Книгата с драконите

Едит Несбит

След малко спорната ми първа среща с Несбит и омагьосаният замък, пристъпвам с определено смесени чувства към изящната драконова книга с някои от най-странните истории уж за деца, които ще се позамислите сериозно точно кое и как ще се възприеме от любопитните рошави главици, току надничащи над завивките и пищящи пронизително за добра вечерна приказка. Е, не е точно братя Грим, които са си чисто ноарно забавление за всяка възраст, ама не и за всеки характер, но ако не сте ок със смъртта на невинни обитатели на дребни британски селца, поголовно избиване на цели животински видове или някое и друго публично похапване на важна личност – е, ами, помислете в друга посока и отместете поглед към друго книжно тяло.

Сега, викторианските-едуардиански-джорджиански хлапета са били къде-къде по-корави, ама какво да очаквате от време, когато е било по-лесно да умреш от развален зъб, отколкото да си намериш вечеря, в която няма вариация на чумни патогени, които да те довършат с някоя екзотична шарка, инфлуенца, жълта треска или червен вятър. Което и на нас ще почне да ни се случва с настъплението на антиваксърите, но както винаги съм казвала – все някак трябва да я затрием тая цивилизация, що да не е така, от добрата стара човешка глупост. По времето на Несбит малките човеченца са били хладнокръвни, любознателни и несвенящи се да ликвидират някое и друго човешко, животинско или драконовско чедо, което ни води до другия основен герой на малката колекция чудатости, освен непълнолетните бъдещи серийни убийци на фронта на първата световна, а именно – драконидните гущери, интелигентни, злобни и винаги много гладни създания, Смогове без купчини злато, което май ги ядосва още повече.

Един много разстроен от изгубеното време и побелелите мустаци дракон ще пази клета принцеса в магьосан замък, построен от изключетелно киселия ѝ баща, така и не успял да приеме факта, че детето му не може да пикае право, което между другото е възможно, повтарям – жените можем да пишкаме почти прави, в лек клек и с особена позиция на бедрата с цел да останем чисти и невинни под угрозата на златния дъжд, за справки – един филм с домашно казино и домашни родени убийци ще ви го разкаже и покаже по-добре. Друг полу-механичен дракон ще живее под клета работилница, незнайно как поръждясал в тъжното британско време, и измамен десетки пъти от не особено злите млади надежди на градчето, успяващи в крайна сметка да превърнат гущера в котка – трансмутацията е известно забавление ала викториана, та очаквано и приятно за почтитателите на лекия стиймпънк.

Потомците на свети Георги пък ще се изправят пред темпорално зависим откъм размери дракон, дето най си пада по глутници хрътковидни хипопотами и конести слонове, и особено към отегчителните им стопани с досаден характер; негов братовчед ще е обгрижван на северния полюс, тук пространствено лесно достъпен от някога слънчевите английски провинции, от орди тюленокожи джуджета, чиито най-големи врагове са хищните полярни молци, а времето бива контролирано от две смели хлапета, дето освен, че събуждат разни светии и уморяват цяла цивилизация иноземни нападатели, ами и превръщат Англия в голяма и малко запушена мивка, която така и не се е оттекла съвсем до сега.

Към това прибавете и един прелетен зъл драконид, озовал се в земи, където зайците са колкото небостъргачи, а жирафите са малки мишки, плюс още един острозъб вредител, който успява да се измъкне от магьосническа книга, и да развие бърз вкус към членове на парламента и военни командири (де такъв късмет при нас), плюс едно глуповато семейство змейове и техния братовчед базилиска, заради които едно будно британче ще си изяде оливъртуистовски бой с пръчки, и то просто защото повдига въпроса около самото им съществувание.

С две думи – изключително странни, забавни по леко ноарен начин истории, поглеждащи върху великите вариации на динозаврите откъм тяхната най-лоша и злокобна страна, лишена от доброволно споделяна мъдрост, копнеж за любов или каквито и да било човешки топли емоции, заменени обикновено от глад, киселящина, и още малко или много глад. Та, ако сте от почитателите на люспестите красавци – тези истории може би не са най-добрия ви избор, но ако си падате по уиърд истории, младежки, леко стиймпънк, леко абсурдистко фентъзи а-ла викториана  – то Книгата с драконите може да се окаже интересно откритие. Аз съм от последните, да се знае.

Advertisements

Войната на вещиците

Майте Каранса

158689_b194842_bkorica-uniskorp-212596-300x0

Приветствам искрено всеки не-американски фентъзиен автор, успял някак да пробие на родния ни пазар, където не-англиканската фамилия мъничко плаши, намеквайки за някаква предполагаема европейска префърцуненост. Каквато повярвайте ми в повечето случаи напълно, ама напълно липсва. Трилогията за вещиците на Майте Каранса е като силно цензуриран филм на Алмодовар отпреди някое и друго десетилетие – ода за жените, непостоянните им характери, безумните ситуации, и тук – една здравословна доза магия и ърбън модерна реалност, която предполагам ще се хареса на всички вас – фенове на Хари Потър. Защото подрастващата главна героиня Анаид е симбиозен клонинг на Хари плюс Бела плюс което се сетите рандъм спънато селяче, чиято съдба е да спаси света, защото е Избраната от великите сили на Прамайката. Което ха познайте колко много ми допада. Правилно – хич.

Историята започва в забито село някъде из Пиринеите, където едно малко сиво момиченце се запознава с Големите лоши хормони, усмъртяващата идея за първа целувка и твърде много жени тип кокошки – носачки около нея, които я пазят като зеницата на очите си, защото както казахме преди – тя е Избраната. И не го знае, даже хич не подозира. Майката на нашето нещастно протагонистче пък е изключително впечатляваща хубавица, която по наше време е еманацията на популярна дума от четири букви, напомняща елф, ама с м отпред, отличаваща се с подчертано испански (разбирай тотално куку) характер, емоционална интелигентност на 12 годишна и видимо отвращение към околния, тъй беден откъм забавления свят. Същата бива отвлечена от злите вещици – вариация на вампири в алтернативна реалност, и невръстната ѝ дъщеря е единствената, която може да я спаси, за което ще трябва да бъде скоростно светната, че е Избраната и набързо обучена да е богиня. Лесна работа. Ама не.

Анаид се оказва стандартен, тъжен и объркан тийн, вероятно емо. Като такъв прави всякакъв вид и род грешки на растежа, но учудващо никоя от простотиите ѝ не променя кой знае колко пътя на предзнаменованието. Независимо колко непохватничка, кухичка, задръстенка и откровено казано жалка е нашата Бела… ъъъ, така де, Диана на обратно, тя ще спаси света, убие злите могъщи хилядолетни вещици, събере родителите си, намери верни приятелки и даже си получи първата целувка за едно хиляда страници време. Което прави трилогията такъв многомилионен хит, какъвто е, вероятно очакващ някоя и друга екранизация.

Сега, факт е, че аз ърбъните не мога да ги дишам кой знае колко много, и трябва наистина да попадна на някой изключително добър словомайстор, за да издържа абоминацията на вмъкване на чиста магия в чиста реалност. Майте Каранса е масов автор, създала лесна за четене и възприемане история за подрастващи, говореща на техния език, вълнуваща се от техните приоритети, сбъдваща техните мечти. Чудесно книжно начало за някой нечетящ, но за момента самотен и тъжен тийн, който ще срещне истински верен приятел в лицето на вещичката Анаид, и ще си направи някои навременни заключения за заобикалящия го свят. А за такива като мен остават идеите за Ледената кралица, южноамериканските врати към отвъдното, и тихите прокълнати призраци. Което не е чак толкова малко.