Фантастични новели

Теофил Готие

fantnov2

Красивият език в ръцете на опитен преводач създава цяла симфония от образи, особено когато вдъхновяващият автор е символ на френско изящество като Теофил Готие. Изключително пищни описания на разхитителни празненства, разкошни одеяния, красавици несравними с нищо видяно под слънцето – съвсем чист, натуралистичен хедонизъм и преклонение през красивото без мръсна пошлост и съвременна простотия. Естетски поглед върху отминали времена, легенди и приказни създания рисува с гигантска четка пред очите ни и оставя бездиханни съществата в онова състояние, в което извличат по-чувствителните хамерикански туристи след първото им съприкосновение с Лувъра. Културен шок или нещо подобно, поправете ме вътрешно, ако греша. Така и световете на Готие ни запращат отвъд спомените ни, на красив помпадурски диван, облегнати меланхолично на абаносови прозорци, мечтаещи и дишащи красота, по-нужна от въздуха. Не можете да направите сравнение между онези богати и изящни ценители на красота и днешните поклонници на разпищолени форми из слабо осветени чалга – дупки. В различни вселени са.

Готие предвожда парад изпълнен с призраци, вампири, месмеристи, древни индийски шамани, древно римски заклинатели и до болка красиви обитатели – примери на една епоха забравена във всяка наша клетка. Всяка дума е упойващ сън, от който връщането в реалността е повече от жестока присъда, а последната страница води повече горчиви въздишки и от раздялата с първа любов. Не ми достигат думите и мислите да опиша изтънчения наркотик на словата на Теофил, който те пристрастява дори след десетина странички време, оставящ те виещо абстинентен след всяка точка. Рядко попадам на толкова красиви текстове, импониращи на поне дузина от вътрешните ми егоцентърчета, скрили се на сушинка от потопа навън. А ми се ще да се удавя в още и още Готие. Представям си силата на текстовете на френски… твърде, твърде много дори за обръгналото ми кисело мозъче ще дойде.