кимат добродушно просто съгласяващи се с очевидното. Вярвам, че силата е в желанието да търсиш, да вникваш, да се скриваш под думите, да се завиваш с тях нощем и да миеш очите си с тях сутрин с единствената цел да откриеш, да разбереш, да си част от великата истина. Моят слаб дух вижда истината и освен да се впечатли, не се събужда за безкрайно преследване на сънища. Просто спя в реалното. Ако някой се определя като силен духом – моля, да заповяда на Павич. Аз просто се покланям ниско пред величието на думите и продължавам нататък.