Тарнсмен на Гор

Джон Норман

ELFI-FBS-009X

Представете си фентъзи поредица от над тридесет книги, започнали своя книжен път през 70-те години, и продължаващи кротко и досега с почти равномерна ежегодна скорост; развиващи паралелна вселена, криеща се зад дупето на Слънцето през цялото време, приютила в едно общество свръх технологии и героичност, робско-общински строй и праисторическа флора и фауна, смели силни мъже и горди красиви жени. И вече сте на Гор – светът на Джон Норман, духовен брат на Бъроуз,  Луис, Муркок и Уелс – претворители на мечтите на едно цяло поколение, отправило взор към звездите, преди да преклони вратле под игото на таблета и смартфона.

Преди години едно амбициозно българско издателство с много приятна издателска политика и подчертан уклон към фен-фик намесата в преводите на знакови фентъзи текстове, заявява желанието си да представи на българските читатели цялата Гор-ска поредица, но спира на първата книга поради вероятно технически, икономически и може би законови причини. Така че пред вас се разтваря само едно малко прозорче към приключенския свят , в който и Майкъл Кейн, и Джон Картър, и всеки литературен авантюрист, прекосяващ космоса в консерва, ще намери своето място, истинска любов и поне един херкулесовски подвиг за преборване. И ако сте фенове на класическия сай-фай с приключенски туист – няма как да се откажете и от това невероятно заглавие.

Сега, ще прочетете на много места, че в поредицата има твърде много еротика. Не знам за следващите заглавия, но в тази книга – единствена засега на български – няма абсолютно никаква. Да, има някаква анти-феминистична нотка – жените ги връзват на летящите птици, за да не им знае много устата, на пленничките и робините се гледа като на многофункционални почистващи и задоволяващи желанията животни, и въобще – кофти е малко като идея, но за човек , обръгнал на касапницата на Мартин, може само да му се изкриви леко горната устничка в момент на презрение за това какво точно ги е притеснявало предното поколение, че са се цупкали на твърде мъжката гледна точка на Норман. Нищо смущаващо няма, не и тук, а ако има в оригинала – то тук е достойно цензурирано и пригодено съвсем като за подрастващи от новото време.

За качеството на превода аз лично не мога да кажа нищо лошо – не забелязах нито един грозен момент, или тромав, или неадекватен за качествата на историята, което не значи , че не е евентуално творчески или понапаснат. Резултатът за мен е повече от задоволителен и не ме извади от историята дори за момент, но разбира се – не сравнявам в момента с оригинала. Фабулата е познатата – земен учен по случайност открива , че баща му е почти вечен извънземен, който го прибира с космическа совалка в един напълно приключенско-фентъзиен свят на градове – държави, за които най-голямата ценност са родовите камъни – символ на могъщество и цялост. Нашето момче се оказва схватливо и адаптивно, и точно него го пращат да върне откраднатия родов камък на бащиния му град с един доста кървав и суициден план, но земното мислене на интелектуалеца се намесва, и спасява няколко девици, създава приятели и оставя редичка от трупове, докато се опитва да въведе някаква форма на земна демокрация, и равенство и братство между дивашките народи. Познато? Класическо.

Гор е всичко, за което можете да мечтаете, ако сте сред почитателите на авторите, действащи в първата половина на миналия век, преди ерата на консумацията, технологиите и твърде достъпните физически контакти без смисъл. Битки с умели войни и зловещи чудовища, предателства, хитрости, но и искрено приятелство от неочаквани места. Цял един нов свят за опознаване и завоюване, и една огромна тайна на боговете- техномагове, които могат да те изпепелят или пренесат през еони и парсеки с едно кимване. Една формула, която не може да ме остави равнодушна , и се надявам, че някой ден интересът към подобни истории може някак някъде да се възроди – аз ще съм в началото на хорото вееща байряка да четем смело и безразсъдно за истинските герои , изпълващи смисъла на думата , а не подиграващи се с него.

Advertisements