Цилиндърът на магьосника

Туве Янсон

Аз съм от рожденничките в края на август, което знаете е много особено време от годината през по-голямата част от живота ви – хем е още лято, хем е в края си, хем след някоя и друга седмица се почва училището, или официално свършва сезонът на отпуските, според това на колко години сте, и е едно горчиво-сладко очакването на онзи прекрасен ден, когато обикновено се зариваш под купчина подаръци и гигантска торта, и цялото внимание и обич са само, само за теб. Е, това е идеята, не действителността. С годините този ден става все по- самотен и специален само за рожденника, който ако не се погрижи за това нещо да му се случи във времето на първите пожълтели листа, друг няма да е до него да позаглуши тъжното шептене на настъпващата есенна меланхолия. А за четящите хора най-доброто спасение от осъзнаването на брояча на дните си остава книгата. Ето едно приказно предложение за събратята и сестрите ми, които имат странния шанс да са странали пленници на живота си в края на август.

С муминтролите като малка така и не се разбрах, разказвала съм. Трябваха ми повече от три десетилетия, за да разбера какво ми говорят и на какво във мен говорят. И ето ме в тихата гора, в прекрасното скандинавско лято, когато непрекъснато разширяващото се с всякакви пришълци от практически непроизносими като имена видове, освен за навикналите на северно шушкане, муминско семейство прекарва своя слънчев сезон заедно в приключения, спокойни вечери, прелестни излети, пътешествия и онова специално време, което идва само пред огъня, когато до теб са всички, които обичаш. А ако някой го няма, то мисълта за него е току до теб, превръщайки копнежа, почти непоносим за преглъщане, в очакване, което поне си има почти ясен край.

Топлотата и уюта от всяка хюга дума на Туве превземат всички сетива на читателя, връщат го в детството, в моментите на безкрайното хайманосване из села или градове, преоткривайки отдавна забравени от възрастните местенца, където винаги чакат ако не чудеса и невероятности, то поне някоя достатъчно дълбока локва с попови лъжички или странна пещера, пълна с вълнуващи боклуци, които да активират въображението на всяко себеуважаващо се дете, дето може да прекара целия си живот на сладолед, мекици и палачинки, ако някой го попита, де. Дали ще се появи в пейзажа зъл магьосник, който може да бъде разтопен вътрешно само от мъничко доброта, или ще дойде от нищото злокобна ледена сила, която просто иска да има нещичко само свое, а може би ще се озовете на остров със странни и опасни същества, които просто дирят смисъл в живота си – мумините са тук и ще ви разкажат за своето най-вълнуващо лято, и ще изслушат как е било и вашето, и то с интерес.

Защото приключенията на горещите дни и топлите нощи трябва да се разказват, обсъждат и спомнят, особено когато са в края си, току пред полите на леко чумерещата се есен и вечно навъсената зима, дето не ги разбират съвсем тия неща какво е да ровиш с пръчка в селския вир, докато си потопил крака в разхлаждащата вода, или да си висиш по маймунски от недостроена катерушка, зяпайки цветовете на небето по залез, мълчейки заедно с най-добрите си приятели, или с гуреливи очи и несъбуден ум да крадеш изкусно неизстинали ароматни палачинки с ягодово сладко или мекички със сирене от големите сутрешни купи на лятната закуска. Муминтролите обаче съвсем ги разбират тия неща, спомнете си ги заедно, и се завийте добре, че идват дните за разказване на истории.

Advertisements

Мемоарите на татко Мумин

154386_b

Това мумините са прекрасни същества – странни, едно с друго не си приличат, а всъщност са си едно добре функциониращо семейство от ексцентрици с мили сърца, и огромна слабост към кафето, кашата и палачинките, консумирани в уютен дом, пред камината, разказвайки си невероятни истории за навярно неслучили се времена. Мой тип „хора“, ако и това понятие тук да трябва да се възприеме доста широко, откъдето и да ги погледнеш; и съвършени хюга обекти, а какво е хюга ще ви разкажа някой друг път, но и то е много, много хубаво. Една красива, незлоблива карикатура на общество така далечно от балканския ни натюрел, и все пак близко до чисто човешката ни страна на умерено социални и предпочитащи топлите удоволствия умни животни, ако естествено сме положили някаква усилия да развием тази си страна, нали.

Можете да възприемете историите на Туве като обикновени приказки, но ако наистина ви се чете нежна философска литература за недостатъците на човешката душевност и тяхното наистина непреодолимо очарование, тиха незлобливост и практическа ненараняемост в проявлението си, както и за постижимата неопетнимост от пошлостта на страха и низостта на липсата на какъвто и да е вариант на душевност; то светът на мумините е вашето специално място. Можете да медитирате в гората, да съзерцавате потока, да броите морските вълни, но винаги с чаша топло, силно кафе и няколко филии с мармалад, ако случайно някъде мине нечие ръмжащо от глад стомахче, чийто приятелски настроен носител би могъл да ви разкаже най-добрата история за деня. Защото уютът се случва първо в думите, и след това навсякъде другаде около нас.

Самата история на мемоарите на татко Мумин започва с най-яркия хорър момент в живота на всяка обвързана жена, а именно мъжът ѝ е болен от изключително не-опасната форма на сополива настинка, която както знаем е способна да извади и най-добре скрития претендент за титлата Супер мърморан на годината и от най-големия ни домашен мъжага. Мама Муминка предчувства разрязаващата е буря от необосновани искания, тръшкане и хленчене, които се задават на хоризонта с всеки напиращ сопол, и дава идеята прекрасният татко Мумин да вземе да напише мемоарите на своя така красив, вълнуващ и изпъстрен с приключения живот. Гордият егоцентрик муминтрол няма как да откаже на това предложение за щедро разпусната логорея, и се понасяме на вълните на една никак не-тъжна, и съвсем драматична (добре де, съвсем комична си е, но не му казвайте на горкия Мумин) легенда за изоставени мумински принцове, зловещи сиропиталища, боядисано само в кафяво, голямоноса хемулка, любопитни мюмли, изпълнени с копнеж хатифнати и почитателите на тихи игри, но вечно хапещи клекохапи. Има и призраци, крале, бури и огромни същества, които все искат да седнат върху татко Мумин.

Можете да прочетете Мемоарите като една изключително забавна история за израстването, пътешествията, отговорностите и обичайните щуротии на хлапетата в безгрижието на лятното детство. Със сигурност ще се идентифицирате като някой от образите, и ще познаете там и своите приятели, близки и въобще всички важни по хубав начин същества в живота ви. И ще разберете малко от северното спокойствие, което не бива да се бърка с липса на приключенски дух или несъществуващ механизъм за мечти и копнежи. Всичко е в едно великолепно равновесие на духа, постигнато по силата на споделената топлота, разбирането към нуждата от лично пространство на другия и вътрешното равновесие на уютното щастие. Това е хюга. И е мястото, където живеят душите. Туве ги е разбирала тези неща.

 

Невидимото дете

Туве Янсон

mid_1

Ще направя едно страшно признание – не помня дали някога съм чела Туве Янсон преди. Сигурно се е случвало, може даже да е било от някой от списъците за лятно четене, които аз изпълвах и преизпълвах с детски плам да погълна възможно най-много истории за максимално кратко време, и да порасна, да порасна… Защото винаги съм в била в плен на онова тъжно объркване, че само възрастните могат да бъдат щастливи. Ех, ако само знаех, че чистото щастие е било едно лято, пълно с книжки и синьо небе. Но за Туве да ви разкажа.

Оказа се, че странната творческа финландка с противоречив личен живот, е поредното доказателство за вездесъщото правило, че там някъде на север се раждат най-красивите умове, таящи в гънките си мъдрост от самата майка Нощ. Един приказен свят, населен с непознато и страшно, и много близко и топло. Истинските вътрешни азове на една група приятели, се събират в компанията на муминтроли, филифьонки, мюмли и още куп странно звучащи наименования на уникални и чисти характери, живеещи отделените им дни на този свят по най-топлия и умерен в добротата си начин, който вероятно е технически възможен.

Една малка колекция от приказки , а всъщност чисти притчи, но не библейски, или букайски, или да не дава никое живо или мъртво божество – коелювски, ами от онези велики истории, които трябва да се нашепват на малките наследници, вдъхвайки си взаимно надежда, че утрешният ден пази в себе си едни по-смислени и неизлишни хора от настоящите. За страхуващите се от преломната съдба, опитващи да запазят своя малък свят под формата на безмислени вещи; за вечно мечтаещите промяна и приключения, но неспособни да оценят мекотата на погледа на най-близките, завиващи ги в студената нощ с нежност и топла усмивка; за търсещите самотата и времето насаме, но не виждащи как капките социалност само подслаждат чашата какао пред камината на усамотението на интровертността. За финските души, и фините души, които се срещат рядко, но все пак се срещат и по нашите твърде ниски в земността си ширини.

С Туве започваме едно приключение, в което ще търся въпросите на планината от отговори, които съм събрала под съкровището си от размисли и себеанализ. Защото понякога само едно 42 не решава всичко в тази малка вселена, а се нуждаем и от един мумин да казва на вътрешните ни дракони, че ще ни изчака да пораснем, за да го обикнем и заедно ще ходим на плажа; от една мюмла, която ще ни разказва страшни истории, и ще ни кара да забравяме страховете си в предизвикателен смях, и поне един тутоон, който ще смущава моментите на рафинирана самота с есенция гръм и екстровертен трясък. Всичко е в баланса на душата, и в смелостта да вземем това, което искаме, и да поемем отговорността от решението си, и да не се страхуваме от нещата около и вътре в нас. Прекрасни житейски уроци, галещи те нежно по косата и гушващи те с мека муцунка, полегнали удобно върху въртопа от съмнения и недоволства, усмирявайки го до една усмивка. Ех, Туве, дали само сред неописуем студ се раждат най-топлите сърца…