Слийпи Холоу

Уошингтън Ървинг

legend-sleepy-hollow-rip-van-winkle-washington-irving-book-cover-art

Когато говорим за добри призрачни или свръхестествени разкази, най-добре е да не се ядосваме с разните му там вампирски модерности с разгонени фейове и депресирани върколаци, ами да се обърнем към добрата стара класика, когато хората са имали достойнството да се плашат от необяснимото, а не да ходят да му се бутат да се женят за него, или поне да имат бурна сексуална връзка със същото, докато се разправят кой лъв, кой агне, кой на илядолетния юбер жесток вампирлък новата шестнайсетгодишна-обръщаща животи-изгора. В историите на Ървинг за щастие няма необясними междувидови съюзи, а чисти нечовешки същества, бродещи по гори и паланки, и стряскащи мирното заселническо население, което до последно не знае дали демон го е посетил, или неособено добър съсед с повече от подли помисли в разбойническия си ум. Щото все пак Америка не е правена от читави хора по принцип, нали.

Екранизациите на историите на Ървинг са десетки, но твърде бурно импровизирани от основните текстове, които са по-скоро кратички и мъгляво – мистични, с лек ироничен лунен проблясък, а не лесно смилаемо зловещи и с достатъчно 3д ефекти и за най-малките. Легенда за Сънната долина – както всъщност е позната великата Слийпи Холоу на български, е всъщност остра сатира за поведението на уж образованата класа мързеливи интелектуалци сред обикновените трудолюбиви фермери с европейски корени, а човечеца с тиквената глава и коня от сенки всъщност е по-скоро сън, а не точно легенда. Рип Ван Уинкъл е не просто заспалия за столетие селянин, събудил се поколения след своето време, а фарс за мъжете под чехъл, готови да се покрият дори в някоя пещера за едно-две десетилетия пред това да обясняват на жената къде са си загубили обувките. Призрачните женихи на благородни девици често се оказват просто влюбени нерешителници със спорно финансово състояние, демоните в гората са лелeяните от бедните хорица, неживи приятели и съдници на омразните им лихвари, за които явно им е приятно да смятат, че все пак има наказание божие, а дяволите от морето твърде често са само банда пирати и контрабандисти, които са готови на всякакви магарии за тихо убежище.

Между интелигентно комичното и откровено плашещото Ървинг се носи повече от  спокойно и поднася разностилни и понякога объркващи истории не само за страховете на местните празноглавци, но и за легендите на местното население в Средния Запад и приказките от божествено красивата Алхамбра , на ръба между два свята. Един отморяващ автор, който събира доста учудени погледи докато го четете в кафенето в мола – може би щото четенето на такива места от книжен източник е доста екзотично по принцип, но все пак – друга класа си е сред хлапетата със смартфони и монголоидните чужденци с лаптопите наоколо. Да живее различното!

Advertisements

Къщата с призраците

Уошингтън Ървинг

181_max

Признавам, досега не бях чувала и думичка за Ървинг, преди да прочета посветения на него разказ в сборника на Акунин Нефритената броеница. А се оказа , че това е бащата на най-добрите истории за призраци, сред които легендарните Рип Ван Уинкъл и Конника без глава от Слийпи Холоу, и естествено нямаше как да пропусна да изровя налични книжни и онлайн ресурси за нещичко от майстора на тихите страшки. В България оказа се , съвсем очаквано между другото, е почти напълно пренебрегнат, с няколко издания от преди тридесетина години, и почти никакво присъствие в по-актуалните колекции от истории на ужаса и мистериите. А си заслужава. Макар и не почитател на стандартния разкостващ хорър с все летящи крайници и демони от ада, атмосферичността на Ървинг бих могла да сравня с майстори като Дюма и Джеймс, а това не трябва да бъде пропуснато от ценителите на жанра.

Настоящият сборник разказва древни приказки и легенди , разпростиращи се от широките безлюдни земи на Нова Америка, населена от малки холандски общества, копирали до съвършенство своята идентичност минус ограниченията на европейския дух, достигаща до екзотичните земи на древна Алхамбра, някъде между горещата кръв на испанците, и благородната гордост на арабите, раждаща истории за красиви принцеси и смели принцове, древна магия и странни вълшебници, заробващи земи и халифи с едно мигване, безразсъдни млади пътешественици и отрекли се от богатствата си тихи призраци. Стилът е леко архаичен, точно на нивото да бъде наречен заслужено класически, героите са по-скоро загатнати, далечни и затрогващо мъдри в приказността си. Чудесни текстове за лека нощ, за дъждовни следобеди и ранни лежерни утрини. Почивка за интелектуалци с вкус към странното, но изящното в думите.