Готически романи

Готическите романи са струята свеж въздух от края на 19 век, раздираща сладникавите и/или тъговатите елегии на хуманизма, отегчителни в своята ежедневност и предвидимост на справедливата развръзка божия . Първата смесица от хорър и фентъзи с романтични нотки и поучителни проповеди, която тъй естествено импонира дълбоко върху вкуса ми към мистичните фентъзийни истории . Преди много, много години , едни симпатични хорица от соц издателство някак са успели да пробутат шепа готически бисери през суровата цедка на някогашната морализаторска цензура, и резултатът е невероятния омнибус Готически романи. За съжаление така и не са успели да направят втора част със задължителното участие на Ан Радклиф , Чарлз Матюрин , Уилям Годуин и Матю Грегъри Луис, но и на това, което са успели, се радвам като малко френско кокерче на бели трюфели.

castle-of-otranto 9781409935063_p0_v1_s260x420 vathek Frankenstein by Mary Shelley

Първият готически роман е Замъкът Отранто на Хорас Уолпоул – великолепна мултидраматична история, с призраци, ходещи гигантски статуи, гласове от небето и невинни жертви на страст и безумие. В стил типично либрето за опера, шепа благородни герои изпадат или в бясна ярост, или дълбока покруса, необуздано щастие или разкъсваща мъка само за няколко изречения време. Емоционалността е толкова силно подчертана, моралът и задръжките се бият тъй стръвно с похотта и алчността, че неподготвеният читател се оказва леко притеснен от вълните чувства , изливащи се пред очите му на фона на повече от мрачен и самотен замък. Безценно.

Влюбеният дявол на Жак Казот е кратичка история за млад и безразсъден пообеднял благородник , успял да впечатли с безочието и жаждата си за различие дори самия Велзевул, възприел формата на пленена силфида , за да покори сърцето на невръстния кандидат вълшебник. Последва едно безумно пътешествие из дебрите на Италия и Испания, изпълнено с магия, комар, жени и вътрешна борба , където невъзможното и приемливото се дебнат и преследват в битката за доверието на читателя, последователно заемащ позицията на всяко замесено в историята свръхестествено същество. Истински бисер.

Ватек на Уилям Бекфорд пък е разкошна приказка от хиляда и една нощ , разказваща за откачения , вечно алчен за удоволствия халиф и поклонничката на демони  – негова майка, управляващи малко, но богато кралство , изпълнено с любящи придворни, готови да пролеят и последната капка кръв на децата си , за да задоволят извратените нужди на владетеля си. За душата на царя се борят най-подлите следовници на ада и най-чистите духове от етера, вкопчени в обречена битка за крайно любопитното сърце на Ватек, изгарящо от нужда да задоволи всички свои сетива и страсти на всяка цена под слънцето и в дълбините на нищото. Брилянтно.

И Франкенщайн на Мери Шели – знаково произведение за нравите, богоподобието и богоненавистта, създаването и унищожаването, връзката между баща и дете, дори не по кръвен път, а по-скоро в морален аспект. Кой е чудовището? Името му е в заглавието на книгата, а не в неговото творение, плод на младешко безочие и лековати нрави, нездрав хедонизъм на нуждата и презрителна слабост на духа. А смъртта и страха, наред с болестите, лудостта и излишното протакане на неизбежното само отличават все по-кърваво ярко злите по природа и онеправданите от злината в живота. Вечно.

Суперлативите ми няма да свършат никога за готическия жанр, тази странна смесица между силно емоционални образи, невероятни неестествени същества, разред демони, дяволи, призраци и добри духове, и вечните тъжни, но морално справедливи, финали, носещи дълги траурни ленти с гравирани с кръв надписи тип Memento mori. Няма как да не препоръчам с все сърце четенето на такива приближаващи се до книжния идеал на претенциозния читател текстове, или поне на тези, имащи души , живеещи поне наполовина някъде отвъд реалното, и нуждаещи се искрено от вести от онова никога неслучило се вкъщи, населено с всичко невъзможно. Бягство от истината или пътуване към съкровеното, въпрос на разчитане на знаменията на звездите. Или на нещо някъде там.

Advertisements