Сага за Першерон

Фиона Макинтош

1209-percheron1_3 1307-percheron2_3 1401-percheron3_3

И се заредиха нощите източни, в които луната  облегнала се тихо на перваза на царския дворец , напяваше мелодия от звезди и комети , чакаща поредната история на девата Шехерезада, пленена от своята невесела съдба сред свят от лудост и бяла тъга. Магията се разстила през векове и пространства, и ни завлича в поток от думи в света на екзотичен Першерон – бойно поле на боговете и магиите на демоните , но и на още по-страшните човешки техни слуги и приемници. Място, изпълнено с жестокости, крайна безчувственост и забравени от утробата чувства, признати за излишни в една красива, но убедително сурова реалност.

Това е история за любовта, но онази, която никога не се случва както трябва, или прегаря по-бързо от молец на газово пламъче. Любов забранена, любов божествена, любов неразбираема. Да, звучи толкова чийзи, че да ви отблъсне на секундата, ако не беше магията. Магията на думите, на разливното темпо, на атмосферата на непознатото и далекоизточно-неразбираемото, която Фиона Макинтош владее безупречно. Ритъмът на горещите пустинни оазиси се смесва с музиката на далечните хладни европейци, и за читателите остава насладата от една симфония на различията, псевдо историческа , но и красиво фентъзийна, завладяваща почитатели на всички жанрове, акцентиращи върху добрата фабула и силните герои.

Великолепието на псевдо харемите и падишахските покои носят настроението на Великолепния век – единствения турски сериал, който не изглежда абсурдно негледаем за антиреализмовото ми аз. Но тук се намесват ужасяващите жестокости , за които имаме чувството че сме ги гледали в някоя епика за петвековното угнетено присъствие, дето сме го учили в училище , но сме запомнили най-вече благодарение на Антон Дончев. Бавни набивания на кол, нашибване с разкъсващи кости и органи портативни железни девици на пръчка, отрова, смилаща вътрешностите на черна каша, удавяния в бързотечни потоци, злокобно обезчестяване на невръстни деца, варварска кастрация с пълно изчистване на външните органи, дивашки изнасилвания , безмислени самоубийства в името на вярата, посичания, мъчения, насичане на дреб на още водещите се като живи жертви…

Любовта и ужасът стоят смутени, ръка в ръка на фона на пустинния залез, и се чудят основателно какво търсят точно в този текст така близко и заедно, с поетичния вой на въздушните ефири за компания и реинкарнациите на зловредни божества за свидетели на неслучилия им се живот в плът и кръв. В окото на вихъра се замесва едно подхвърлено дете с неясни родители, отгледано от дивата природа и изсъхналите сърца на бедните му намереници. По силата на случайността момичeто придобива статута на Одалиска – евентуалната бъдеща съпруга на местния невръстен цар, след което съдбата я запраща като Емисар на мира , опитваща се да спаси страната, която дава мило и драго да я унищожи, и завършва пътя си като Богиня или поне нейна частична реинкарнация в битка между силите на мъжкото и женското начало, неясно обособени като добро и зло, макар че сиви следовници стоят и на двата бряга.

Във всеки герой на сцената има капка божественост, придаваща на емоциите им една хероична нишка на надчовечност, успяваща да оправдае всички техни слабости, жестокости и тъмни страсти. Добрите често са жертви на собствената си природа и правилата , поставени с неясна полза за някой, твърде отдавна напуснал реалмията на живота им. Злите оцеляват , укриват се и продължават своя поход на смъртта, почистващи второстепенните поддържащи сайдкикове с лекота и кръвожадност, смущаващо естествени за наизлезли изпод перото на привидно настроена за романтични писания авторка.

Всичко е една гигантска катастрофа, тлееща в огън от отчаяние и предначертан кървав финал, с кратки почивки за глътка почти случила се романтика, която бива засипана прагматично бързо с купчина болка и личностна загуба на килограм. Нежният източен ритъм омайва като аромат на макови полета, вдишан точно преди остриетата на злокобни богове да се спуснат безмилостно към ретините на техните последователи без избор. Безчовечността и хладнокръвното унищожение на абсолютно невинните се явява стандарт, който редките пристъпи на нежност само открояват още по-образно на фона на съществуванието, пропито с огорчение и разочарование от така и несънуваните мечти.

Красиви книги, мелодични , екзотични и завладяващи вниманието на читател като мен, който бързо губи интерес към твърде експлоатираните сюжети и текстове. Дори и да ви се стори предвидим на моменти – то е по-скоро очакването за поредната несправедливост с хорър аромат. Ако смятате , че леко лежерното темпо ще ви омае отвъд границите на нормалната възприемчивост – порадвайте се на красотата на феминистичния поглед на фентъзито, където думите имат много повече сила ,отколкото е модерно да го признаем. Едно от моите лични открития в ранг почти поетично фентъзи за хора с подчертано висока емоционална култура.

За всички любители на фентъзи жанра – конкурса на МБГ Букс е все още активен и очакващ младите фентъзи създатели – посетете страницата при Трубадурите за повече информация http://trubadurs.com/2013/12/30/konkurs-fantasy-roman-2014-mbg-131230