Сянката

Сибин Майналовски

24-fantastichni-razkaza-ot-sibin-maynalovski-v-syankata-tarsyat-svoite-fenove-po-knizharnitsite

Изключително силен сборник разкази. Подчертаваме, болдваме, оцветяваме и украсяваме с кадифени траурни лентички свидното определение изключително. Защото Сибин пише като някакъв странен кошмарен ( в рядко хубавия смисъл на думата ) експеримент за съчетаване на гените на Шекли и Баркър, с малко Кинг за вкус, и който и да изберете майстор на хумористичното фентъзи за разкош. Изненадана съм цвилещо-приятно от много добрата подборка и качеството на текстовете, очевидно минали внимателна редакция и блестящи с почти брилянтен език, интересни хрумки, весело-уместни закачки и онзи дъх на майсторлък сред думите, отличаващ истинските думосъздали, осенени от свети творчески дух, от онези амбициозните, но посредствени драскачи, известни със скучноватите си филмови екранизации и напълно липсващите, за очите на опитните читатели, качества на работата си.

На сенчестата сцена Майналовски кани всичко неестествено, нечовешко и нереално на по чашка гаргаробластер , с цялото уважение и видно преклонение пред имена като Дъглас, Азимов, Шекли, Кинг, Баркър и десетките други, чиите вълнуващи влияния не съм могла да идентифицирам явно. До шантавите лилави магове подтичват миниатюрни морално развращаващи космически видове; над бодливите рамена на демони адови надничат малки пухкави котенца от същата таз преизподня; луди убийци, нежно галещи обичните си опасни дъщерици по главичките, мерят бицепси с космически пътешественици, откриватели на смъртоносни видове – унищожители на цели цивилизации. Роботи с особено чувство за философия, касапи, търсещи топла ласка, лами-спаски с реалити мечти, одушевени градове – чудовища, зловещи дечица с остри режещи предмети в крехките си ръчици, смъртоносни телефони и коли, сбъдващи желания и вземащи души във фонтани от болка – безкрайно много идеи, образи, проблясъци талант, оставащи плътно запомнящи се дори в преситеното съзнание на типа трудни читатели като мен. Повярвайте на изключително красивата корица – изпълнява си обещанията за изящен ужас и потъмняло от венозна кръв удоволствие, плюс по някоя и друга искрена естетска усмивка в допълнение. Наистина добро.