Трудно е да бъдеш бог

Аркадий и Борис Стругацки

Trudno_e_da_budesh_bog

Май намерих моята единствена , близка до вкус, мироглед и мечта книга на братя Стругацки . Разбира се , че ще става дума за богоподобието и човещината като фикс идея, издигната над обичайната скотщина и еднолична посредственост. Книга за мизантропията и човеколюбието в една технологично и исторически възвишена душа. Текст за силата на почти супер героя, надарен с векове технически и емоционален напредък, който трябва да спасява стадо кални овце , мрещи да си извадят очите с цял арсенал от средновековни оръжия. Идеята за бога като човек от друго време и свят, толкова въздигнат над обичайната паплач, че заравя иначе изцяло емпатичната си душа под тонове от презрителната омраза на победителя, в несъстоял се поради неравновесие на силите двубой.

Руски учен , въплътил се в псевдо – средновековен град на планета, валяща се в кървавата пот и кална урина на феодалното фентъзийно общество. Клоака на съществуванието, пълен морален и физически погром на душите, като купчина екскременти, от които някой ден ще изхвръкне приказна пеперуда. Е, в повечето случаи излизат гигантски конски мухи. Които едва се въздържаш да не смачкаш със замах. Какво , ако сте надарени със силата да унищожите цяла планета хуманоиди от тъмните векове, но почтеността не ви позволява дори да промените една времева линия като хората? Какво, ако обектите за спасение заслужават да бъдат смлени на жива кайма, а не одарени с богатството на мисълта и фантазията? Преди се чудех защо нямам някоя свръх сила, като огнен поглед и заледяващ глас, или такова по-шантаво неестествено. Вече знам защо. Ще бъда твърде деструктивен бог, който ще заличава градове с едно мигване на окото. Защото трудно е да бъдеш добър бог – обектите на богуване не си заслужават. Никога. Чудя се кога ли от небето ще се спусне гигантска пета и ще ни разтрие на ситна кървава прах. Въпрос на време е.

Книгата е великолепна. Смущаваща. Уморяваща добрите намерения. Разкриваща мислите ми, съкровените. Намираща толкова ужасно много логични отговори на иначе неразрешими метафизични закони. Защо ни се продължава да се дава шанс за съществуваме, след като сме все така ужасни?  Защо боговете не ни помагат , а ни наказват непрекъснато за незапомнени грехове? Защо не се променим масово чрез инертен облак заразна доброта? Колко божествено просто е, само да знаете…

Понеделник започва в събота

Аркадий и Борис Стругацки

_________________4cf76040d5639

Какви са причините да не се влюбиш в един откровен класик, в случая множествено число от тях даже, въпреки огромния хайп от няколко поколения разностранни като търсения читатели, които са те надъхвали с години за това колко големи са братя Стругацки. Е, за големи, големи са. Истински гиганти, колоси, исполини. И безкрайно остарели като послания. Или като общо изпълнение. Или нещо друго, което ми нагарча. Що да ми е лесно и просто приятно винаги, нали …

Историята е брилянтна – програмист от старата школа се изгубва в руската провинция, и попада в градче, където всички големи имена в света на магията – от Баба Яга до Калиостро, са се набутали на топли местенца в руски институт по проучвания на магиите и вълшебствата, и се държат като комбинация между стандартните нищожества – бюрократи отпреди трийсетина , че и повече години ( чиито наследници из българските ведомства, умеещи да скъсат нервите на всеки порядъчен данъкоплатец, са просто призрачно бледи копия без никакъв стил, замах и смазваща малкия човек десница, пиеща силата си от абсурдните закони на вселенската бюрократщина, измислена някъде на изток) , и онази форма на умни хора, наречени от някой забравен политик синодални старци, в цялото си негативно величие на излишното и необмислено ползване на личния гений. Институтът е невероятно място, нямащо нищо общо с училище за магии от типа на онуй за Хари, или туй на Урсула ле Гуин, или което и да е школо за свръхестественици. Тъй като тук не се учи – тук се бакалавърства, магистратуира, докторантурва по правилата на най-забитото образование в света ( щях да кажа българското, но и ние сме гледали отнякъде, явно ), със всичкото подмазване и вършене на глупави задачи уж в услуга на големите умове, чиито експерименти са вълнуващо абсурдни, но все пак просто излишно мръсни и неносещи дори зрънце мистично познание.

Тук идва и огромния ми проблем със Стругацки – тоновете, планините, вселените идеи, закачки, усмивки, са заринати пред съперничащи им количества бясно иронизиране на супер остарялата още преди петдесет години, свръх задръстена система на бюрокрацията, което освен да ми остави излишно горчив вкус в устата, не може да ми донесе нищо положително . Не защитавам никоя обществено неполезна система, но изкривяването до крайност на принципно идеална за съществуване фентъзийна среда със съвременни ( ако и само за времето си ) прийоми, винаги ме стомашно разбунтува.  Диалозите са твърде бързи – като за сценарий, а не за книга в един момент, пък в следващия се удавят в безкрайни размисли и факти, достойни за разбиране само от крал на нърдовете по експериментална физика и теория на относителността. Очевидно става въпрос за изключително умно написана книга, на която обаче, за да и се зарадваш,трябва да имаш минимум шест дипломи по точни , средноточни и многоточни науки, плюс разхитително богати познания по руска класика, че да се насладиш на едно половината и повече от ситуациите, както си е и вероятно предвидено. Въобще безкрайно неуспешен за мен сблъсък с колосите на руската фантастика, но съм по- скоро разочарована от личните си негативни възприятия, отколкото от самите книги като цяло, но съм също така и силно амбицирана да намеря нещо , което да ми хареса съвсем искрено и лично от работите на Стругацки, ако ще да им обърна цялото творчество по техниката на замисления вентилатор – все нещичко ще изникне изпод някой читанковски камък, нали?