Пръстенът на Александър Велики

Уилям Форсчън

67463z

По стечение на обстоятелствата поредицата за Галактическите игри на Форсчън я почнах от третата част, която ме изненада с абсолютното си читателско великолепие , съчетаващо задъхана динамика, страхотни ярки герои и гениални за жанра си идеи, които ме спечелиха с първите няколко страници. Но и началото на епичната екшън история никак не разочарова, междувселенските капиталистически разбойници, ъъъ, тъй де – бизнесмени , си организират поредната порция темпорален хазарт, използвайки за бойно поле пръстеновидна изкуствена планета, създадена от стара изгубена раса с вкус към събирането на всякаква гмеж в техния вариант на междувидов аквариум с атмосфера и природни ресурси. В жертва падат две основни племена – едните диви, но страхливи човеци, другите смели , но твърде стриктни ликантропи, борещи се за едно скромно парче пръст, едричко колкото десет планетки Земя. За техни предводители биват измъкнати от най-потайните исторически анали самите Александър Македонски и вълчоподобния хан Кубрат, като основната  цел е двамата велики пълководци да се избият взаимно, като отнесат със себе си по възможно най-зрелищен начин няколко милиона статисти. А разноликите играчи в небесата си залагат билионите със стръвта на изпаднали клиенти на едноръките бандити, гледайки сеира на риалити на много добри стероиди.

Е, не можете да очаквате кой знае каква дълбочина на повествованието, или някакви лични драми с потресаващи финали, нито пък кой знае каква развята фентъзийност. Но не е и това идеята. Целта е да се пренесем във свят с напомпан до максимум прогрес на войната, тръгваща от маризене с подострени пръчки , стигаща до епохални войни с все обсадните машини и кораби създадени от нищото. Истински трибют към военната тактика и психология, където всичко зависи от един гигантски ум, който може да вдигне и разруши империи с едно мигване на взиращите се в бъдещето очи. Великолепно забавление, ненатоварващо и развличащо по малко мъжки, но все пак задоволителен дори и за по-претенциозни читатели начин.

Гамбитът на убийците

Уилям Форсчън

Първо признавам си без бой – подлъгах се по корицата – двама полуголи мускуляги размахващи хаотично закривени остриета , гледащи се на кръв и без ясна идея за цел и причина винаги са ми привличали неотклонно окото кат’ насъщний Плейгърл за средно статистически съвременен женски хуманоид. И естествено, оказа се , че корицата няма нищо общо със съдържанието. Не, че беше лошо,де, просто ги нямаше полуголите близнаци на Конанчето. И се получи тъй, че улучих втора част от трилогия, чиито други части подозрително не ми привличат никак, ама никак вниманието. Историята е малко странна – комбинация на междупланетен сай-фай с всичките му прилежащи наизлезли от декорите на Стар Трек същества, съчетано с доста интересен икономически трилър , макар и работещ в извънземни условия, комбинирайки маркетингови, хазартни и борсови стратегии плюс доста хорър свят на безпределна нечовешка ежедневна жестокост, в който имат да оцеляват странна група от неособено положителни герои. Разни главоноги извънземни с мускули на правилните места и атрактивен език се тъпчат наравно с класически средновековни самураи, режат си взаимно гърлата с отряд върли защитници на исляма – а.к.а османски нинджи от оня вид дето вярват в десетте хиляди девственици у рая, плюс два-три милиона местни изроди, за които най-якото забавление е седмичния футбол с отрязани глави от съперническата, но не винаги, секта, или хвърляне от стометрова кула върху павиран площад в религиозен унес плюс задължителното доста изобретателно бавно побиване на кол. Фън. Агресивно, динамично, забавно, може би малко твърде мъжко, но поносимо. Интересни комбинации и смяна на сцени, странни герои и доста шашави схеми на развитие на действието. Дори сай-фая не ми дойде твърде много, което е още едно положително качество, може би оценимо само от мен. Приличен гилти плежър .