Таласъмия

Великолепните сборници на Таласъмия са наистина новаторска идея – те обединяват резултатите от ежегоден конкурс на определена тема, винаги свързана с българските легенди и митология, подредени с голямо усърдие, за да се запази твърдо свързващата всички произведения идейна основа. Отличават се с една ярко проявена обща черта – буквално зашеметяваща творческа красота на идеи и изказ, които би трябвало да се наградят по доста по – забележителен начин от настоящия, но както винаги финансовите ограничения си казват думата. Все пак усилията на организаторите от Уибробия заслужават напълно искрена похвала.

Не знам колко общо сборника има – досега съм чела три, престои ми четвъртия. Няма да определям кой е най-добрия – всяка година има прекрасни творци, и познати, и непознати, които правят чудеса и ме карат да се чувствам някак горда, че точно българската митология най-накрая намери свой съвременен израз.

Като бях малко имах една любима детска книжка с приказки за юди и самодиви. Любима ми беше, защото беше различна, много по-различна от всички останали книги, които имах, а те бяха стотици. Просто историите нямаха свой аналог и бяха някак мои, някак по-близки от обичайните Снежанки, Пепеляшки и Червени шапчици. Като пораснах исках да прочета нещо ново на тази тема, нещо като за по-големи (макар и образно казано, защото след като си търся книги с приказки, значи не съм пораснала особено много ). Издателство Квазар ми даде тази възможност. В интерес на истината не съм сигурна дали те са все още издаделството на Таласъмия, но те са първите, които прегърнаха идеята, за което заслужават само адмирации.

След любовта ми от пръв поглед в новата българска фантастична литература последваха и други мои сборнико-покупателни вълни, които резултатират в една прекрасна колекция на великолепните разкази публикувание във Вирт, Точка на простигане, Ваяния, Хоризонти.Всяко момиче трябва да си има поне по една покупателна страст. При мен това са сборниците с български фантастични разкази. Не мисля,че ми е толкова вредно. Поне е по-добре от страст по маркови обувки например. Няколко пъти по-добре, особено за джоба ми. Макар че за книгите подобни ограничения като пари не съществуват. Поне за мен.