Творение в черно

Маргьорит Юрсенар

Още една особено – далечно – топла книга на Юрсенар, повече философски труд, отколкото романистки опит, но отново трудно преглъщаема и неправилно оценима все още на моята възраст. Религиозните размисли за времена преди просветлението , когато небесата на мисълта са се давели от тъмните облаци на глупавата сляпа вяра в човекообслужваща религия, ми идват малко в повече, но пък са незаменим източник на исторически достоверни факти колко простотии може да роди обременения с гъсто наблъскани, целящи абсолютна липса на собствена воля постулати , повече с политически, отколкото със верски смисъл, човешки мозък, част от проклето стадо вакли овчици, които напълно несантиментално биват разчленявани или изгаряни, (както се прави със всяко обичайно ядливо животно междувпрочем, освен ако не сте от добрите защитници на фауната, сред които не се числя напълно, но почти). Черното творение е живота на неосъществен алхимик и лекар насред поредната вълна на непрощаващата чумна епидемия , с действия и мисли, по-скоро вменени на отявлен антихуманист, отколкото на идеен реформатор, предаден по мрачен, детайлен и студено-наблюдателен метод на сурова богиня наглеждаща леко строго и неудовлетворено поредната си издънка от човешки тип. Меланхолната отчаяна атмосфера на мътната Белгия ,тъмната Германия и заблудената Франция са потискащ и тъжноват сетинг, в който главният герой се дави и загива душевно и физическо сред поле от пошлост и тъпота. Паралелите със собствения ми живот са неизбежни. А не обичам точно тази истина от живота ми да се натрапва от страниците на еклектична философка. Но предполагам, ще се хареса на любителите на стария стил и класическото изящество на малко тежките, но достолепни изречения на истински ерудирани автори като Юрсенар. За който се чуди – корицата е прочутата Дюрерова Меланхолия, една от най-красивите и потискащи картини евър. Направо си е постижение за соц книгоиздаването, въпреки странното мащабиране.