Наръчник по когнитивна магия

Л.Спраг де Камп и Флетчър Прат

Наскоро открих, че преди години издателство Дамян Яков са поддържали изключително добре подбрана, приятно оформена и достоверно преведена поредица за фентъзи и фантастика, и то за неща в разказна форма или омнибуси на истински добри класици, чрез копиране на вече доказани като успешни подборки от западни съставители и автори от рода на Роджър Зелазни и Маргарет Вайс. Ако някога достигна до момента, в който ще се занимавам с реално книгоиздаване , мисля че точно такава концепция и идея на подбор бих използвала. Макар и фактът, че поредицата е прекъсната и неупомената никъде, освен в интернет аналите на фантастичната история, да говори да не очаквам чудовищни печалби и финансова успеваемост. Да, за мое огромно съжаление интелигентните и силни проекти не винаги имат добър отклик извън оригиналната си публика и време.

Наръчникът по когнитивна магия е доста ярък пример за тезата ми – класическо, оригинално и интелигентно фентъзи, написано преди около седемдесет-осемдесет години, притежаващо изяществото, наивността и богатството на езика, които така фрапантно липсват в почти абсолютно всички автори, творящи от началото на моето време. Завръзката напомня на Гордъновия Драконът и джорджът – интелигентни научни работници, малко суховати и ръбати по английскиму, по пътя на изключително логично описан начин за прехвърляния между измеренията ( толкова неразбираемо академично е написан, че хваща вяра на пръв поглед ),  попадат в различни, недоказамуеми и нелогични епични измислени светове от литературата – от незаписаните северна, финска и ирландска митологии до класически произведения, за които почти няма вероятност да сте чували дори от обща култура като Орландо Фуриозо, или Кралицата на феите. И в тези достоверно описани варварски светове горките английски професори демонстрират изключително адекватни реакции и интелектуален адаптивен подход, плюс доста пространствено изучаване на различните проявления на магическото изкуство. Звучи малко пренатруфено, но е така само в няколко избрани момента, които просто внасят умностен блясък в цялата картинка и те оставят с впечатлението, че си прочел егаси и интелигентната книжка без сизифовски усилия и речник на чуждите думи. Което действа уникално добре на самочувствието, повярвайте ми.

Концепцията за спечения научен работник, намиращ своето истинско място и съдба в невъзможни измерения е често срещана – и Муркок, и Диксън ги ползват активно и то по наистина добър и каращ те да се замислиш за предимствата на централната канализация и микровълновата печка пред възможността да се надбягваш с еднорози или да участваш в пищни варварски пирове от по няколко месеца всеки, начин. Умората от реалността аз лично разтоварвам точно и единствено чрез добри фентъзи книги, а Спраг де Камп ме отведе на толкова интересни и забавни места, че започнах и аз да си мърморя формулите за магическо изместване с надеждата да се пренеса при Пипи, Томи и Аника. За  момента не ми се получава, но няма да се отказвам да опитвам. Заслужава си.

Advertisements