Речният свят

Филип Хосе Фармър

Фармър е магьосник от старата школа – умел създател на псевдо фентъзийни светове с технологично невъзможен уклон и новаторска бунтарска ценностна система и идеология. Неговият Свят на нивата е един от най-силните текстове, на които съм попадала в досегашната си “кариера” като читател – свят на богове и вечни същества , пътуващи тъй лесно през времена и пространства , уникални реалмии и неочаквани животи,  както ние хващаме метрото да пием по биричка в парка. Поради впечатлителността ми съвсем очаквано виждах в Речния свят една нова потенциална любов. Но тя не се случи.

Идеята е оригинална, несъмнено – прераждане на всички хора или най-близкото до това понятие същества, живели и дишали някога землянски въздух, в алтернативен свят с опростена флора и почти липсваща фауна, с достатъчно водни басейни, постоянни хранителни запаси и мек климат – почти рай, но всъщност над-социален експеримент, смесващ на рационално ниво жители от всички епохи с цел шепа привидни богоизбрани-богоподобни-бого-нещо си някои, да им гледат сеира с неясни мотиви. И както винаги имаме БунтаряТ с главна буква , който по стечение на обстоятелствата вижда отвън привидното блаженство и търси отговорите на пре-сътворяването, макар че няма да му свършат абсолютно никаква работа в крайна сметка. Несъмнено Речният свят е силно предизвикателство срещу всичко наречено религия – в какво да вярваш, когато животът не може да се възпроизвежда, но е гарантирано ефективното прераждане без зависимост от обстоятелства и поведение, а боговете отдавна ги няма , както и атрибутите за тяхното почитане. Няма технологии, няма богатства, няма пари. Всичко е гарантирано свише, само се изисква да дишаш, да ядеш, да се любиш и да се радваш. Абсолютно невъзможно за човешката раса, която не може без класи, робство, убийства и морал. Изгубения рай? Може би, може би…

Всичко ни е дадено, и пак не го виждаме. Като героите на Фармър. Много социален свят, възбуждащ интерес основно с абсурдния си сеирджийски характер, но я няма нито утешителната фентъзийност, другият изход от реалността, на която можем да разчитаме поне в сънищата си, нито приказния елемент на справедливото и всепобедното добро. Всичко е реално, черно, бяло и кърваво, светът си има край и безброй начала, прераждането е химически опит, боговете са лаборантите, а ние сме проклетите зелени еуглени притиснати между две стъкълца в естествен разтвор. Натежава, сериозно, и сдухва, надълбоко. След първата книга вече всичко е казано, и е ясен финала, резултата и неосъществимата кулминация,  но идеята се подзема и от други автори, опитва се да се развие в поредица, но аз не усещам нито съспенс, нито поддържаща емпатия към героите, нито дори една причина за емоционален интерес.  За феновете на социалните възможности, реалистичните варианти и религиозните алтернативи светът на Реката е добро приключение. Аз не съм очевидно сред тях.

Светът на нивата

Филип Хосе Фармър

Изключително добра поредица на повече от петдесетина години, която издирих изключително трудно, и на необосновано висока цена , но си заслужаваше всеки лев.
Класиката си е класика – може би наистина всичко вече е измислено, и то е създадено точно по времето на Фармър. Необятната фантазия , изключително детайлно обмислените абсолютно иновативни светове, поне лично за мен, сложните и крайно непредвидими герои,  сред които е трудно да наречеш някой добър, или някой наистина необосновано лош. Съвършена комбинация между героична фантастика и приключенско фентъзи, развиващо се на несъмнено по-красив и мащабен вариант на това, което е трябвало да бъде Вавилонската кула, пещерен свят – компютър, собствената ни земя и земята – сестра, където липсата на технически прогрес е единствената причина да се диша по-леко, свят в непрекъсната промяна и катаклизми, където да живееш е наказание, луни от марсиански книги, летящо- водни светове, и намеци за още много безумно уникални приумици.
Героите са богове, или това , което очевидно ние наричаме богове. И неизбежно си задаваме въпроса – вярва ли в бог бога? Отговор така и не се дава еднозначно, само се намеква за истината, каквато сме способни да я приемем. Самотата на вечния живот, неспособността на човешкия мозък, дори и почти божествения такъв да запази всичките си спомени, страхът от смъртта, и още по-големия ужас от живота…Великолепни философски теми за размисъл, вплетени в наистина активно повествование.
От всичко за всеки? Не точно. Поредицата е от цели 6 книги, всяка с различно темпо, различна наситеност на идеи, и до-голяма степен различен смисъл на съществуване в контекста на цялата идея. Повече от очевидно е, че цялата поредица е можело да свърши само с първата книга, а останалите пет са си всъщност един – единствен разказ, пораздут в годините с различна – но все пак висока – успеваемост. Едни от най-многообещаващите персонажи пък се провалиха вдън земя след втората книга… Въпреки всичко това си остава една от най-добрите и консистентно изпипани поредици, до които съм се докопвала скоро. Препоръчвам горещо!