Тъмните му материи

Филип Пулман

Въпреки несъмнените качества на тази удивително оригинална, богохулна и грубо забавна поредица, не ми стигна желанието да я включа между най-най-любимите ми. Героите са деца, които са пораснали преди да се осъзнаят, има купища безкрайно интересни образи, удивителни богати светове, крайна жестокост, естетски цинизъм и естествена доброта, както и изобилие от болка, любов и мечтано приятелство, като всичкият този разкош е описан в доволно напрегнат стил, с висока читаемост и разбираемост дори за средностатистически невръстен почитател на фентъзито. И въпреки това поредицата е тук, а не в любими, защо ли… Лично аз съм склонна да го оттдам на крайно негативното разположение на духа ми напоследък, но иначе печелившата комбинация от паднали ангели, развенчани митове за Бог и загубена, преди да е добре разбрана любов, все пак не стигна до сърцето ми. Сякаш липсва усещане за обич от страна на автора към героите му – не мога да обясня точно усещането си, но останах с впечатлението, че Пулман е нещо повече от класическия мизантроп и анатемосан атеист, какъвто го изкарват по форумите. Омразата към живите хора разбирам добре, но да мразиш героите , които сам създаваш, е просто обвинение, което аз трудно мога да простя. Няма извинение да си лош бог на собствената си вселена. Въпреки това, ако се издадат и другите истории от света на Лира , макар че ще са доста в страни от основната история, няма да ги пропусна, дори и със свито от сега сърце.

Advertisements