Лаутаро

Фернандо Алегрия

lautaro-170x280

Има нещо особено симпатично в книгите от соца, най-вече в тяхната подборка, оформление и често – доста творчески превод, които озадачават, разсмиват и в някои редки случаи – наистина впечатляват. Лаутаро е история достойна за филмиране от Мел Гибсън като втори Апокалипто – имаме сбирщини от диви индианци и леко смутени испанци, които се разкъсват взаимно доста зрелищно и детайлно описано в почти неглижирано касапски стил. Озадачаващо небрежно и лековато се леят реки от кръв, насипват се планини от бързо отделени крайници и въобще се сътворяват майсторски купчинки с прясно вмирисани трупове, като има разни коментарчета за несправедливостта на западните завоеватели и единството на чилийския народ, които по-скоро нахилват с абсурдността си и откровеното натрапване я от страна на преводача, я от страна на някой цензор, който се опитва да обърне едно симпатично масово клане в някаква борба за комунистическа независимост. За щастие тези тилопочесващи моменти са редки, и остава само чистото забавление от кървав приключенски роман, към който ако добавехте няколко човека – змии и един – двама тъмни магове , щяхте да получите съвсем нормалничък си Конан. Има ги и стандартните моменти на загубената любов, героичната саможертва и подлото предателство отвътре, но битките и мъртъвците са си основната константа. Малко странно откритие , наистина.

Advertisements