Трудно е да бъдеш бог

Аркадий и Борис Стругацки

Trudno_e_da_budesh_bog

Май намерих моята единствена , близка до вкус, мироглед и мечта книга на братя Стругацки . Разбира се , че ще става дума за богоподобието и човещината като фикс идея, издигната над обичайната скотщина и еднолична посредственост. Книга за мизантропията и човеколюбието в една технологично и исторически възвишена душа. Текст за силата на почти супер героя, надарен с векове технически и емоционален напредък, който трябва да спасява стадо кални овце , мрещи да си извадят очите с цял арсенал от средновековни оръжия. Идеята за бога като човек от друго време и свят, толкова въздигнат над обичайната паплач, че заравя иначе изцяло емпатичната си душа под тонове от презрителната омраза на победителя, в несъстоял се поради неравновесие на силите двубой.

Руски учен , въплътил се в псевдо – средновековен град на планета, валяща се в кървавата пот и кална урина на феодалното фентъзийно общество. Клоака на съществуванието, пълен морален и физически погром на душите, като купчина екскременти, от които някой ден ще изхвръкне приказна пеперуда. Е, в повечето случаи излизат гигантски конски мухи. Които едва се въздържаш да не смачкаш със замах. Какво , ако сте надарени със силата да унищожите цяла планета хуманоиди от тъмните векове, но почтеността не ви позволява дори да промените една времева линия като хората? Какво, ако обектите за спасение заслужават да бъдат смлени на жива кайма, а не одарени с богатството на мисълта и фантазията? Преди се чудех защо нямам някоя свръх сила, като огнен поглед и заледяващ глас, или такова по-шантаво неестествено. Вече знам защо. Ще бъда твърде деструктивен бог, който ще заличава градове с едно мигване на окото. Защото трудно е да бъдеш добър бог – обектите на богуване не си заслужават. Никога. Чудя се кога ли от небето ще се спусне гигантска пета и ще ни разтрие на ситна кървава прах. Въпрос на време е.

Книгата е великолепна. Смущаваща. Уморяваща добрите намерения. Разкриваща мислите ми, съкровените. Намираща толкова ужасно много логични отговори на иначе неразрешими метафизични закони. Защо ни се продължава да се дава шанс за съществуваме, след като сме все така ужасни?  Защо боговете не ни помагат , а ни наказват непрекъснато за незапомнени грехове? Защо не се променим масово чрез инертен облак заразна доброта? Колко божествено просто е, само да знаете…