Тамастара

Танит Ли

tamastara

Индия – чужда планета, ад на земята, кошмар наяве. Цветове и воня; мизерия и тъга, но и попресилено весели песни и танци, изтичащи през изкуствената реалност на Боливуд. Древни истории отпреди създаването на света се сблъскват с технологичната реалност, и плодът от тези противоестествени отношения е съновидение от далечен живот, съвсем не човешки. Или поне така изглежда отстрани.

Танит Ли ни отвежда в свят, наприличващ на нашия, но и толкова странно далечен от ежедневието ни, че е лесно да го определим като фантасмагория. Но което за някои е сън, от който лесно можем да се разбудим с минимално усилие на волята, за други това е поредния сив ден, който дори и с леко затъпено острие, танцуващо по вените, трудно може да бъде осмислен. Кармата е владетел на една цяла нация от тъмни във всеки един смисъл субекти; животът е с толкова малка ценност, че смъртта го задминава като стойност за всяка от обречените души, населяващи алтернативната реалмия, а чудесата понякога се състоят в това, да имаш нормално съществувание на бял човек. Но където плътността между измеренията е най-тънка, се раждат абоминациите, странностите и страховете. И цели седем нощи ще ги изпитаме всичките, под вещото наблюдение на принцесата – магьосница на словото, непрежалимата от всеки с пееща душа – Танит Ли.

Една нощ прекарваме в обятията на змиехората и техните подземни обитания, където боговете продължават да водят вечните си битки между доброто и злото, а етиката и моралът се изковават все още като понятия, приложими естествено само за непридобилите надчовешки статус. Втора нощ ни отвежда в джунглата на дивите тигри – човекоядци, инспирирани от Киплинг и Блейк, но всъщност стоящи отвътре дори и на най-белите им ловци, поставящи границата между хищник и плячка твърде много встрани, за да бъде видима или разбираема. Трета нощ ни заварва над мистериозно погубен гениален автор с обсесия към слоновата кост, където омърлушено откриваме, че слабостите ни преследват през толкова много прераждания, напълно загубили първоначалната си страст и сила, видоизменени в срам и тихичка себеомраза.

Кармата на неродените деца заема отделен сън, където всеки живее и умира заедно с любовта на живота си, която най-лесно бива открита зад зениците на образа в огледалото, а една нощ под звездите в необитаемите селения на богинята – луна и навреме отправената молитва за чуждото щастие, често донася достатъчно благотворение и на пожелаващия, колкото и на пожелания. Боливуд ражда звезди, които подобно на най-елегантния убиец в литературата Грьонуи се превръщат в храна за обичащите ги, както и смисъл, цел, бог и мъка за няколко прераждания поред. А някога, с помощта на великодушните технологии, ще можем да сънуваме себе си, в онова далечно време, което е виновно за главоболието, болките в костите или неразположението в особено мрачни дни, защото всичко от днес е просто сянка и ехо на отдавна забравеното вчера.

Приказка, сън, мечта или предупреждение към нещо в нас, което не познаваме – прозата на Танит Ли е моят личен подарък от провидението, или съдбата, или съвпаденческите алгоритми, ако щете, но резултатът е един – лечение на всяка недоизказана тъга, успокоение на всяка дразнеща изпусната невъзможност, балсам за мъката, която дори още не се е родила, както трябва. Въобще, Ли за мен е нещо лично, литературна религия, за която ви споделям, но не моля да вярвате в нея. А ако вземете да повярвате – ще вдишате едно утро в повече на следващия ден. Всяка мисъл има смисъл, както твърди Белослава.