Патрулите

 

Сергей Лукяненко

Изключително трудно име за произнасяне от бивш жител на Южна България – твърде много меки съгласни и гласни на едно място, и резултата е пихтиеста слуз носеща под формата на звукови вълни дразнещи вече обиграния ми западно столичeн слух. А такива интересни неща пише човека, че не ти е работа просто…
Когато чета преводна книга винаги се чудя – авторът ли е толкова добър, или преводача. Когато книгата е руска повече съм съгласна, че авторът е въпросния добър, някак си руския не ми идва като работен за преводач език, а просто като редактиране на рядък български диалект.
Патрулите са рядко четивни книги, с изключние на първата, ама аз съм си виновна, че гледах филмите. Не бива. Усещането за дежа ву не ми е много приятно точно в този случай. Но въпреки това начина на оформяне на книгите на уж несвързани, а по-скоро завързващи истории, идеите са суперменството криещо се в неподозирания различен, който има огромния шанс да си ти, и въобще героите – руснаци, алкохолици, избухливи, нервни, пълни идиоти са толкова масиращо радващи, че ти иде да тупкаш с опашка по пода от щастие, при условие, че поне можеш да си представиш опашка. Вампири, върколаци, магове и  колкото и да пищят за тази прословута различност – все пак прости хорица, дето могат да ти изпият кръвчицата и да се мотат из разни сумрачни дебри. Останалото си е чиста снобщина.
Чак гениални да са книгите – не бих казала. Не бих чела нищо от сайбър пънковете на Лукяненко – това не е моя стил. Но са силно четивни. Гордея се да се нарека фентъзи всеяд, и тази хапка беше много вкусна признавам, ама ако знаете и за какви други спорни книги говоря така ще се хванете за главата. В крайна сметка – и още 200 патрула да напише човека – педантично ще си ги вземам. Ама и Тучков да напише 2 част – първата съм на опашката. Който чете фентъзи знае що е Тучков и какво ужасяващо нещо значи да харесваш писанията му.
И как беше там – Городецки президент!

Advertisements