Тайният път на мастилото

Кристин Димитрова

Отдавна чаках Кристин да напише нещо на тема, която поне малко да ме развълнува. За мой уж късмет сборникът разкази бе рекламиран като взаимосвързани части на една голяма история, маскирани като уж самостоятелни кратки етюди в жанр магически реализъм, свързани с общата тема за книгите, създаването, писането и прочие вълнуващи за мен неща, за които естествено нямам нищо против да чета. Резултатът обаче бе малко по-различен от очакваното. Нямаше я осезаемата борхесова връзка между привидно отделните светове на краткия разказ. Магическият реализъм отстъпваше в три четвърти от времето на просто по-интересната реалност. Темата за писането бе на доста заден и съвсем мъничко одраскан от повествованието план. Въпреки всичко, Кристин си пише както винаги достойно добре – интересно, ежедневно, активно, но не е даже съмнително близко до Борхес. А аз очаквах съвсем си истински Борхес. Имам проблем с твърде големите очаквания, знам. По-скоро да за Кристин.

Advertisements