Капитан Фракас

Теофил Готие

1350924683_kapitan-frakas-teofil-gotie_-1968

Изключително приятен рицарски – романтичен роман, макар и не с чак толкова откачено диви ентусиасти за главни герои като тези на Зевако, и без обичайната вербално – мистфикационна вакханлия на думите на Готие. Все пак четивото е силно симпатична алюзия на стандартна комично-драматична-любовна пиеса, поднесена с огромна доза самоирония и лек хумор, със все благородния младеж, влюбен чисто и непорочно в красива мистична девойка, привлекателния зъл благородник, изпитващ нечестиви пориви, както и задължителния отбор добри и честни приятели, както и преживял катарзис, ама не по пеевски,  бивш лошковец. Има ги странните образи, абсурдистките сцени и голите гърди, посрещащи вражи оръжия.  Много непретенциозен и лесно четивен текст за подрастващи и роматици , направо изискано лятно четиво за литературни ценители.

Advertisements

Фантастични новели

Теофил Готие

fantnov2

Красивият език в ръцете на опитен преводач създава цяла симфония от образи, особено когато вдъхновяващият автор е символ на френско изящество като Теофил Готие. Изключително пищни описания на разхитителни празненства, разкошни одеяния, красавици несравними с нищо видяно под слънцето – съвсем чист, натуралистичен хедонизъм и преклонение през красивото без мръсна пошлост и съвременна простотия. Естетски поглед върху отминали времена, легенди и приказни създания рисува с гигантска четка пред очите ни и оставя бездиханни съществата в онова състояние, в което извличат по-чувствителните хамерикански туристи след първото им съприкосновение с Лувъра. Културен шок или нещо подобно, поправете ме вътрешно, ако греша. Така и световете на Готие ни запращат отвъд спомените ни, на красив помпадурски диван, облегнати меланхолично на абаносови прозорци, мечтаещи и дишащи красота, по-нужна от въздуха. Не можете да направите сравнение между онези богати и изящни ценители на красота и днешните поклонници на разпищолени форми из слабо осветени чалга – дупки. В различни вселени са.

Готие предвожда парад изпълнен с призраци, вампири, месмеристи, древни индийски шамани, древно римски заклинатели и до болка красиви обитатели – примери на една епоха забравена във всяка наша клетка. Всяка дума е упойващ сън, от който връщането в реалността е повече от жестока присъда, а последната страница води повече горчиви въздишки и от раздялата с първа любов. Не ми достигат думите и мислите да опиша изтънчения наркотик на словата на Теофил, който те пристрастява дори след десетина странички време, оставящ те виещо абстинентен след всяка точка. Рядко попадам на толкова красиви текстове, импониращи на поне дузина от вътрешните ми егоцентърчета, скрили се на сушинка от потопа навън. А ми се ще да се удавя в още и още Готие. Представям си силата на текстовете на френски… твърде, твърде много дори за обръгналото ми кисело мозъче ще дойде.