Тя

Хенри Райдър Хагард

411.200

Древностилие и леко наивистичните страхове от непознатите черни земи на далечната Африка са основната и толкова чаровна идея на авторите от края на прекрасния век, предшестващ войните и току-що вкусващ от техническия прогрес. Златни времена , ако ме питате, за литература, изкуство и музика, току – що събудили се от оковите на мрака умове създават най-впечатляващата и топла атмосфера за душевен живот, за който честичко си мечтая, макар и в леко стийм-пънк вариант.

Тя е от книгите, при които не сте съвсем сигурни какво точно се случва, но ви е доста приятно докато го наблюдавате. Една мистична атмосфера, подхванваща възприятията , частично компенсира не особено професионално от съвременна гледна точка разказаната история. А в случая става въпрос за прекрасна всевечна богиня, уморена от живота и изгубената любов, живееща в далечни гори тилилейски и чакаща преродения си любим, пристигащ под формата на аполоновски красавец с наивно любопитство и наследена мъст. Огромният потенциал на историята за съвременния читател ще се стори безкрайно неексполатиран, с преждевременен финал тип „трябваше да си предам ръкописа до днес в четири часа, но бях болен, та това ми беше готово само“, но си е съвсем обективен образец на изкуството от времето си, където въображението на четящия, неговите развихрили се атавистични страхове и подмолни желания вършат цялата работа по разгарянето на огъня на мисълта, в който книгата е с функцията само клечица кибрит.

Неразбираемо, свиващо рамене и накланящо глава в недоумение е въздействието на текста на Хагард, но оставя и необяснимото усещане, че си се докоснал до нещо извънземно красиво и необятно за възприемане, което трепти от ужас и благоговение , и те прегръща тихо през раменете в киселинна ласка, от която оживяване няма. Пътешествие през времето и човешките възможности , несъмнено за ценители на мрака.

Advertisements