Усмивка в полунощ

Сибин Майналовски

usmivka

След изключително добрия като подбор и изпълнение на страхотно фентъзийно ниво сборник Сянката, с огромно удоволствие научих и за новата книга на Сибин, събрала истории от знаменитата кръчма на зелената котка – по-голяма като обем, съдържаща основно фентъзи и то комично такова. Нещо може би като Кръчмата на Калахан на Спайдър Робинсън, но много, много по-добро. И точно това открих – велико добър стил, уникални идеи, внушително чувство за хумор, едновременно тънко и лесно разбираемо, наистина неочаквани туистове, плюс отбор шашнати образи – юнаци сред които вампири на пости, хилядолетни черни магове с проблем с жените, късополи сукуби, вълшебници – детективи , които си гризат ноктите повече и от мен, изумруденозелена пухава котана, зеленчукоименовани безстрашни магьосници, клуба на отчаяните мъже на женските фолклорни образи – русалии, юди, самодиви  – все великолепия на жанра, представени от страшно добър автор по начин, който признавам за майсторски винаги.

Но към това фентъзийно разкошотие, получавате и едно бонусче, което мен лично остави с леко смесени чувства,  но вярвам ще се хареса на много от читателите , а именно – в една част от разказите, макар и маскирани умело като още от приключенията на шантавите клиенти на междупространствената кръчма, ще се сблъскате челно с искрено и лично душеразголване на един очевидно чувствителен творец, ставащ твой приятел и довереник с всяка страница история.

Сега, и аз съм си дала своя дан  по пътя на разбитите сърца, и съм написала тонове проза, поезия и междустилия с лечебен ефект върху раздраното ми вътрешно Аз, на които ми се е искало да включа и некое и друго посвещение в стил – На Ъ, дано стадо напудрени мамути на виагра го посетят в съня му, или За У – нека всите метеорити на вселената се насипят връз тъпата ти тиква. Но за моята, вероятно постеснена с годините, етична разграничимост, персоналния лимит на себеразкриване е малко като Рубиконска мистификация, която си трябва много смелост да бъде мината без вътрешно изгарящо изчервяване. А Сибин го е прекрачил на един път с такава свръхестествена лекота, че усещането хем е дълбоко смущаващо, хем и достойно за искрено уважение.

Не възприемайте думите ми негативно, свръх персонализирания начин,  по който Сибин поднася някои от идеите си , не намалява в никакъв случай качеството на работата му- тя си е вдъхваща фенско страхопочитание независимо от темата, и за мен би било огромно удоволствие да чета още и още от него, даже да го замоля искрено да напише и нещо по-длъжко , може би дори за конкурса на MBG books за фентъзи роман, който тече в момента. Такива трябва да са нашите автори, и дори когато не мога да ги разбера напълно, все пак да мога да им се възхитя за смелостта да бъдат много повече себе си, отколкото може би е прието да бъде показвано.

Advertisements