Барбароните

Всички „младежи“ позадминали трийсетте няма как да не помним една сладка поредица детски книжки за странни яйцевидни същества в цветовете на дъгата, които ако ме питате със сегашния ми акъл, ще ви заявя, че са си били истинския символ на едно европейско, разнолико, разноцветно и разнопосочно в интереси, а вероятно и в ориентация, ако погледнем нещата от днешния контекст, семейство; плюс доста начална идея за хипстърия за деца, и не на последно място – урок по класическо френско безупречно възпитание. Та това си е било едно изключително симпатично западно облъчване, някак преминало през процепите на желязната стена, и успяло да вдъхнови не едно малко мозъче с български гръбнак да си пожелае спокойствието на природата, уюта на създадения с две ръце дом, далече от сивата цивилизация, и семейното щастие и разбирателство в една огромна фамилия от очевидно извънземни нашественици.

И ето я добрата новина – вече имаме удоволствието да четем пълната колекция от приключенията на вълшебните гуменовидни същества, способни да се преобразяват в практически всичко, в прекрасни малки издания на едни от най-добрите приятели на четящите фърфалаци и техните родители – Фют, които и мен едно време ме научиха как се пише баобаб и разни отдавна забравени към момента, но доста впечатляващи преди години любопитни факти, с които можеш да се заявиш пред кварталната тайфа като най-интелигентното нърдче, в едноименното им списание, отдавна неиздавано доколкото знам. Както познатите ни случки на любимите ни барбарони, така и няколко съвсем незнайни истории – всичко вече е достъпно, и изкушението сами да се заровите до колене в планината шарени детски спомени е почти непреодолимо. Но пък няма и нужда да бягате от добрата сантименталност.

Как се раждат барбароните, как се влюбват, как си правят деца, как си градят домове, къде ходят на почивка, кои са извънземните им роднини, как го разбират това свободното обучение, как се помага на природата, на животните, на баланса в живота, как се забавляват по празници, как се справят с домашните дрязги, нормални за едно големичко семейство – всичко това ви чака пъстро и усмихнато, готово да даде първите уроци по толерантност, търпение и доброта на който има сърце и очи да ги слуша. Нещо повече от спомен, нещо много по-голямо от урок, и нещо далеч по-страхотно от инфантилно забавление – муминтроли и барбарони по целия свят – обединявайте се! 🙂

Advertisements

Кърпена глава

Гай Бас

Ако има такова нещо като веселяшки детски хорър, със супер сладки чудовища с безупречно викторианско възпитание, луди професори, можещи да помнят колкото златни рибки, и диви селяни, които освен за пушечно месо и разгневена тълпа с факли, за друго не стават – то историите за бейби Франкенщайн, наречен уместно Кърпена глава – са вашите нови спасители от сиви дни и безсънни нощи. Да, това са детски книжки, но както всяко добро четиво между редовете си съдържат много неща, достъпни само за претоварените и презадоволени от живота възрастни съзнания. Така де, вместо Чопра, Букай или който там е актуалният гуру за щастие и отговор на битовите неволи, едно раирано дребосъче също може да ви научи да вземате добри решения. И то в картинки.

Като казахме картинки – не, не очаквайте свежи шарени пейзачета, а по-скоро Тим Бъртън вакханалия, където все имате гнетящото чувство, че от някой ъгъл ще ви погледне трупясалата булка. Зловещо, но с онази мярка, идеална за обръгналите на ужасии деца, дето няколко реда зъби, някоя и друга отрязана глава и армии от разкапващи се зомбита няма да ги помръднат и на сантиметър от удобно хлътналия диван. Прелестният сюжет ни отвежда в малко забутано селце с голям замък на хълм, където вместо местният сатрап, живее един откачен учен, обсебен от слепването на разни трупни отпадъци в обща маса ходеща, хапеща и човекоядяща гнусотия. За щастие първото лудогенийско другарче, събудено от електроди, забодени в някои тъмни и неупоменати места, се оказва малко самоуко алхимиче, забъркващо по цял ден отвари за намаляне на кръвожадност, успокояване на нервен глад за човешка кръв, и въобще усмиряващо хищническите инстинкти на току събудените зомбита, превръщайки огромни, обърнати с главата надолу октоподи с осемнайсет реда зъби в кротки събирачи на марки, или вампирофилски кръволоки с пет глави, дванайсет гребловидни лапи и чучур на тайно място, в благовъзпитани ценители на цейлонски чай.

Как точно всяка абоминация, измъкнала се като от див кошмар на Бенисио дел Торо, автоматично се превръща в символ на класическото английско възпитание от еднополов католически колеж – не става много ясно, но това са най-симпатичните, сладкодумни и доброжелателни чудовищенца, които ще искате на всяка цена да поканите на гости и да обсъдите напрежението в кралското семейство, цената на сандвичите с краставичка или актуалната големина на перлите за опера. Та в тази добра компания обаче се намесват злите човеци, които от страх, малодушие или проста киселящина все се стремят да затрият добрите караконджулчета, или да ги направят на циркаджийски експонати, таксидермични упражнения или просто на ситно прецедена каша за прасетата. Не се тревожете, добрите побеждават, и то по ужасно забавен, макар и с малко тъмничко чувство за хумор, начин, което не просто ще разкикоти, ами и ще възпита дребните, и не толкова дребните читатели на хорър приключенийцата в смисъла на разни хубавини като приятелството, саможертвата и зачитането на различността като ефект, а не дефект.

Книжки за различните, по душа и вид, по разбиране и по начин на живот, в мечтите и действителността – и то не глупаво-назидателни, или елементарно-предлагащи смелени на ситно послания за забавени от медийно облъчване съзнания, ами такива, каквито остават в ума задълго, и изникват като решения за толкова много проблемни ситуации и дилеми, причакващи ни в житие-битието. И, да, може би твърде сериозно вземам една колекция от страхотни текстове и илюстрации, но съкровището си е съкровище под всяка форма, и то има място в библиотеката ви, повярвайте – имате нужда от този лъч добрина.