Турски гамбит

Борис Акунин

Приключенията на новия ми литературен любимец Фандорин продължават, макар и не по най-предпочитания от мен начин. В Гамбитът фокусът е изместен от руския Поаро и се концентрира в терзанията  на една доволно кокошеста руска тетка – проекто-невеста, надарена с малко от малко ум , но компенсирана с късмет и приличен вид, оценяван високо сред почти сто процента мъжката окопна среда на обречени войници.  Ераст е преждевременно остарял , но все така гениален, и повече от тъгуващ по отнетия му завинаги шанс за младежко щастие. Отново тази руска мъка и обреченост тип Ана Каренина, която така сладко-горчиво те гъделичка и оставя реален, издълбан някъде в кортекса спомен, че си чел нещо наистина значимо и важно за повече от няколкото часа, които отнемат да се премине през самия текст. Не търсете прекрасен сълзлив хепи-енд или романтична справедливост, всичко е едновременно напълно достоверно и някак вълшебно нагласено, както могат само най-големите майстори на словото да си подредят собствените светове.

Самата история би трябвало да ни е безкрайно близка – все пак се отнася за собственото ни освобождение, но показано от гледната точка на благородните освободители, нещата приемат доста по-логичен блясък и става ясно и на най-позитивно слепите следовници на старите червени нрави, че всичко е просто добра политика и стремеж към световно господство, а не плод на братска дружба и дълбок библейски хуманизъм. Българите , до колкото ни има във версията на Акунин, сме пушечно месо, което сумти тъжно при вида на поредните завоеватели. Разбира се, че това е едностранчива и субективно некоректна гледна точка на автор на измислени истории, но е толкова неоспорима, че чак боли. Въпреки това цялото действие е изместено в такъв мащаб и размах, че не действа обиждащо или високомерно, а просто динамично и запленяващо като цялостно усещане от наистина добра книга.

Филмът на Джайник Файзиев е също изключителен – пример за много доброто гледаемо руско кино от типа на Обитаемия остров и Сибирския бръснар, което бие с подсичащ кокалчетата братушкин замах и най-агресивните хамерикански мултимилионни екшънести недоразумения. Разбира се, Фандорин от филма няма нищо общо с образа на Акунин – няма го детското лице,  залиняло след сблъсъка със световната смърт, липсват и сините очи видели твърде много ужас, няма го изражението на безкрайна проницателност извън физичните ограничения, пропито с непреодолимото усещане за приближаващите дни на тегоба . За да усетите истински Ераст, ви трябват книгите на Акунин. И търсещ ум , искащ да бъде предизвикан и увлечен дори от теми, за които сте смятали, че няма как да са ви интересни и след милион години. Има как, уверявам ви, има много как.