Последният континент

Тери Пратчет

Какво знаете за Австралия? Едно късче там някъде в океана, където са заточвали разни престъпници от цял свят, насред пустош с пясък, змии и странни черни хорица с гигантски кавали? Едно прелестно място, ама само по ръбовете, дето ги тресе непрекъснато някакво земетресение, някакъв потоп или стада от извратени японци? Една страна с по-големи доходи от великата Америка или брекзитската Британия, където работиш като пияно кенгуру и надрусана коала едновременно, но пък си заслужавало? И великият Пратчет горе-долу така е мислил, та ни пренася в неговия свят на говорящи прото есенции на живота, богове на отпреди сътворението и прапрапрамайката на пиячката, която променя животи. Философия на иронията, естетика на ебавката, етика на глупопостта за хора с много чисто чувство за хумор в тъмните краски.

Е, Пратчет, какво очаквахте. Ако случайно нещо ви съмнява тази книжка, само да спомена, че в историята за ръчичка се спускат целият колектив на Магьосническия университет плюс достопочтенната им готвачка от подчертано женски пол, която ще внесе някое и друго уточнение на тема сексуална култура в компанията на някое и друго любопитно божественярско създание; Багажът, пътуващ в компанията на шарена група едрички травестити с тежички пестници и копринени пантофки 50ти размер, и великият Ринсуинд, тичащ около късмета, опасността, Смърт и въобще всичките правила на живота, които си умира да мачка под изпаряващите се в далечината негови леко напукани и прашни петички. Още, още?? Експресна евюлюция, сексуална ревюлюция, алкохолна деградация, и едно малко конче, способно да виси отвесно на скали. Казах ли и за Смърт – той само наминава, ама без него е като филм без Скалата и Бен Стилър, няма такива в тази реалност.

С две думи, защото нататък става спойлерство трагично, Пратчетизъм в най-размазваща форма, с кикотене под сурдинка, и извън нея, и на глас, и със всичкото въргаляне по земята, в калта, по стълбите, само внимавайте с колите по улицата и странните погледи на пешеходците, че не всички разбират какво значи да се подиграваш с цял континент и еони непозната история по мащабен и отвяващ глави и перчеми начин. За студените вечери, и топлите нощи, а понякога – и за хладните утрини, четиво против грип, главоболие, колики и червен вятър – Пратчет е и отговора, и въпроса, и живота. Само да дораснете до него може и някакви дълбоки неща да закачите, за мен още е само откровеното забавление.

Advertisements

Където дърветата пеят

Лаура Гайего

След Краят на света – една чудесна малка книжка, почти с игрови сюжет за спасяването на битието ни около хилядната година, чрез събиране на различни групички поддръжници и ровенете из цяла Европа за тайнствени артефакти, последва още една, с изумително красива корица и оформление, и толкова топла и епична история, че ще разтопи сърцето и на най-големия песимист по отношение на европейското фентъзи. Сега, не очаквайте идеален шедьовър, материал за велик блокбъстър или основата на гигантска поредица, която ще се пише цял живот. Добрата история си е добра история, когато оставя онова нежно чувство за смислено прекарано време. А Където дърветата пеят ви дава точно това.

В земи, напомнящи подозрително за добрата стара Франция, Средновековието се вие тихо и спокойно, с все рицарските турнири, красивите девойки с чисти сърца и младежите с огън в душите. От Север настъпват странните прото-викингски племена, на юг се гушат страхливите търговски народи, а във великите гори уж живеят древни същества, обезпокоени от човешката раса в своето идеално природно равновесие. Но злите варвари намират едно непреодолимо предимство, и сриват из основи благовъзпитаните кралски дворове на цивилизована нео-Европа, убивайки мъжете и заплождайки жените им. В тази сцена една – едничка искрица борбеност се появява насред напудрените фусти на класическата девойка, предопределена за съпруга и майка, и се започва едно подчертано феминистично приключение, достойно за легенда на Толкин.

Гайего не претендира за историческа достоверност, нито даже за историческо фентъзи, а просто за една хубава история с женска протагонистка, която не е нелепа, нито прекалено идеална, а активно развива каквото има, и се опитва да преодолее, каквото ѝ пречи в характера. А това за една средно разглезена благородничка не е нито малко, нито много. И Мeриян се вписа някак в бандата на Робин, та промяната няма да ви накара възмутено да се нацупите и да обвините ситуацията в невъзможност. Просто човек прави това, което трябва, когато се налага. Е, борбеният човек това. Предаването е също вариант, но не и за онези с искрицата жажда за свобода в душата.

Фентъзийният елемент не е много, но е основен за митпоетичната страна на цялата история, а и помага много за трагичността на любовната история, която естествено е тук. Но не пречи, не е сълзлива, захарна, неутешима, объркана или трудна – няма време за всичко това. Една борба, един сезон, една година, бързи действия срещу опастността, и решенията идват и се вземат на момента, без излишества, без самосъжаления, без дворцови игри на тронове. Хора срещу други плюс лек фантастичен елемент, и така се ражда човешка история, пораснала приказка, познала и болката от реалността, и усмивката на спокойните дни. За онези моменти, когато вярата в простичкото и чисто хубавото е позаспала.

Дневното момче и нощното момиче

Джордж Макдоналд

Зловеща история за странна вещица от несъществуваща страна, сдобила се едновременно с две деца – момче и момиче, с които осъществява изключителен по жестокостта си и социопатичната си усмивка експеримент. Момчето никога няма да види нощта, момичето нивга няма да съзре слънцето. Дори и без да бъдат наричани чудовища, мракът и светлината ще се превърнат в истински противници на ума, и ще направят от двете деца осакатени чудовища, готови да следват всяка дума на своята господарка, и да я забавляват с нещастието си докато са живи. Е, такъв е бил планът, но случайността и любопитството, както и лошият, или добрият – според гледната точка, късмет, променят правилата и дават началото на една красива любовна история, служеща за забавление на салонните дами.

Историята е кратка, приказна и странна, отличен пример за митпоетичен уиърд, и нещо, което в някои страни отвъд далечни морета може би се смята за класика. За някои Джордж Макдоналд е известен с една трагично прекратена поредица на Бард, която явно уплаши доста хора с мрачността си и твърде класическата структура на мъченията. Вероятно има защо, но не мога да споделя напълно основанията, защото Макдоналд макар и мрачен, е справедливо приказен в ужаса си, и няма ненаказано зло, и добро, и въобще всякакво такова ненаказано нещо – наказания има за всички. Но и красота, ако и мрачна. Нощ и ден в едно съчетание на злокобно очарование, кога ли пък ще имате нужда от друго.

Книжката може да я намерите за свободно ползване, често и в приложенията за безплатни книги за по-умните от нас телефони, което ме е и спасявало в разни странни моменти, когато съм излизала без книга от вкъщи, или не дай си боже – току ми е свършила книжката по средата на пътешествието ми от или до работа. За да не ви се случват такива неща, и да ви се наложи да зяпяте околните като някакъв психопат – сериозно, не гледайте в очите софиянец в метрото, плаши се и става агресивен; запасявайте се със симпатични и кратки истории на всяко мобилно устройство по джобовете, които да те заредят топло през деня сред работни условия и отдалечавания от свободата на безплатното лентяйство. Макдоналд има доста добри попадения, класиката му обикновено си заслужава името, макар и да ѝ трябва правилния момент, в който да бъде четена. Но нощното момиче и дневното момче са почти универсални, и наистина – просто красиви.

Стиймпънк Пени Дредфул

Стиймпънкът е любимата заигравка на какви ли не модерни режисьори, създатели на игри, творци на сериали, криейтиви на модни решения или просто търсещи вдъхновения арт хора. И въпреки, че бройката на тези, които наистина знаят какво е стийм, какво е пънк, и как двете живеят заедно без външни влияния, е много, ама наистина много малка, е винаги приятно да прочетеш истории с алтернативна история, причудливи машини, обновени митове и приказни легенди с технологии, ама не от бъдещето, а от нова несбъднало се минало, за което упорито сънуваме, че и мечтаем, и сме си почти сигурни, че в някой много по-добър ръкав от време-пространстовто там някъде всъщност се случва, и всички се забавляват чудовищно.

Но да се върнем в реалността, обсипана с фантазии. Настоящият сборник спокойно може да се нарече инди, онлайн достъпен, съдържащ принципно непознати имена на неколцина добри майстори на словото, до които в рационалното ни ежедневие едва ли ще се докоснете. Но пък е чудесен източник на вдъхновение, и ми се ще някога да има и български стиймпънк, който да подхване добрата ни стара история някъде от около Възраждането или Византия, и завърти родината ни в истинска Балканиана готика, съперничаща си по всичко на Викторианата такава, и вместо кокошкарене на дребно и разни комунистически упражнения по разорение, да срещнем Левски как бори стотиците турски потери с метални ръце-къртечници или Ботев на борда на диржабъла Радецки да освобождава раята с напалм и самонасочващи се куршуми. Е, вероятно подобни истории ще стигнат до клоаките на журналистическия анализ по телевизиите, събрали вегани, скинове, бг мами, мис Силикон и Слави Трифонов на едно място да обсъждат упадъка на патриотизма и разгула на модерното общество, но без това няма как. А за какво всъщност бленуват братовчедите от отвъд океана, щом стане въпрос за голямото питане : Ами ако беше ето така…

Дали ще сме в дебрите на дивия Запад, където зомбита, демони, киборгизирани престъпници и теракотени армии от автоматони ще чакат подобрени вампири, механизирани каубои и обикновени авантюристи, заменили някой и друг крайник или орган със съотвеното му метално приспособление с хиляди зъбчати колелца, навместо божествената искрица на сътворението; дали ще сме в недрата на Европа, където летящите кораби на Отоманската империя решават спора за това докъде ще се простира владението на Мохамед, или може би ще се отскочим по китайското крайбрежие, осеяно от технология за цунами, срещу която белите дяволи на запада и жълтите демони на изтока нямат шанс – стийм технологиите на метала, парата и понякога магията завладяват реалността по един логичен, научен и едновременно романтичен начин.

Да, машините понякога имат сърца, и душа, и отмъстителна същност. Ако вървят с кръв – кръв ще бъде изпита, ако вървят с болка – то болка ще бъде причинена. Не, в истинския стиймпънк хората са богове – създатели на нови отрочета, които твърде бързо престават да вярват в съзидането и търсят своята метална справедливост и живот. Ужасните истории за по едно пени, разказващи за мистични сили, духове и чудовища в мрака се събират с блясъка на полираните до съвършенство остриета на металния под-вид алтернативни автоматони, и така навлизаме в територии на съчетание на мит и възможност, приказка и нощен страх, легенда и скрита реалност. Бъдеще апокалиптично, минало алтернативно, съвремие покрито – само въображението спира създателите на компилацията да стигнат до вашите собствени сънища. А може би не, може би вече успели са? Вдъхновете се от чуждата вариативност на мислите, и може би все някога от тунела ще ни изведат нашите проблеснали съзнания, способни да погледнат и малко нагоре и настрани от скутовете и паниците. За вдъхновение, определено.

 

Татуировка с чудовищна кръв

Дейвид М. Корниш

 

Дали сте се отегчили от класически истории в епични пропорции, с предвидими лоши и добри, с ясно определени страни, които с оглед на степента на хаотичното зло на презадоволения читател, превзело сърцата ви, заемате вътрешно? Ако да, ето ви една малко по-различна история от, признавам си без бой, любимото ми фентъзи издателство, винаги успяващо да ме изненада с новите си и наистина добри автори – MBG Books. Главният герой е сираче с необикновени способности… чакайте, чакайте, не се цупете предварително, това не е  доброто старо клише за сирака-спасител на света. Тукашното хлапе едва може да опази себе си, камо ли света, пък не се и опитва. Той е онзи особен катализатор, който променя чуждите съдби, докато търси своята, но идва като спомагателния елемент в другите истории, вместо да се концентрира максимално върху своята. И този странно изкривен фокус прави поредицата за татуираните с чудовищна кръв убийци на нечовеци нещо, което ще искате да прочетете.

Нека опитам да ви скицирам света наоколо – имате хора, и не-хора, за по-лесно общо наречени чудовища от разни десетки и стотици видове, за чийто произход повече от няколко думи едва ли ще намерите. Оставям на въображението ви да си доизмислите ядрена война, извънземни форми на живот или борещата се глътка въздух стара Земя, възкресяваща древни магии – според вкуса ви всичко е обективно възможно. Но факт е, че има малко територии, поне доколкото ги опознаваме през очите на малкото ни протагонистче, годни за живот, и на тях са хвърлили жадно око освен, както винаги безпощадните човеци, така и доста странно мотивиращите се монстъри, дето може и да се раждат във великото прото блато на сътворението, ама може би не. И както всяка себеуважаваща се хуманоидна империя, за да просъществува на основата на търговия, логистика и транспорт, ѝ трябват пътища, които пък трябва да се вардят, и то не от твърде лесно унищожима човешка сила, а от специални фенери с неустановен състав, палени от спец екипа на фенерджиите – смели войни, така и неполучили признание.

Сещате се, надявам се, че нашето момче с прекрасното именце Розамунд ще е част от това официално пушечно месо пазещо задните части на богатите, ведно с наемните убийци на чудовища, които са всъщност особен вид магически и хирургично подобрени полу-киборги, поддържащи със специални отвари допълнителните или променените си органи от разпад в неописуеми болки. Към тях се прибавят и особената порода на умствените магове, способни да пръснат мозъците на своите обречени жертви с една добре насочена мисъл, както и взировете, подобряващи зрението и обонянието си със специални живи кутии, пиещи от жизнените им сили. А чудовищата – мда, това бяха хората, ги има във всеки размер и калибър – огромни, дребни, летящи, пълзящи, разумни, безумни, и привидно винаги ужасно настроени към човешката раса. Но не очаквайте да видите зло по-голямо от човека, ние винаги завоюваме първото място в такива нелицеприятни класации.

И в тази неособено приятелска атмосфера, мъничкият Розамунд се опитва да живее и да се справя със злия околен свят без родители, с много малко приятели и неясна съдба, която много лесно можете да оприличите на истински фентъзиен Оливър Туист, само че без особено полезните благодетели, излизащи на сцената в правилния момент и носещи хепиенда с трите реда сълзи и сополи. Сега, не казвам, че финалът ще е тежък, тъмен и обречен, но не го и отричам. Хората са твърде големи чудовища, за да допуснат различното с цялото си сърце, и единиците, които го правят, не отговарят за целия свят, а и той често става твърде тясно място, когато някой не е себе си. А Розамунд се опитва да намери своето аз, своята история, своята истина, и може и да успее, а може и да не научим съвсем, и това май ще трябва да си го доизмислите.

Въобщем ако си търсите едно доста нетрадиционно четиво, изпълнено с истински приключения, странности и достатъчно моменти на морални избори и размисли, че да внесат онази нотка на сериозност, която кара да помните някои сюжети по-дълго от няколко дни след заплитането в тях, то сагата за татуираните с чудовищна кръв е нещо, което не бива да подминавате с лека ръка, пък кой знае – може да намерите нещо любимо, дето с удоволствие ще си препрочитате по Коледа. Или Хелоуин, според зависи какъв тип човек сте. Да, точно такъв потенциал има, опитайте.

Скъпи Малазане, такова, обичам те…

 

Ако ви се чете едно откровено любовно послание към чичо ви Стивън Ериксъна и неговата магна опус Малазанска книга на мъртвите, можете да хвърлите едно непредубедено и по-скоро заинтересовано око към следното ми почти неинформативно, но доста емоционално и напълно искрено влюбено материалче при Трубадурите:

http://trubadurs.com/2017/10/13/malazan-steven-erikson-anna-hells-20171013/

Лъвовете на Ал-Расан

Гай Гавриел Кай

Чете ви се класически роман, но вече нищо не може да ви заинтересува от обичайните заподозрени в историческата секция. Искате приключения, романтика, напрежение и възтържествуване на трудно завоювана справедливост, но фентъзито ви е поомръзнало, и си чакате поредния епизод на инцест с дракони, наречено Игра на тронове. Затова погледнете към междинните жанрове, и ви гарантирам, че ще намерите нещо твърде добро, което понася четенето през пет или десет години с онзи същия детски читателски плам, който маркира наистина добрите книги без възраст. И съм сигурна, че ще съзрете между красивата колекция странности Лъвовете на Ал-Расан на великолепния поетичен Гай Гавриел Кай, който хем ми е на сърце, хем ме е разочаровал достатъчно често, че да поглеждам към него с повече от обективен взор.

Какво животно обаче е Лъвовете? Напомня на Айвънхоу, Лорна Дун, Роб Рой и повечето заглавия от онази така любима шарена поредица Избрани книги за деца и юноши, но не претендира за историческо фентъзи, въпреки че… ами, хм, можете да се закълнете в гроба на богинята майка, че е. А как да направите достоверна история без история – вкарвате няколко луни в повече. И толкова. Но стига, учудващо, смущаващо, усмихващо по време на осъзнававането – стига.  Останалото е великолепна и щедро разкошна история в не-Испания по времето, когато топлите земи на не-Европа са били обект на желание от не-маврите и арабските принцове на изтока, влюбили се в не-иберийското небе. И има любов, ненатрапваща, предизвикваща, нелогична, рядко споделена, но силна по старовременски – любов.

Местните южни крале се опитват да ограничат настъплението на пясъчните номади, различни по религия, по вкус и по разбиране за света. Боговете и пророците са заменени от слънца, луни и звезди, но конфликтът е все така силен, а местните не-евреи – все така противно нежелани, освен за добре притискани данъкоплатци, служещи за бой и издевателства, когато на някой му скимне да се поразвлече с човешки боклук. Но всички грешат, и онези, които са изкупителните жертви на целия свят, всъщност ще го спасят. Което не е неочаквано, но все пак е очарователно.

Една смела лекарка, един придворен убиец, един началник на велика армия, и купчина второстепенни, но по-жизнени и пълнокръвни образи от не един или двама главни герои на иначе епични поредици – тукашните протагонисти ще спечелят сърцата ви, или по-точно сърцата на прохождащите и проглеждащите към истинския свят млади читатели, за които така умилително си спомняме с топлота. И битки, и двубои, и придворни интриги с източен привкус, и непредизвикана жестокост, и секс, и романс – истински учебник по книжно влюбване. Докоснете внимателно, отворете с усмивка и се насладете на носталгичното завръщане към добрия текст. Ал-Расан.