С убиец на борда

Андрея Илиев

ubiec

Поредното съкровище на малкото, но амбициозно издателство Гаяна – създателите на Дракус списанията, достигна до мое знание след определено възторжен читателски отклик на тъмния лорд на българския хорър Бранимир Събев . И в последното ми изречение няма капка ирония, ако искате да знаете. Но за него – друг път, съвсем скоро, когато ще дисектирам последната му книжка безмислостно, но очаровано.

Та Андрея Илиев , ако не сте чували за него, е от много добрите ни автори, създатели на така нареченото от мен по мъжки написано фентъзи, с много действие, стегнати емоции и подредено повествование, независимо дали описва фолклорен ърбън, патриотична спейс опера или свръхестествена кримка. Идеите му грабват, впечатляват и не оставят безразличен българския читател, откриващ нашата си следа във всяко измерение, планета или реалност, което някак стопля и обнадеждава, ако и да звучи малко пренавито на моменти. Чете се леко, бързо и динамично, всичко си е казано с нужното количество думи, и без капка излишество или прахосничество се изгражда нужната структура и внушение. Въобще стилово изпипано и четивно, подходящо за абсолютно всеки читател.

Все пак, аз лично предпочитам по-нежния подход към някои сюжети, с повечко беззъбо чувство за хумор или мрачновато намигане изпод демонско око, но понякога ми се иска да опитам и нещо различно, по-реалистично, сурово и .. ех, мъжкарско някак, без да е вулгарно в никакъв смисъл. Та Андрея може да не е моя любим тип писател, но не ми пречи да го оценя като страшно добър и с истински професионален подход към думите , без следа от някаква лаическа фенщина или пудренски романтизъм, което си е откровен плюс в моята си реалмия. Очаквам още много попадения от Гаяна, които бързо набират сила и заявяват име в книгоиздаването на български фантасти и фентъзисти, което освен ,че е цвилещо приятно за читатели като мен,си е и благородно някак. Успех и на издателя, и на автора.

Advertisements