1001 книги, които трябва да прочетете преди да ритнете камбанката с финес

Продължаваме преброяването на наистина добрите – не са за изпускане – книги на живота ви. Стигнахме до началото на 18 век, където ни остави Суифт със саркастична усмивка и лек тремор в ъгълчето на окото, полу – плачещо, полу – засмяно за живота и безмислието му. Компания на Суифт правят следните даровити, забавни и ориентирани към красотата на словото автори:

45965

Джоузеф Андрюс и Том Джоунс на Хенри Филдинг – втората се намира сравнително лесно из кашоните и библиотеките, реалистична вариация на Дикенсовите меланхолии, но с леко по-светъл поглед и по-разбираема усмивка към преломните моменти на живота.

Памела и Клариса на Самюъл Ричардсън – романите за добротелта ТМ, едни от най-известните книги в англоговорящата част на света, неясно защо напълно непознати в страната ни, но винаги присъстващи във всевъзможни класации, особено за заглавията, до които трябва да се докоснете някъде в ранна детска възраст, за да пораснете не толкова противни и цинични възрастни.

110088 1348614973_priklyucheniyata-na-roderik-randm-tobayas-smolet_-1987

Перегрин Пикъл и Хъмфри Клинкъл на Тобаяс Смолет – а според мен и Родерик Рандъм трябва да е в купчината – намират се на старо из кашоните или библиотеките, не са дигитализирани все още, макар че би трябвало поради високата им четивност и чисто естетическо забавление от наблюдението на почти странно скупчилите се неволи и неведоми приключения връз главите на обичайно бедни и обикновени хорица, приемащи живота с гордо вдигната глава и усмивка.

Приключенията на Арабела или Женският Кихот на Шарлот Ленъкс – не е преведена, макар че нещастията на една млада дама би трябвало да впечатляват също толкова драматично, колкото и същите на обичайните жертви от другия пол, въпреки любезния навик на авторите от тези години да не подлагат обичайно героините си на твърде много драматични обрати.

656_max

Кандид на Волтер – на разположение в Читанката, очаквайте скоро ревю за нея, великолепна е, без никакви претенции и сложни думоформи, които да ви напомнят за скучния час по европейска литература някъде в средното училище.

Раселас – принцът на Абисиния на Самюъл Джонсън – не може да се намери на български, но историята е страхотна –  за разглезен принц хвърлен насред истинския живот, който мистификационно все някак се оправя и оцелява , благословен от синята си кръв.

74205

Жули и Емили на Жан-Жак Русо – по-скоро философско изледване над добротелта в Русо – стил, отговор на английската добродетел на Ричардсън . Сред 1001-те заглавия присъстват и неговите Изповеди и Диалози. За почитателите се намират и на български, за мен лично според бледата ми оценка все още не съм дорасла до момента да харесам и Русо, тъй както се влюбих във Волтер.

4532_max

Викарият от Уейкфилд от Оливър Голдсмит – преведена и на разположение в Читанката, сантиментална, но поучителна история, с хумор и реализъм,със в крайна сметка по-скоро позитивизъм към пасторала и емоционалността на английските крави от човешки и животински тип. Ще я опитам на вкус скоро .

santimentalno-pyteshestvie-iz-francia-i-italia

Тристрам Шанди и Сантиментално пътешествие на Лорънс Стърн – втората е преведена скоро на български и може да бъде спокойно намерена, изключително ситилистично особен писател, с богати повестования, леко смахнати герои и доволно количество ирония към съдбата. Няма да пропусна определено.

Чувствителния мъж на Хенри Макензи – непреведена на български, но според подборката напомняща на сантиментализма на Стърновите пътешествия и интересните герои на Голдсмит.

Евелина и Камила на Фани Бърни – отново непреведена на български, но смятана за родоначалничка на женското писателско движение на Остин и Бронте, така че просто задължителна за феминистките с добър литературен вкус, разглеждащи тегобите на женския вид като възможно най-достоверни, само описани от първо лице от някой с правилната комбинация от хромозоми.

ggs

Германските автори и техните виждания относно благонравието и нещастията , обичайно ходещи ръка за ръка, са отсрамени доволно с Гьотевите Страдания на младия Вертер и Вилхелм Майстер – години на учение. Макар аз лично да познавам Гьоте само като велик поет, се оказва и изключително талантлив и драматичен белетрист, с който ще направя опит да се пре-запозная до края на годината.

107828 1075

И за финал си оставяме Монахинята и Фаталистът Жак на Дени Дидро – въпреки че  и аз го свързвам само с голия задник на Венсан Касел в Безбожникът, всъщност Дидро с неговата скандална и освободена проза заслужава вниманието на съвременните читатели. За щастие лесно се намира по антикварните щандове, и си заслужава парите – философия, атеизъм и видимо погазване на обичайните морални норми, съчетани с неподражаемата френска ирония към света. Никак не е за изпускане.

Нравите се освобождават, и мръсниците хващат перата, за да опишат коварните си планове за съблазняване и опорочаване така, че да не си сигурен коя точно страна в естетския спор за нравите е хубаво да одобряваш гласно. За новата вълна – в следващия ми материал, посветен на самата мен и Коледния дух.

1001 книги , които трябва да прочетете преди да гушнете букетчето

Започвам поредица от материали посветени на прекрасния ми коледен подарък , подтикващ ме да си направя още една библиотека и да намеря бърз начин за адско забогатяване, което ще ми позволи да чета 24/7, без да се занимавам с някакви посредствени неща като да работя за хляба и маслото си.
Как се избират кои книги да се включат в такава подборка?
Разбира се, всичко е субективно. Разни професори , доценти и доктори по световна литература се събират на купчинка и решават кои автори и книги са истинските крайпътни камъни и бенчмарки за писаното слово. И не винаги грешат.

48792z 48793z

Всичко започва с шедьоврите преди 1800 година с 1001 нощ. Да, всеки себеуважаващ се читател трябва да се запознае с приказките за пораснали на Шехерезада, но не сладникавите орязани детски измишльотини, а истинските екзотични, магически и чувствени истории за непознатия изток. Ето ти идея за личен подарък на романтичен празник към любимата, която предпочита книги пред сандалки от мола. Мда, има ни още такива.

Следват абсолютно непознатите азиатските легенди за Принцеса Кагуя, Генджи, Трите царства, Разбойниците от блатата и Пътуването на маймуната на Запад. Не липсва и полъх от древен Рим с Метаморфозите на Апулей. Странно, но Омир и Овидий не присъстват. Толкова за далновидността и образоваността на подборката.

63640z

Идва времето на класическите иберийски рицарски романи от 15-16 век за Тирант Белия , Селестина, Амадис от Галия, Лазарило де Тормес, Лусиад – безкрайно непознати на българския читател, и най-вероятно интересни само от чисто изследователска и ценителска гледна точка. Естествено Сервантес е тук с вечния си Дон Кихот, и за мен лично непозната Пътуванията на Персил и Сигизмунда. Вероятно си заслужава едно повторно разглеждане на най-добрия анти-рицарски роман в историята, с един по-циничен и пораснал жизнеутвърждаващ поглед на образованата възраст.

58472z

Тук по времеви принцип срещаме и едно съвсем познато заглавие – Гаргантюа и Пантагрюел на Рабле , което смятам да прочета отново през тази година, поради тоталната липса на спомен от ученическите години, когато имам някакви мътни усещания, че даже съм била изпитвана по темата. Хумор и риторика, в приключенски ритъм и философски намигания – няма как зрялото ми аз да устои. А какво е разбирало преди двадесет плюс години по темата? Съвсем нищичко. Толкова и за адекватността на българската образователна система.

Разбира се, идват си на мястото и елизабетинските романи като Томас Наш и неговия Unfotunate traveller и Томас Делойни и Thomas of Reading, отново напълно непознати в България, освен за литературни експерти. Чосър не е тук, нито Глориана. Поредна странност, за която обяснение нямам, освен може би че същите са били част от някое друго съперничащо издание на подборката.

picture_1190

Приятно се изненадвам от присъствието на наскоро издадената от Изток Запад Приключенията на Симплицисимус на Ханс фон Гримелсхаузен – история за жестокостите от трийсет годишната война през 17 век, времена на убийства, битки, глад , кражби и насилия през очите на едно дете в почти приказно-ноарен сетинг. Почти съм убедена, че това ще е следващата книга за библиотеката ми.

За войната , но в новите земи на Америка пък разказва друга книга, оказва се позната за българския читател от старите поредици, както ме светна Шанара – под името Истинската история за завладяването на Нова Испания на Бернал Диаз дел Кастильо,  за покоряването на земите на ацтеките от истинските господари на света – белите дяволи от Европа.

Романтизмът идва с дамите – авторки на красиви любовни истории с много перипетии, трагични главни героини и пърхащи в корема вълнения – Принцесата на Клев от Мари-Мадлен Пош де Лаверн, Оруноко на Апра Бен и Love in excess на Елиза Хейуд. Не ги търсете на наш език, няма ги.

picture_1223  122810z

Неусетно стигнахме до още едно познато име – а именно Даниел Дефо и неговите великолепни Робинзон Крузо и Мол Фландърс, които познаваме по-скоро от безчет екранизации, отколкото от хартиените им варианти, следван по петите от Джонатан Суифт и неговите Пътешествията на Гъливер , Скромно предложение и Мемоарите на Мартиний Скриблерий. Със Суифт навлизаме в серията романи от 18 век, описващи трагикомично реализма на епохата, с много самоирония и гротесков цинизъм към тесногръдието, жестокостта и незначителността на съвременниците си. Познати и непознати тук се нареждат автори, които смятам да издиря и изчета внимателно, повечето включени в отдавна забравената класическа поредица на родителите ни – сещате се – еднакви тъмни корици, мътни илюстрации, но великолепни текстове. За тях и други такива повече в следващия ми материал по темата, която интересува основно мен 🙂