Черният гмурец

Искрен Веселинов

Хубави фентъзийни книги, предназначени за по-скоро малките читатели, но не кои да е, ами онези с подчертаната емоционална чувствителност и интелект, все още незатъпен от агресивните социални мрежи и риалити предаванията по сценарий. Винаги ще си остане любима за мен поредицата на Весела Фламбурари за Мина, както и на Юлия Спиридонова за Попътечото (с изключение на третата част, където темата екология ме хвана в много неподходящо настроение), и ще препоръчвам и двете авторки с две ръце на всяка загрижена майка, която публикува в огромната група на Какво четеш – „Ужас, имам подрастващо, което не чете, как да го накарам да отвори книга?“. Но ето, че мога да добавя още едно заглавие към искрените си препоръки за четене, която може спокойно да се съревновава с Рик Риърдън или Майкъл Скот, или който там е актуалния любимец на всичко около началото на пубертета. Ами да, възможно е.

Сега, знам какво ще кажете като видите книгата в книжарницата – как да дам тази огромна тухла на детето си и да очаквам, че ще прочете повече от две страници преди да се пречупи и да се хване за таблета. Вярно, това си е проблем, но ако хвърлите поглед към собствената си книжна в колекция, в която ако сте от актуалните фентъзисти ще се мъдрят поне няколко тухлоподобия с имена като Хари Потър, Огън и лед или Колелото на времето, ще признаете, че може би точно обемът не е винаги препъни камъчето на читателските начинания. Но, да, ако зависеше от мен Черният гмурец щеше да е една чудесна трилогия в спретнати книжки с красиви корици, които да могат да се носят лесно из раници, големи джобове и чантички, и да се четат в час. Вероятно обаче чисто финансови и технически са били причините да имате един почти 800 страничен епос в ръцете си. Но ви уверявам, че си заслужава. А ето и малко от историята.

Малко момиче от действителността ни, от тези модерните деца, които не могат да се похвалят с класическа семейна среда, но не и с липса на любов от роднините си, попада на мистериозно зайче, способно да ѝ говори в мислите, което се оказва трансмутиран велик магьосник от онези надутите, леко злите и киселите, които обикновено бием с армия от елфи и дриади по игрите. Но в правилната ситуация на наличие на меки лапки и пухава опашка, и най-големият гад всъщност се оказва леко жертва на обстоятелствата и силите си, отгледан да бъде особен вид надчовешки повелител на вселенски процеси, а не просто нормален човек.  А това малко или много си влияе върху характера. И сега този ми ти космически повелител се оказва зависим от малко момиченце, за щастие надарено с магични сили и произлизащо от древен род на вещици, и тръгва на пътешествие в собственото си селение, за да оправи нещата и бъде вече нужния, а не логичния повелител на света си.

А този свят е красив, ужасно красив и съчетаващ в себе си митове и легенди от собствените ни земи и околовръст, от онези почти доисторически времена, когато природата е имала достатъчно осезаеми лица и силите ѝ са били почти неограничени. Хората отново са язва по лицето на вселената, раса – унищожител на другите, потъпкваща древните, неразбираща различните, анихилираща силните. Но все пак не всички са си отишли – тук са и самодивите, юдите, древните вълци, магичните животни, аватарите на цялото сътворение, живеещи на остатъците от магията, и още какви ли не епични герои от почти забравените легенди. Тук са и злите магьосници обаче, които искат да събудят онази част на живота, която отговаря за хаоса и мрака, и което логично ще доведе до край на всичко светло и добро, или най-малкото ще разтърси баланса изоснови до степен и на Кхтулу и приятели да не им иска да останат за партито по закриване на света.

В богатството на този изумителен мизансцен имаме няколко централни герои, към които почти незабавно ще емпатизирате до степен да стискате палци и да прелиствате френетично страници по малките часове, омагьосани в красивите думи на лесния за четене, но и много приятно интелигентен език на автора, мятайки се от приключение в приключение, от една земя на друга, срещайки сума ти създания, за които толкова отдавна сме знаели, че въобще сме ги забравили от поколения. За мен Черният гмурец е от книгите, които се четат през зимните ваканции, на топло, с чаша какао или чай, пътувайки спокойно през разкошната фантазия на автора на едно изумително приключение за малки и големи. Та ако ви е много сиво навън, и имате свободно време – ето ви една добра идея за стопляне на душата .

Advertisements

Размяната

Роджър Зелазни

След дълго пребиваване в забвението на отдавна издадените книги, отпреди един млад живот време, Зелазнийската Размяната получи нови дрешки и страхотен превод на Комата, и дом под крилото на издателство Сиела. За съжаление знаете сделката – втората част Лудият жезъл ще види бял свят в подобаващ осъвременен вид само, ако настоящето съкровище намери повече свои читатели, та нека се опитам да ви убедя да станете едни от тях.

Преди много години едно издателство Пан, специализирало се по настоящем в сборници с приказки, имаше собствена поредица на класически фентъзи и фантастични заглавия от добрите години на пишещите задокеански приятели на невъзможното, когато клишетата се наричаха все още нови идеи, и тепърва предстоеше да бъдат копирани от куцо и сакато в световен мащаб с променливо качество, но в обилно количество. Един от пионерите на по-сложните повествования, смесващи настояще или близко технологично бъдеще с мистериозни алтернативни приказни светове, е Зелазни, и освен великата му Амбър, ни е оставил и немалко други заглавия, които да заслужат вниманието ви, особено ако си падате по маргинални жанрове и идеи скачащи от сай-фай към епично фентъзи с лекотата на същий дракон с имплантирана огнехвъргачка. В последните години не едно от позабравените му заглавия видяха бял свят отново в нови преводи и страхотно оформление, та и Размяната е част от този поток, като според мен – една по-забавна част, най-вече за фентъзилюбци като мен.

Но за какво иде реч,  и какво разменяме в книжка с дракон и китарист на корицата, сякаш директно пристигнало от обложката на мелодичен рок албум от 80-те? В едно конкретно измерение си съжителстват –  да речем – кротко, два свята, или по-скоро го карат на активни периоди от студена и не толкова студена война. Единият е технологично развит на ниво няколко години световно господство на Илън Мъск, а другият е застинал в положение Властелинът на пръстените преди проект урук-хай. В първият природата е отстъпила смирено пред техниката, заместила дървета, насекоми и аромати с техните механични алтернативи, а във втория бодро припкат кентаври, четката за зъби е инструмент на злото, а един магьосник се опитва да вземе първенството по лошотия. И присъстваме още в първите страници на края на една вероятно епична битка, в която уж негативно настроените биват внимателно зарити под купчина камъни, а единствената издънка на древния и малко зъл магьоснически род бива предвидливо запратена в другия свят, откъдето предполагаемо няма да пречи на живота на плашливите селяци от феодален строй, които презират магия и технология с еднаква страст и страх.

Само че има едно правило за равновесието, което казва, че ако вкараш нещо от единия свят в другия, трябва да изкараш друго на негово място. Вкарваш бебе, изкарваш бебе. Но като не се прави проучване за семействата на разменничетата се оказва, че на мястото на дете на велик магьосник, вкарваш дете на велик технически гений, което е горе-долу същия таралеж в гащи, само че във втория случай – метален. Растат двете объркани деца с всички качества на семействата си и създават огромно неравновесие, натрапвайки магията в чисто техническо измерение, и изобретенията в свят на ниво от тип потни селяндури давят жена, щото не я болят яйчниците по време на цикъл,  ерго – е вещица. Двете измерения  – бавачки на натрапничета, полагат всички усилия да върнат статуквото, и младите ни юнаци се сблъскват след двадесетина години, в условия на притежавани по рождение различни сили, с еднаква мотивация да унищожат хабитатите си и техните обитатели, много малко морални причини да бъдат добри, и една жена, която в крайна сметка май никой не получава.

Очаква ви превю на титаничен сблъсък между неизбежно развиващата се технология, невъзприемана, отхвърляна и заклеймявана от недоучените обитатели на едно рурално и запретено откъм прогрес общество, и стихийно възникващата магия, оцеляваща по силата на древни правила и закономерности, неподлежащи на никой физичен закон или математическо уравнение, и пак в същото общество, за което всичко различно и ново е лошо, и дори няма значение с какъв характер е. Един вид Северна Корея с кентаври, в която древни мистици и актуални технолози се опитват да облагородят, но почвата отхвърля активно всичко, различно от ориз за покълване. Дракони ще се събудят от десетилетия сън, обсебени артефакти ще се активизират за живот, древни цивилизации ще подадат морна главица от историческите анали и ще започнат своето неизбежно ревитализиране, смесвайки реалности в почти катастрофална невъзможност.

Историята е великолепна в своето различие и лекота на повествованието. Няма многотомие, излишни обяснения, детайлности извън контекст. Характерите са ясни, ако и объркани. Мотивацията е младежка, и затова буйна и неразумна, подчинена на сили извън обсега на свободната воля, но и разбираема. Катарзисите идват и си отиват, доброто не винаги побеждава, но то и добро с конкретика няма. Героите спасяват първо себе си, а после околния свят може и да бъде пощаден. Едно от любимите ми Зелазниански упражнения по фентъзилогия с маргинални елементи, което бих препроръчала със страстта на зализано момче с чуждестранен акцент и спретната раничка, тропкащо на вратата ви да ви пита дали искате да си поговорите за неговия любим въображаем приятел. Понякога не е нужно да бъдем сериозни, сериозно.

Приказки за юнаци и злодеи

Близо 7 години след като случайно попаднах на едно странно зелено книжле, съдържащо още по-странни истории от разнолик колектив, обединени доста хлабовато около идеята за една мултивселенска история на юнаци, дето са и злодеи, и злодеи, дето са и Юнаци, поне понякога, поне за малко, ето че ми бе предоставена и ревизия на онова странно аниме приключение, пипнато, постегнато, с пооправени младежки грешки и емоционални излишества, но без да губи сюрреалистичността си. Историята хем е същата, хем не е. Тече стихийно, в много паралелни вадички, които ту се сливат, ту отливат от потока на действието, карайки ни понякога да си записваме някое и друго действащо лице, за да не мигаме объркано в стил Тоя го познавам от някъде, когато го срещнем в съвсем други обстоятелства, място, че и време, и вид. Защото Приказките са едни такива многофасетни избухвания на сцени, изпълнени с героичност, че то това нещо като твърд и лесен сюжет просто не се използва.

Една юнакиня, съвсем докарала феминизма в земя някъде там на ръба, побеждава своите мъжествени опоненти, понякога се влюбва в тях, друг път ги предава, може и грижовна да бъде, и твърде жестока, а действията ѝ имат толкова сложна морална обосновка, че аз трудно мога да я предам с две-три изречения. Но е някак по женски разбираема, или по-скоро усещаема. Една принцеса, от онзи дългоухия вид, без да е точно елфиня, се опитва да намери истини, удобни за приемане, а само се сблъсква с решения, дето хич не са лесни за вземане и следване, особено, когато се налага понякога да оставаш сам със себе си и ей така, да си говориш с вътрешното аз на тема етика и морал. И самурай, полу-демон и герой, плюс дракон, срещу черен магьосник, змей горянин и объркани юнаци. Сблъсъците са неизбежни, резултатите – непредвидими. Както казах – сюжетната нишка се къдри на къдели, вместо да води извън лабиринта от невъзможности, сбрал се над главите читателски. Което не е никак лесно за следене, и за четене.

Опитайте се да погледнете на текста като сценарий за красиво, класическо аниме – от онези със сладурските физиономии с огромните, вечно навлажнени очи, гигантските мечове, и прекрасните забавени каданси със състрадателен музикален фон. Когато думите са картини, предаващи нечии сънища и видения, нещата стават една идея по-ясни, и много пъти по-приятни за наблюдение и възрадване пред един оказал се вдъхновяващ и много оригинален проект. Това да сбереш купчина автори на едно място, и да режисираш гласовете им в една пиеса не е никак лесна работа, та не очаквайте строен военен марш, а по-скоро джаз импровизация с много звънтящи камбанки зад кулисите. Хаосът не става кой знае колко подреден, но е като природни фойерверки – бесуващи светлинки по повърхността на езеро по здрач. Красива гледка, но трудна за анализиране. Подредената дева във мен много иска да седне да подчертава в голям оранжев фулмастер всичко, което излиза извън представата ми за фентъзи роман, но пък защо да го правя, пита разпиления асцедент водолей. Ако не разбираш нещо красиво, покажи го просто на другите, пък може те да го почувстват, заключавам мирно аз.

За повече информация за проекта на юнаците и злодеите нечеловечески – вижте сайта на Човешката библиотека http://choveshkata.net/blog/?p=6511

Питър Нимбъл и неговите фантастични очи

Джонатан Оксиър

Не се подлъгвайте по корицата – настоящата книжка няма нищо общо с естетиката на Хари Потър, а е по-скоро подчертано ноарно преживяване с тийн привкус, комбинация между сюрреалистичната Алиса, мрачната Пеги Су на Серж Брюсоло и осъвременената версия на Пинокио. В основата на повече от странния сюжет стои едно сляпо момче, с изкълвани от врана още от люлката очи, сираче, подхвърлено в морето, и опитано да бъде удавено с все котката – кърмачка и малките ѝ котенца, които са се грижили за него, когато хората са нямали милост. Но тъй като децата нямат козина, те не потъват така лесно, поне според Оксиър. Доброто котешко семейство няма този късмет. Напълно излишна сцена, която ако сте поне малко чувствителни на тема животни, може да ви откаже от всичко по-нататък. И бихте сгрешили, освен ако наистина имате проблем с насилието – тогава вероятно можете да намерите някое доста по-юзер френдли фентъзи. Това точно е от грубияните в сатенени ризи, и не е точно за всеки.

Нашето момче пораства под крилото на безскрупулен престъпник, който го обучава в очевидно единствения талант на слепеца, а именно – да краде без да привлича недоброжелателно внимание, освен някоя и друга вълна състрадание. Пораства е много общо казано, колкото са пораствали и малките еврейчета в концлагерите, щото за да получи вечерята си е трябвало да се бие за огризки с доста злонравен мастиф или да се измъкне от ракла с десетина ключалки само с помощта на ръцете си, което отнема дни, че и седмици. Вярвам, усещате пропитата с гнусота дикенсова атмосфера, която обаче рязко ще се промени поне към по-шарена вариация с помощта на странен продавач на шапки, държащ в затворен със стотина резета фургон най-голямото съкровище за едно незримо дете, а именно – изкуствени, вълшебни очи. И се отварят вратите към други светове, магични замъци накрай света, изчезнали от картите кралства, пустини, изпълнени с озверели от жажда затворници, дворци, вонящи на разруха и разложение, говорящи маймуни, киберпънк лошковци и разни странни философски съждения, скрити зад неочаквани фонтани от кръв и трупове.

Да, най-учудващото в тази книжка е кръвожадността на повествованието, не-детската му суровост, но и еманация на най-детската жестокост. Осакатявания, разкъсвания, побой, откъснати крайници, набиване връз остри предмети – целият китайски народ може да се възхити на изобретателността в производството на трупове в тази ми ти… приказка? Не, това е най-неподходящия термин, освен ако не говорим за гримова такава. Но сюжетът просто не те пуска, увлича и в най-гротескните си пасажи, привлича вниманието като зловеща катастрофа с безброй парчета жертви. Героите са деца, но от онези прекалено рано порасналите, изгубилите невинността и безгрижието си в опитите да са живи поне още един ден. Възрастните както винаги не улесняват нещата с оцеляването, магията е малко, но за сметка на това има достатъчно хитроумна технология, плюс дракони и много любезна гигантска акула, та не е никак за изпускане. Но само ако си падате по странните истории с много тъмни краски. Иначе ви очаква доста тежка вълна от гъста тъга, а това не е настроението, което да търсите от книга, поне според собствените ми разбирания.

Кървави песни

Дали сте от онзи приключенски тип, който добива една специфична усмивка до ушите, щом попадне на история за авантюристи, тъмни сили и огромни съкровища, плюс една добра порция зрелищен бой с мечове, магии и пиперливи шегички в идеалния момент? А дали сред списъка ви с най-любимите автори се мъдрят Хауърд, Грийн или Лейбър, или някой друг почитател на класическия подход „събери двама красавци, може и от различен пол, единия – мускули, другия – мозък, връчи на първия хубавичък меч, на втория една торба магии, и ги пусни по черния-бял свят да се борят със злото, или доброто, ако същото е станало малко мързеливо, алчно или лениво, и стои върху купчина съкровища, и започни да им гледаш сеира“? То тогава пригответе се за едно шеметно приключение с двама запомнящи се героя, излизащи от клишето „мускули и мозък“, или поне дотолкова, че да си спасят взаимно живота, щом някой се издъни в специалността си. Всички сме хора, нали?

Чистникът е боецът, красавец-любимец на жените, леко алкохолик, язден от демона на Жаждата, но когато опре до хладни оръжия е почти ненадминат в съвършенството си. Шепичката е маг-хубавец с неясна възраст, малко самотен и тъжен, но просто носещ бремето на твърде тежка семейна история, абсолютен майстор на доста тъмните магии с гнуснички резултати. Не особени бели и добри образи, но като се има предвид, че на отсрещния тротоар ги чакат жреци на древни богове, изтръгнати от смъртта извратени некроманти, демони с особено изтънчено чувство за садистични удоволствия, злокобни мутации между вампири и проправящи си път през червата извънземни, плюс половин град твърде умели и нямащи нищо за губене главорези, робовладелци и закоравели престъпници – то не можете да очаквате нашите момчета да събират цветенца и да пишат оди за светлината. Но пък се справят прекрасно със задачата да оцелеят, и да поспасят този-онзи между другото, та нямайте грижи.

Книжката не е много голяма, но пък оставя онова желание за още и още нови и нови приключения, предизвиквайки въображението относно какво поредно чудовище, извратеняк или просто чисто ходещо зло ще се изпречи на двамата ни героя, и техните верни, поне за момента, последователи. Защото всички знаем, че предателите се раждат първо в редиците на приятелите. Но разбира се, и външните злини са един невероятно неизчерпаем източник на проблемации в приключенската реалност на Хрониките, където всичко е възможно, и ограничения за това точно какви изроди ще напълнят улиците просто няма. Богатство на идеи, сцени, битки, драматични моменти и обрати в последния момент, когато по силата на боговете авантюристични нашите момчета ще си спасят дънцата на гащите неопетнени още веднъж. Страхотно забавление за всички приключенци по душа. Искаме още! Искаме още!

Бляскавите инди светове на фантазията – част 1

Кой е Джеферсън Смит? Канадски автор от онзи особения инди вид, което не значи, че майка му е индийка или баща му индианец, а че пише за каквото иска, когато иска, където иска. Обикновено това в България се превежда самиздат, но всъщност на запад някои хора получават пари за думите си, и покрай свободно публикуваното си творчество, понякога успяват да намерят и съвсем истински си издатели, даже от оня тип, който плаща, и правят задоволително количество пари, за да продължават с това, което обичат. Но Джеферсън също така практикува и функцията на читателски лакмус – в своят сайт за креативно хакерство на действителността http://creativityhacker.ca/immerse-or-die/, създава проект наречен Завладей или умри, който представя една гениално проста, ако и сурова технология за отсяване на инди автори, която самата аз практикувам, макар и в малко по-дългичка форма. Самата идея е – една книга получава 40 минути четене по време на сутрешната му разходка, за да бъде преценена като ставаща или не; има три страйка – тоест момента, в които намираш за по-интересно да изследваш това, което си извадил от носа си, отколкото да прочетеш за съдбата на героя в ръцете ти, и биваш определен като нейн автор или за ходещ смъртник, който трябва да пакетира покупки в местния супермаркет до края на живота си, или за завладяващ думотворец, в който има много повече потенциал, отколкото си представя. Аз давам 50 страници време за същото, да се знае, щедра съм.

От този доста интересен, ако и вероятно струващ кофи нерви проект на своя създател, защото най-трудното нещо е да кажеш на горящ от желание да бъде четен автор, че всъщност май-май няма качества за тая работа, излизат засега два сборника с някои от най-завладяващите писатели, които са накарали чичо Джефри да си удължи малко сутрешното мандахерцане, щото просто не може да не разбере какво става в книгата в ръцете му. Ммм, сладостното усещане от добрата история, знаете какво е. И тези сборници са безплатни. Да, напълно безплатни и невероятно качествени, служещи за изключително добро представяне на майсторството на истинските инди автори с голямото ТМ. Подборката е толкова детайлна и безкромпромисна, че обещанието на кураторите ѝ – да, защото това ми ти сборниче може да се възприеме и като пълноценна изложба на фантазията, а именно изречението „Гарантираме, че не съкват“ този път е вярно и си има направо воден знак за качество.

Но какво съдържа всъщност кесията с нови-новенички, бляскави, лъскави инди светове?

Миша Бърнет представя една невероятна одисея в космоса за търсач на нови светове, принуден от времевите ограничения на вида си да бъде прераждан толкова пъти, че да постигне почти божествен статус, и да бъде напълно забравен. Което неизменно ни кара да се замислим за нашите си създатели и нашите наследници, и как вероятно в някакъв момент далечното минало и далечното бъдеще ще съберат краищата си някъде по опашката на великата змия. Миша има и цяла поредица Книгата на загубените врати за доста насилствен контакт между хора и извънземни от доста по-различен от популярния във филмите вид, можете да я откриете в нейния блог https://mishaburnett.wordpress.com

Джей С Морин продължава със странна история за начинаещ магьосник, потърсил неразумно помощта на древни демони, но проявил достатъчно изобретателност, за да излезе от многопартньорска сделка за жалката си душа, като естествено на свое място дари някое и друго чуждо съществувание, за което може и да поплаче малко, може би не. История без нито един добър герой, като поглед в некромантските школи, раждащи всички зли магове, дето си мрат да покоряват света ни от време оно в игри, книги или просто кошмари. Въпреки това си дарк фентъзи залитане Джей е по-скоро отдаден сай-фай автор, и можете да видите книгите му на сайта https://www.jsmorin.com – поредиците Роботска генетика, Черен океан и Греховете на ангелите ще се харесат на активните почитатели на космическите приключения, а Хрониките на близнаците ще се понрави дори и на моя милост със своята сериозна мрачна епичност.

Ричард Левеск се включва с изключително морбиден кошмар за наследяването на едно царство, внимателно подготвено от местните последователи на великия Месмер, но с помощта на някои специални съставки, можещи да върнат душата в оковите на тялото, но не и разума, а една неразумна душа е твърде тъжно или твърде зловещо явление, според зависи нивото на чувствителността ви към зомбита и привнесени в жертва красавици. Самият Левеск е автор на фантастични уиърд истории с подчертан ноарен привкус, което си е стил, от който вярвайте ми – всички имаме нужда, дори и само заради освежаващата си странност и злокобно пощипване по сивите мозъчни клетчици. На неговия сайт https://richardlevesqueauthor.wordpress.com/ ще откриете истории като Ръката на мъртвеца, Неразчистени сметки или Вземи си утрето, предизвикателство за всеки почитател на по-различното във фантастиката.

Греъм Сторс пък ни отнася в далечното, или не толкова, бъдеще, където умът ще може да се пренася във всякакви тела от механично-изкуствен характер, но дали с него пътува и онази частица личност, която бива обичана и липсва на любимите ни хора дълго след като си отидем, или само една съвкупност от спомени, умения и познание за идентичност не стига, за да се каже, че сме се преродили. Философско, фантастично, социално и драматично, и може би нужно замислящо ни за вечното човешко желание за безсмъртие. Самият автор си е подчертано отдаден вярващ в идеите на сайфаистите, и ако споделяте това му космическо увлечение, можете да откриете от него няколко поредици като Канта Либре, Рик Силвър и Таймсплаш в Амазон.

Дейв Хигинс ще ни смути с една гротескна история за призраци, египетски мумии, странни събития и кърваво отмъщение, издържана в изключително класическия стил на липсата на добър край, герои отвличащи ни вниманието в очевидни лъжи, докато истинското грозно лице на отвъдземното дебне някъде в мрака, готово да ни замъкне в тъмното си селение от болка и безнадежност. За самия Дейв можете да научите повече на сайта му http://davidjhiggins.wordpress.com, където освен да се полюбувате на визията му на професионален илюзионист, ще откриете съществуването на лично мен заинтригувалата ме поредица Дракони и магия, с елементи на книга-игра, или може би своего рода иронизация на същата, както и сай-фай приключението Зелена звезда, книжния фентъзи сериал Седемте камъка, и колекциите му от мрачни истории от разнообразни жанрове и с особено смущаващи корици.

Кристофър Руз впечатлява с екзотично и абстрактно пътешествие до омагьосана кула насред пълна с опасности пустиня, която методично убива гостите си по завидно изобретателни начини. Сюжетът е малко хаотичен, леко объркан, като съновидение по изгрев, когато въображението е най-активно и най-смахнато в изграждането си на злокобни светове, в които да се изгубят душите ни. На сайта му http://www.ruzkin.com можете да откриете много забавни експерименти, като шпионската му серия с еротични елементи за супер секси женския аналог на Бонд, в случая Олесия Андерсън, дарк фентъзи поредицата, продължаваща сюжета от разказа му за Кулата на мравките, наречена Векът на пясъците, хорър сериалът в книжна форма Ръжда или сай фай уиърд книгата за Осемнайсетте отмъщения на доктор Милан. Свеж и разнообразен поглед върху жанра, във всеки случай.

Брет Адамс допринася със шпионска-футуристично-апокалиптична история, която поради комбинацията си от интер-жанрови стилистики, е единствената може би от всичките петнадесет, която просто не ми допадна. Брет не е и особено активен автор, но има поне още две книжки в същия миш-маш от ноар, фантастика, съвременост и трилър, която вероятно ще допадне на страшно много хора, но не и на мен, твърде реалистично ми е.

Брайс Андерсън балансира с поредната особена, оригинална, и лично на мен – изключително допадаща ми история за неустановено време и място, странен култ, мистериозен артефакт с твърде много живот отвътре, и една доста човешка история за намирането на място в света, когато си различен, и дали трябва да се сливаш, когато си роден да изпъкваш. Отговорът е не, но никой тийн няма да ви повярва, за съжаление. По темата за феминизма, израстването и различността Брайс има още размисли на сайта си http://bannedsorcery.com, където ви чака един трансдеменционален ню уиърд Неправдоподобното извисяване на едно необичайно момиче и Остин с вампири – Вампирът от Нортангър. Човек не може да не се зачуди дали все пак зад това име не се крие някой с различен пол, хм.

Белинда Мелор изненадва много приятно с една почти поетична история за съзтезание на бардове, с много странични малки човешки драми, епична проблематика на света и една доста лична история за оцеляване в неинтересни, нетохнологични, нееманципирани, неравностойни, не нищо си времена, в които даже магията е под съмнение. Фолклорните мит-поетични сюжети са специалност на Белинда, и ако посетите сайта ѝ http://forestdreaming.com ще се запознете с поредицата за Силваните – горски духове, вероятно вариант на дриади, и тяхната любов с човеците, които просто си живеят обикновения си живот в обикновените, средно утежнени условията на времето си. Въпреки не особено осезаемата привлекателност на това обобщение, самият Джефесън Смит признава, че просто бива неусетно увлечен в разказа, което подозирам е от онзи вид спокоен майсторлък , напомнящ ми на за съжаление не винаги добре приемания от редовите читатели, мой стар любимец Модезит.

Ръс Линтън влиза рязко с особено мрачна картина на доисторическо общество, вече успяло да се поквари и да обективизира жените като разменна монета, но на истински буйният дух понякога и природата с все още живите си призраци може и да помогне, признавайки едно специално момиче за част от черното си лоно, и давайки шанс на една особено силна душа да има живот, а не съществуване. На сайта му https://russlinton.com можете да намерите и продължението на тази впечатляваща легенда, развита в нужната си епична пропорция в сагата за Буреносното острие, както и постаполиптичната сага Аленият син, включваща супергерои, роботи, прокси войни, и всякакви такива благинки, за които ще си платите да ги гледате на кино.

Самият велик куратор Джеферсън Смит ще внесе малко горчива усмивка в леко иронизиращата обичайния сюжет за избрания от богове и магьосници млад герой, който ще спаси света, като този път героят ни е доста остарял, белият му кон е откровено казано откачена лама, а бива повикан като получава алкохолно отравяне, маркирало го със златна пеперуда над горната устна, която го задължава да служи до края на вероятно краткия си живот на мистична древна вещица, наречена за кратко Вдовицата. Която се оказва амбициозна и весела лелка, дето май-май току-що е открила феминизма. Заслужава си да се направи цяла поредица по темата, но засега все още няма, Джеферсън се е съсредоточил по-скоро върху сюжети от младежкото фентъзи, отколкото на тази малко по-зряла и цинична на моменти тема.

Бека Милс ни въвежда в необичайно градско фентъзи с демони и борци на светлината, които по Коледа лесно могат да уравновесят разногласията си над купчина шоколадови рудолфчета, и кой знае, може и някоя междувидова любов да припламне, и да се постигне по чисто биологичен начин равновесието на силите в битието. Или ще се избият, задавени с трохи от сладки, зависи. Ако сте от феновете на ърбаните, посетете и сайта на Бека https://the-active-voice.com/beccas-books/, където ви очакват продълженията на настоящия разказ в поредицата Еманации, и може би ще оцените сериозността на поредната битка за бъдещето, миналото и настоящето на света ни. Или просто ще прочетете една добра градска история.

Ван Алън Плексико хвърля читателите си насред битка между наследник на салемските вещици и древните демони на предисторията някъде в далечния изток, където тайни гробници, подземия и изгубени градове пазят обиталищата на неназовими дяволи с библейски пропорции, които унищожаване нямат, само спиране за малко и ограничаване на злините им над човечеството. Ван Алън има особено отношение към битките на живот и смърт, с особеното участие на специални герои и още по-специални лошковци, което сам определя като пълп, и на сайта му http://www.whiterocketbooks.com/plexico/ ще видите цяла серия от комикси Сентинелите, сай-фай приключението Алфа Омега, космическата опера с божествен привкус Легион и още куп пълп съкровища за ценителите на леките четива с агресивно-справедливи послания.

Реджина Ричардс внася малко женственост в странната обстановка на свят с обитатели, братовчеди на Аватар, разделен от ивица светлина, като обитателите от двете страни на луната си не могат да преминават при съседите, поради гарантирана смърт – дали заради специалния въздух, или безкрайното количество чудовища от всеки размер и вид, но с необичайно повишена смъртносност, сред които само твърде особени индивиди могат да направят повече от една безопасна крачка.  Но понякога, само понякога, веднъж в годината, се случват чудеса, и дори се ражда една истинска и топла любовна история насред океана от смърт. Реджина си има своя вкус към романтични истории, в които се замесват вампири в романа ѝ Кървава сватба, но лично аз предпочитам продължението на историята за синьокожите ѝ герои от сборника в целия ѝ формат Адските дълбини на синия бриз.

Карпов Кинрейд поставя финала на брилянтната подборка с изключително дарк фентъзи за легендарни герои в морски схватки с чудовища, по-злокобни от Ктхулу митовете, и пирати, по-безмилостни от всички кръвожадни главорези, за които сте чували наведнъж. Семейство Карпов-Кинрейд, защото всъщност става въпрос за двама таланти, сработили се в тежката задача да създадат същинско писмено чудо, продължават идеите си  в началото на поредицата си за Разпръснатите острови, но не са за изпускане и ърбън трилогията за Забранените, Вампирските момичета, както и дистопичната поредица за Смрачаването.  Повече за тях можете да откриете на сайта им http://karpovkinrade.com.

С две думи – ако си търсите нестандартно четиво, с нови и непознати имена, но с чудесно изпълнение и оригинални идеи, или просто се оглеждате за нов книжен любимец, и ви се иска някое пробно четиво – това малко сборниче върши цялата сериозна работа по това да ви впечатли, зарадва и задоволи книжното дяволче, свряло се в сърцата на всеки отдаден читател. Аз повече от това в една книга, честно, не търся.

Мечове във времето

Наслаждавам се без капка угризение на чистото удоволствие читателско – фентъзистко, което (за съжаление вероятно наистина) последният сборник от серията Мечове ще донесе на своите верни фенове. Защото предговорът не лъже – това е най-добрият представител на сборуването на идеи от някои от най-добрите фентъзийски творци в България, намерил своето местенце под флагмана на издателство Гаяна, където всички знаем – лоши заглавия просто не излизат. След приключенията на мечовето из ледове, градове, морета и космоси, сега същите ще пропътуват тънките гънки на времето, за да забият своите остри върхове в кървавата плът на лошковци от цялата вселена околовръст. И представлението ще си заслужава всяка страница време.

Идеята за пътуване във времето си е отдавнашна мечта на творци от цял свят, които не могат да намерят местенце в своята реалност, и се надяват, като в последствие след размисъл по влияние на магията на перото всъщност разбират грешката си, че могат да открият ново начало някъде в миналото или бъдещето. Начало може да има само сега, но пък продължението на всяка добра история може да бъде където си поиска, не мислите ли? Така че в Мечове във времето можем да се насладим на няколко изумителни приключения, в които бихме се включили без много- много замисляне във всеки един момент от реалностния ни, леко сивичък ежедневен животец. Е, поне за малко, преди да се върнем тук и сега, защото друг избор обичайно няма. Или пък не…

Започваме с поредния шеметен екшън за тримата пазители на Александър Драганов, където поправил се вампир, самодивски син и справедлив киборг разказват играта на зловредности от десетки легенди и предания, включае Йог Содот, Крали Марко и плеяда от демони и вещици, опитващи се да ликвидират организирано последните герои на добрата ни родина. Ето такива истории могат да ви вдъхнат доста правилен патриотизъм, вместо разни пошли шоута и мятане на знамена без повод и с повод на рандъм събития, където е важно да си „истински патрЕот“, нали. Щафетата се поема от Александър Цонков, който се намесва в цял сноп времеви ръкави в опити да се предотврати по изключително забавен, ако и в доста от вариантите си- кървав начин, едно средно голямо облагодетелстване от предварително поглеждане на тото резултати. В играта се включват и Лейди Пол и Вотан, разказващи ни древната легенда за светлината и мрака, чиито герои не могат да не се прераждат, търсейки справедливост или отмъщение, в зависимост от настоящото състояние на душите на избраните от тях съсъди човешки.

Даниел Иванов ни хвърля в едно бясно прескачане между интересни времена от страна на няколко посветени монаха, дето обаче са най-малкото религиозни, и един господар на ада, който всъщност се оказва доста достоен губещ в облозите с оня свят. Така де, когато времето ти е подвластно, имаш време, нали, хъхъ – времеви смешки, ще ги оценят праправнуците ви, дето ще си носят портативни машини на времето до телефона и рутера, имплантирани в челата им. Делиян Маринов пък ще ни разкаже едно малко неортодоксална любовна история развиваща се тук и някога, винаги отхвърлена, винаги забранявана, но която въпреки тъжната си драматичност дава онзи най-голям урок за загубата, че времето я лекува само, ако сърцето позволи. С Димитър Запрянов пък ще последваме по петите един беглец от Времето, негов служител, негов поддръжник, но и враг, щом окаже се, че дори и най-висшите същества, занимаващи се със самата материя на съзиданието, имат нужда от сериозна почивка от тежката отговорност.

Тук Димитър Цолов представя невероятните си нови герои Чистника и Шепичката, нашенският абсолютно достоен отговор на Лейбър, Хауърд и Грийн относно фентъзи дуетите от мечове и магия, способни да се справят със всяко зло на земята, дори и то да е под формата на изключителен в нечовешката си жестокост, оцеляващ под тежките стъпки на времето душеядец. Донко Найденов ще ни отведе в далечния изток, където вратите към миналото и бъдещето са широко отворени за хората с правилна кръв, дори и същите да нямат точната идея или подготовка за цялото бреме на могъществото анти човешко. А Мирослав Петров ще събуди войни орфееви и богини древни в настоящето ни, за да се справят с могъщото зло, с което и без това тръгналата ни по нанадолнището цивилизация няма никакви сили да се справи сама, независимо от технологии, напредничавост и антидискриминационно мислене. Финалът е за Петър Атанасов и едни три минути, повтарящи се хилядолетия наред, но разкриващи на един древен крал как думите човещина, човечност и човек могат да променят своя смисъл до толкова с времето, че да заемат точната си противоположност с вдигната глава и ясна мисъл за важността си.

Времето може да донесе величие, забрава, крах и безсмъртие. Всичко, за което си мечтаем, или всичко, от което се страхуваме. И десет разказа ще ви покажат поне една добра шепа от фикционални възможности, от които може и да се възползваме дори наяве някой ден, или просто да се примирим, че времето не ни управлява, но за съжаление ни променя твърде бързо за сметка на личните ни легенди, оставащи забавени в моменти на несигурност, страх и малодушие. Но поучителността не е основата на тази прелестна колекция, а чистото забавление от куп оригинални и много различни идеи с почти безупречно изпълнение, изпълващо сензорите ни за читателско задоволство до абсолютния максимум. За почитателите на добрите истории. Такива сме всички, знам.