Страшната прокоба

115070

Повечето от вас едва ли помнят онези райски местенца на земята, наречени Руски книжарници. За разлика от по-голямата част на масово издаваните български книги, руските се стараеха и откъм оформление, хартия, корица, ухание, ако щете. Всяко томче на така и останалия за мен почти мистичен, ако и толкова близък руски език, бе произведение на печатарското изкуство – твърди корици, мека кожа, бяла плътна хартия, цветове, красота. Да не говорим за списанията, картичките, календарите – непостижимо богатство, пред което съм точила лиги с часове в съвсем невръстна възраст, защото… Не помня защо, явно е било скъпо дори за онези стандарти, може би руските книжарници са били еквивалента на корекомите, но вместо шоколадови яйца и модерни дънки, са продавали мечтаните книжни шедьоври на детските сънища. Е, поне за четящите деца от онова време, които първо се научаваха да летят в книгите, преди да им се наложи да пълзят в живота.

Да не ви разказвам за масовите събирания на стара хартия в училище, където се организирахме на мощни хайки, преравящи чуждите купове ненужни печатни материали за някое поостаряло руско списание или книжчица, дори за лист от такава, и падаха не малко боричкания в целулозния рай за нещо шарено и непознато. Но нека ви поговоря за една книга, която ме върна в онези прекрасно – романтични времена на детството, когато нещата изглеждаха малко по-смислени. Страшната прокоба е съвместно издание на Народна просвета и Радуга – от нас превода, от руснаците – всичко останало. Твърда корица с мека черна кожа и златно прилепче на нея, гладко хартиено шлиферче в ярки цветове, искрящо бяла дебела хартия, прекрасен шрифт с четливо дори след 20 години мастило, цветни илюстрации без излишни артове, но с въздействие и мрачна топлота. Още не сме прочели и ред, а сме се влюбили, като в ужасно красива и мистериозна особа, която поради някаква причина ни е хванала за ръка и ни води на някое странно, плашещо и вълнуващо място.

И се започват демоничните истории, където насред пасторалните руски пейзажи хора вият дяволи, демоници и вещици, носове бягат, призраци скитат, ужасни престъпления се извършват на лунна светлина. Убийства, мерзости, пропилян разум. Но и онази ведра руска хитрост тип Андрешко, която ще прегърне свръхестественото, за да отмъсти на големците, които много повече ще ти попилеят живота, в сравнение с коя да е баба Яга или удавница клета. Портрети, съхраняващи черни души, омагьосани котараци в човешки образ, магии, вълшебства, невъзможности, и много вяра в добрия финал. Който почти винаги идва, освестявайки някой бурно сънуващ или кротко гуляйджийстващ, разбира се, без особен ефект за широката руска душа.

Вдъхнових се да чета руски автори, връщащи ме в онези непознати времена на романтична буря, неземна мерзост и драма на стотна степен, така непонятно вълнуващи в мен явно някое предишно прераждане. Лермонтов, Гогол, Булгаков – идеалното четиво за една хладна есен, с голяма чаша кафе и мекичко одеялце, и някоя и друга котка, която да ти служи за книгоразделител – раят е толкова близо.

Advertisements