Тамзин

Питър Бийгъл

Разочароваща книжка – сякаш писана от 13 годишна кифла за друга 13 годишна кифла. Всъщност горе -долу това е идеята, но Бийгъл се е явно справил толкова добре с работата си, че издразни магически силно де що имам критическо синопсче. Скучна епопея за хамериканска тийнка с проблеми и ужасно скучен живот, който уверявам ви не става по-интересен дори след появата на обичайно разведряващите редовото ежедневие на нормалните хора призраци и английски магични същества в дома и. Скучно начало на живота на кифлата в Америка, оплакване на тъжния и самотен живот и разделени родители, скучно преместване в Англия и започване на още по-скучен живот в някаква забравена от Бога ферма из уж пасторалните английски полета, пак оплакване от трудния хлапашки живот, после идват разни скучни призраци, скучни вълшебни същества с отчайващо скучни проблеми и дилеми, и въобще цялата атмосфера е толкова скучна и елементарна , че не успях да намеря сили да завърша историята. По темпо ми напомни страшно много на Изабел на Кай – друго мое силно разочароващо попадение тази година . Даже котките, на които много разчитах да разведрят обстановката, се оказаха трудно скучни същества. Стилът е далече от каквото и да е особено качествено творение, така че и той не помага на за мен отчайващата отвсякъде история. Истина си е, че по принцип не харесвам фабулата на магични същества врязващи се в ежедневието ни, но има и доста добри попадения  в тази възневидявана от моа, но за съжаление масово използвана фентъзийна посока напоследък, като псевдо-артурианския Фионавар на Кай или атлантидските излияния в Децата на Просперо на Джан Сийгъл. Сериозно се надявам Еднорогът да е по-читав, иначе май ще се окажа сериозен анти-бийгъловист.